Определение № 260037 от 21.01.2021, Окръжен съд - Кюстендил

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е гр.Кюстендил,

21.01.2021 г.

Кюстендилски окръжен съд, наказателно отделение, в закритото заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав Председател: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

Членове: НАДЯ ГЕОРГИЕВА

КАЛИН

ВАСИЛЕВ-мл.съдия като разгледа докладваното от съдия Георгиева ВНЧД № 634 по описа за 2020 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XХII от НПК- „Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията“- чл. 345, ал.1 вр. с чл.249, ал.3 НПК в сл.на чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Образувано е частен протест от Дупнишка районна прокуратура срещу протоколно определение от 23.11.2020 г., постановено по НОХД № 982/20 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с което е прекратено съдебното производство и е върнато делото на Дупнишка районна прокуратура.

Прави се оплакване за незаконосъобразност на определението, тъй като констатираната с него несъответност на обвинителния акт с изискванията на чл.246 от НПК, не е налице.

Моли се за отмяната му.

КнОС, след преценка на протеста и обвинителния акт, намира обжалваното протоколно определение за законосъобразно и подлежащо на потвърждаване, по следните фактически и правни съображения:

Първоинстанционното производството по НОХД №982/20 г. по описа на ДнРС е образувано по обвинителен акт на ДнРП за престъпление по чл.210, ал.1, т.3 вр. с чл.209, ал.1 от НК.

С обжалваното протоколно определение съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора, поради противоречие между обстоятелствената му част и неговия диспозитив относно датата на извършване на престъплението и на причиняване на имуществената вреда от 4 500 лв. на пострадалия.

КнОС намира горната констатация на районния съд за правилна. Така приема, защото, според диспозитива на обв.акт, деянието е извършено на неустановена дата през месец август на 2016 г., на която е причинена имуществена вреда ****лв. на пострадалия , а според обстоятелствената му част, деянието е извършено на неустановена дата през пролетта на 2016 г. до неустановена дата през месец август на 2016 г., през който период е причинена на пострадалия имотна вреда в размер на **** лв., платена на три вноски-.

Горната констатация представлява противоречие между двете посочени части на обв.акт, което е недопустимо. И доколкото диспозитивът се извежда и формулира въз основа на изложените факти в обстоятелствената част на обв.акт и състава на престъплението, което описва, очевидно, в случая, същият следва да бъде прецизиран, за да е идентичен с изложените факти в обстоятелствената му част.

Право на прокурора е да прецени и формулира обвинението, но следва да го стори така, че да няма несъответствие между обстоятелствената и диспозитивна части на обвинителния акт.

КнОС, предвид изложените факти в обв.акт, не споделя разбирането на прокурора в ч.протест, според което заблуждението е възбудено у пострадалия през м.август 2016 г. Според фактическите обстоятелства на обв.акт, пострадалият е въведен в заблуждение на неустановена дата през пролетта на 2016 г., когато, е първата му среща и разговор с подсъдимата. В тази насока КнОС счита, че е посоченото в обв.акт, според което „На неустановена дата през пролетта на 2016 г……………. Я. казала на ****, че за всичко трябва да заплати сумата от *** лв., като за изработване на проекта следва да даде капаро в размер на *** лв.“………. той й се доверил, не се усъмнил………. поради което се съгласил и няколко дни след като се уговорили, пак в кабинета на Я. (подсъдимата) й предал сумата от *** лв.“

КнОС счита, предвид фактическите обстоятелства на обв.акт, че и и прокурорът следва да е приел, че въвеждането в заблуждение е на неустановена дата през пролетта на 2016 г. , доколкото веднага след като е посочил, че пострадалият платил на подсъдимата ***** лв., уточнил, че „За да ПОДДЪРЖА заблуждението, че ще бъде изработен валиден ИНВЕСТИЦИОНЕН

ПРОЕКТ от проектанти и и издадено РАЗРЕШЕНИЕ ЗА СТРОЕЖ за обекта, подсъдимата с неустановени по делото лица посетила два пъти имота на пострадалия, като го УБЕДИЛА, че се правят измервания.......Няколко дни след това подсъдимата поискала и пострадалият й дал *** лв. за такси за входиране на документите в общинска администрация , а на неустановена дата през м.август 2016 г. платил ***** лв., когато документите според подсъдимата били готови.“ Прав е прокурорът, като сочи в частния протест, че моментът на възникване на субективната цел на подсъдимата за извършване на престъплението е въпрос на доказване, но ако намерението й за набавяне на имотна облага е възникнало през м.август 2016 г., а не през пролетта на 2016 г., то имуществената щета ще е *** лв., а не ***** лв., както е посочил прокурорът в диспозитива на обв.акт.

По тези съображения ч.протест не може да бъде уважен, тъй като протестираното с него определение е законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.345, ал.1-3 вр. с чл.249, ал.3 от НПК, съдът

О П Р

Е Д Е

Л И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от разпоредително заседание от

23.11.2020 г., постановено по НОХД № 982/20 г. по описа на Дупнишки районен съд, с което е прекратено съдебното производство и е върнато делото на Дупнишка районна прокуратура.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.