Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 80 от 24.07.2026, Районен съд - Чепеларе

Съд
Районен съд - Чепеларе
Дело
Наказателно от частен характер дело 7/2026
Вид
Протокол № 80
Подписан
24.07.2026
В сила
24.07.2026
Състав
Славка Бисерова Гемишева

Цитирани разпоредби

  • чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 297 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.29, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.29, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 80 гр. Чепеларе, 24.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Нина Горялова

Сложи за разглеждане докладваното от Славка Гемишева Наказателно дело частен характер № 20265450200007 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Частният тъжител Д. И. Х., редовно и своевременно уведомен, се явява лично и с адв. О., надлежно упълномощена, с пълномощно по делото.

Подсъдимият Б. Г. Ю., редовно и своевременно призован, се явява лично и с адв. М. А. от АК - Пловдив, надлежно упълномощена, с пълномощно по делото.

Адв.О.: Доверителят ми желае да не бъде даван ход на делото, като ще изложи съображенията си.

Частният тъжител Х.: Уважаема госпожо съдия, правя искане за отвод. За втори път настоявам, че съдът е предубеден и заинтересован от изхода на делото и го призовавам да си даде отвод. Съображенията ми, изложени в предходното съдебно заседание не бяха уважени, макар за мен да са абсолютно процесуално основание за отвеждане на съдията. Затова ги поддържам и сега, като ще ги разширя и ще изложа и нови обстоятелства, които ми станаха известни междувременно. Твърдяното от мен непрофесионално и предубедено водене на разпитите на свидетелите по делото от съдията не бе опровергано по убедителен начин и продължава да ме кара да изпитвам основателни съмнения в обективността и безпристрастността му. Тук държа да отбележа, че никъде в изложението си не съм оспорвал правомощието на съда да задава въпроси по време на разпит на свидетел. Възразих срещу неправилното използване на това правомощие и задаването на насочващи и подсказващи въпроси от една страна, и допускането на неотносими към предмета на делото такива от друга. Всичко това не е коментирано от съда и не е намерило място в протокол с рег.№ ***/**.**.2026 г., респективно за мен продължава да е съществено процесуално нарушение на правата ми и основание за отвод на съда. Освен горното, изявлението на съда, че било недопустимо да се иска отвод, за да се бави процеса, да се избира съдия, съдебен район или 1 да се осъществява натиск върху съда, определям като абсурдно, нелепо и цинично. Аз, като частен тъжител нямам никакъв интерес да шиканирам процеса, а напротив, целя да получа бързо и качествено правораздаване, тъй като съм жертва на престъпление. Нямам и мотив и основание да искам смяна на съдията, съда и съдебния район произволно и необосновано, защото живея на територията на *** и по-удобно във всеки аспект за мен е да водя дела в най-близкия съд, а не някъде другаде. Предвид това, нямам други мотиви за отвод на съда в настоящия му състав освен вече изложените и не упражнявам превратно правата си по закон, тъй както се опитва да ми внуши съда. Всъщност, този подход и квалификации на съда по мой адрес като страна в процеса пряко доказват, че той е необективен и небезпристрастен, както и че вече си е изградил вътрешно убеждение и негативно мнение за мен, само защото съм поискал отвода му. Тук е мястото да посоча и друг случай, при който съда в настоящия му състав подходи предубедено и пристрастно, като ме осъди в рамките на АНД № ***/20** г. да заплатя глоба в размер на ** лева по Наказателно постановление № ***/**.**.20** г. на ***. Независимо, че не бях извършил вмененото ми административно нарушение, а дори и да се приемеше, че съм го извършил, то бе категорично маловажно, съдът, само защото сигналоподател бе *** на Г. Ю., т.е. отново свързано лице със семейство Ю., ме осъди. В последствие до мен достигна информация, че наказателното постановление е било издадено от органите на *** под натиск от тогавашния *** управител, който натиск и влияние вероятно, предвид развоя на административно-наказателното дело, се е пренесъл и върху съда. В подкрепа на убеждението ми, че съдът в настоящия състав не е обективен и безпристрастен отново ще посоча решенията му по две свързани с мен и семейството ми дела НЧХД №***/20** г. и НЧХД №***/20** г., и двете по описа на РС ***. По първото, в качеството ми на частен тъжител и обект на 23 броя обиди, псувни и цинизми, отправени от Г. Ю., съдът призна същия за виновен, но необосновано приложи института на реторсията, като по този начин освободи подсъдимия от наказателна отговорност. По второто, в качеството на подсъдим, осъди *** за изречени в отговор на явна провокация от Г. Ю. думи, които не са обидни и отговорят на действителността. Нима това не е правораздаване с двоен аршин? Съображенията ми, че съдът в настоящия му състав има и поддържа близки и приятелски отношения със семейство Н. и Б.С. от град *** също не бе опровергана, а напротив. В мотивите си в протокол с рег.№***/**.**.20** г. съдът твърди, че с *** поддържа нормални колегиални отношения, че семейството на същата нямало никакво отношение към делото и че доводите ми се основавали на слухове, в които нямало никаква конкретика за предубеденост на съдебния състав. Считам тезата на съда за невярна и още веднъж доказваща, че същият е предубеден, защото квалифицира казаното от мен като слухове, без да е убеден и сигурен в това и без да знае защо и как твърдя за наличието на въпросните взаимовръзки. От общодостъпни източници на информация установих, че отношенията между съда в настоящия му състав и семейството на Н.С. съществува нещо много повече от служебен контакт ***-***. Видно от снимки, публикувани във фейсбукпрофила на С. е, че съдията по настоящото дело е бил специален гост на ***-годишнината на *** заедно със ***. От същото събитие има и снимки на С. с Л. и А.А., на С. с *** Е.Р., както и множество снимки между *** и *** на *** на ***-Б. Х.-А. Х. Налична е и още една 2 снимка между С. и *** *** от общо празнуване на Нова година. Споделянето на празнуване на рождени дни и други официални празници с определени лица говори в достатъчна степен за отношенията между тях. Видно е, че съдията по настоящото дело не е просто в строго служебен контакт и отношения със семейство С., а напротив налице е лично и приятелско отношение. От друга страна ми стана известно, че кумове на въпросното семейство С. са семейство А. и Л. А.. За А.А. знам, че е *** на *** *** вече ***, а за съпруга й, че работи в *** като ***. Разбрах също, че мъжът на ***-Б.С., развива бизнес с *** и се познава с А. от дълги години, като контактът им продължава да бъде личен, тесен и близък. По-горе посочих, че снимки между семейство А. и ***-годишната *** С. видях във Фейсбукпрофила на последната. Пак там е и снимката на С. с нейната колежка по професия- *** Е.Р.

За последната ми стана известно, че е била председател на *** *** , както и че *** С. е работила и работи в *** и двете са близки отношения. Както вече имах възможност да кажа, разбрах и че съпругът на *** С., а и самата тя, се познават добре с Г. Ю.-*** на подсъдимия по настоящото дело, и вероятно му съдействат по определен начин, използвайки връзките и контактите си с представителите на местната власт в лицето на *** и ***, така че на съда да бъде повлияно в насока Б. Ю. да бъде оправдан. Това мое допускане не е произволно и хипотетично, а съвсем оправдано, защото от няколко години насам се убедих, че администрацията в лицето на *** не защитава правата ми при разглеждане на мои сигнали и жалби срещу семейство Ю., а напротив. Използват се всякакви прийоми за забавяне на работата и невземане на мерки при констатиране на каквито и да било нарушения от Ю., а срещу мен и семейството ми се осъществява административна репресия. Разбирам, че това отношение не е случайно и явно показанията на свидетеля Г.Д., че *** на подсъдимия парадира с връзки и контакти, включително в ***** и ***, което е обществена тайна, отговарят на реалността. Как тогава да вярвам, че Ю. не са използвали всички свои връзки и контакти срещу мен, за да направят максимално възможното *** Б. Ю. да бъде оневинен?

Въпросът е риторичен, а отговорът му е, че не вярвам. Напротив, тези за мен безспорни факти от обективната действителност, добавени към изложеното пред съда в предходното заседание, сочат на ясни взаимовръзки и възможности за въздействие върху обективността и безпристрастността на съда в настоящия му състав. Що се касае до наведените от мен съмнения за политически обвързаности и влияния върху съда в настоящия му състав, предвид предходна трудова история на съдията, свързана с местната власт, ще си позволя да цитирам първо официални данни. Според автобиография на *** С.Б.Г., публикувана на сайта на ***, същата е посочила, че: За периода *** г. до *** г. е работила като *** *** в ***-***;

За периода от *** г. до *** г. е работила като *** *** в ***; За периода *** г. - *** г. е работила като *** на „***“ АД град Ч.; За периода *** г. до *** г. е работила като *** *** в ***; За периода от *** г. до момента е работила на различни длъжности в *** *** в град *** и град ***. Тези официални данни ясно показват, че преди да постъпи в Министерство на правосъдието, в рамките на над *** години, *** по настоящото дело е била тясно ангажиран и обвързан с административни служби на територията на *** и работещите в тях, в това число и с тогавашните *** и ***, част от които са *.*. и *.*.. Предвид това не мога да приема за сериозен довода на съда, че не поддържа близки приятелски отношения както с *** *.*., 3 така и с *** *.*., които също нямали отношение към настоящото дело. При положение, че години наред някой е работил в ***, той неминуемо е създал освен служебни и лични отношения с много от колегите си, да не говорим за тези на отговорни държавни позиции.

Моята информация сочи, че тъй както *** *.*. е запазил близкия си контакт със своя някогашен *** *.*., така и съдът по настоящото дело е сторил същото с Б., а чрез него и с *.*.. Респективно, чрез изложените по-горе познанства и контакти на бащата на подсъдимия със семейство С., а посредством тях и с други важни фактори, както и с *** *.*. и *** *.*., за мен е налице ясна и реална възможност за въздействие и влияние върху съда. Затова питам съда: след като за пореден път и в рамките на поредно дело между мен и член на семейство Ю. искам неговия отвод, защо съда не го дава? Защо настоява да разглежда и решава това дело, въпреки всички обективни и основателни за мен съображения, налагащи неговия отвод? Защо това е на всяка цена? Дори и да не приема за меродавни твърденията ми, самият факт, че у мен е налице твърдо убеждение, че съдът не е обективен и безпристрастен, е достатъчно условие той да се самоотведе. В тази връзка не случайно направих паралел между настоящото дело и гр. д. № ***/20** г., по което същият съд си направи отвод след мое и на другия ответник искане. Пак ще повторя, че тогава съдът посочи, че независимо, че е разглеждал различни дела между същите страни, то това по никакъв начин не могло да бъде основание за наличие на заинтересованост или предубеденост, но независимо от горното, за да не остават никакви съмнения за безпристрастността на съда, същия намира, че следва да се отведе от разглеждане на делото. Отново питам съда: защо тогава, въпреки че според него е нямало обективни основания за отвод, такъв е даден, а сега той отказва да се отведе, макар от 20** г. до момента за мен да се натрупаха много повече съмнения, превърнали се вече в твърди убеждения, в безпристрастността именно на този съдебен състав, които изразявам за пореден път? В този смисъл, към кого и какъв ангажимент е поел съдът, така щото толкова самоотвержено брани решаващата си роля по настоящото дело и упорито отказва да се отведе? Колко пъти трябва да искам отвод и да заявявам, че доверието ми в този съд е под точката на замръзване, за да бъда чут? Какво още трябва да направя, за да реализирам правото си на справедлив и честен съдебен процес? Предвид изложеното и според практиката на Европейския съд по правата на човека, безпристрастността по смисъла на чл.6, т.1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи трябва да се преценява в зависимост от субективен тест (субективен фактор), при който трябва да се има предвид личното убеждение и поведението на конкретен съдия, дали съдията е демонстрирал лично предубеждение или пристрастие по определено дело, и обективен тест (обективен фактор), който да установи дали самият съд, включително и неговият състав, предоставят достатъчни гаранции да се изключи всяко основателно съмнение по отношение на неговата безпристрастност. Изискването е съдията не само да бъде безпристрастен, но и да внушава безпристрастност, както и да бъде възприеман като такъв. Безпристрастността на съдията трябва да бъде очевидна. В практиката е прието също, че когато съществуват обективни факти, независимо дали това влияе или не на безпристрастността на съдията, отводът е винаги основателен, поради основателни съмнения за непредубеденост, за да не се счете, че е нарушен чл.6, т.1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи. При това 4 положение всяко едно обективно произнасяне би породило у страните съмнения за предубеденост от изхода на делото и съдът следва да приеме, че е налице хипотезата на чл.29, ал.2 от НПК, а именно при така наречените "относителни основания за отвод" - по чл.29, ал.2 от НПК, е необходимо да се съобразяват други установими обстоятелства, различни от изброените в чл.29, ал.1 от НПК, при които съдия/съдебен заседател може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Съдът ще бъде безпристрастен тогава, когато няма формирано лично отношение към разглежданото дело, независимо дали това отношение е резултат от предразсъдъци, от предварително формирано мнение, предубеденост или от някаква форма на заинтересованост от изхода на делото. Само когато е безпристрастен, съдът ще може да се ръководи единствено от доказателствата по делото и от закона и на страните ще бъде гарантиран справедлив процес.