Решение № 17065 от 19.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17065 гр. София, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20241110169219 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на предоставена услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до имот – ..., находящ се на адрес: ..., като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителни искове с обстоятелството, че срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК са депозирани възражения от длъжниците. Моли да се приеме за установено, че ответникът Г. К. Б. дължи на ищеца следните суми: сумата 1021,49 лв. – главница за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 34,32 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение, и двете главници за периода м.05.2021 г.

– м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /24.04.2024 г./ до окончателното изпълнение, и сумата 136,58 лв. – мораторно обезщетение за забава за 1 периода 15.09.2022 г. – 05.04.2024 г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 7,20 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. – 05.04.2024 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Моли да се приеме за установено, че ответникът Н. Г. Б. дължи на ищеца следните суми: сумата 1021,48 лв. – главница за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 34,31 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение, и двете главници за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /24.04.2024 г./ до окончателното изпълнение, и сумата 136,57 лв.

– мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. – 05.04.2024 г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 7,19 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. – 05.04.2024 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разноски.

Ответниците Н. Г. Б. и Г. К. Б. оспорват да са собственици на имота през процесния период, съответно и да са страна по облигационната връзка с ищеца. Оспорват, че до имота е доставяна топлинна енергия в претендираните количества и на претендираната цена.

Оспорват дължимостта на главницата за цена на услуга за дялово разпределение, доколкото считат, че услугата не е предоставена. Оспорват претенциите за лихви, тъй като не са поканени да платят. Молят исковете да бъдат отхвърлени. Претендират сторените разноски в исковото производство.

Третото лице – помагач ... изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. К. Б. и Н. Г. Б., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.05.2024 г., разпореждайки длъжниците да заплатят претендираните вземания. След връчване на заповедта за изпълнение на длъжниците, същите са депозирали възражения. Въз основа на указания, дадени от съда, заявителят е предявил установителни искове срещу длъжниците за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, по които е образувано производството по настоящото дело.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.

ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.

- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно 2 самостоятелно отклонение.

След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения с ищцовото дружество.

От представения по делото удостоверение за граждански брак от ... г. се установява, че Г. К. Б. и Н. Г. Г. са сключили граждански брак на посочената дата, като след брака съпругата е приела да се именува Н. Г. Б..

От представения по делото договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от ... г. – на л. 73, се установява, че Г. К. Б. и Н. Г. Г. – Б. са придобили по време на брака им, в режим на съпружеска имуществена общност (арг. от чл.

19, ал. 1, ал. 3 от Семеен кодекс – обн. ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г. и отм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г.), правото на собственост върху ..., находящ се на адрес: ....

Предвид липсата на данни за промяна в собствеността върху имота след този момент, съдът намира, че ответниците са били собственици на процесния недвижим имот през целия процесен период. Предвид изложеното, в качеството на титуляри на правото на собственост, ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № .... Ответниците като потребители за битови нужди на топлинна енергия, които получават топлинна енергия и я използват за собствени нужди, дължат цената й на топлопреносното предприятие поравно, доколкото по делото не се твърди, че жилището се ползва за семейни нужди, нито се претендира солидарна отговорност на съпрузите във връзка с притежавания от тях в бездялова съсобственост имот.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е измервано чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са отчитани ежемесечно. Топломерът е преминал проверки за метрологична годност през 2019 г., 2020 г., 2022 г. и 2024 г., при които е установявана неговата годност да мери правилно. От отчетената топлинна енергия по топломера са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция, след което така изчислената топлинна енергия е разпределена между потребителите в сградата по прогнозни данни от предходните изравнителни периоди. След приключване на отоплителния период е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и са изготвяни изравнителни сметки. Дяловото разпределение за процесния имот е извършвано в съответствие с нормативната уредба. До имота е осигурен достъп и за двата процесни отоплителни периода. По време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са отразени 3 коректно в изравнителните сметки. Въз основа на отчетите на разпределителите на топлинна енергия (с дистанционен отчет), монтирани върху отоплителните тела, и на водомера, намиращ се в имота, за имота е изчислена и начислена топлинна енергия, отдадена от 4-ри отоплителни тела, свързани към ВОИ, начислен е разход за топлинна енергия за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем – 144 м3, както и е изчислена и начислена топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ на база отчет по водомера за топла вода. Не е изчислявана и начислявана топлинна енергия за отопление от отоплителни тела в общите части като дял за имота.

С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. на ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, които намират изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което размерът на потребената топлинна енергия в имота за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е 2042,97 лева.

Ответниците отговарят поравно за задълженията за имота, или за ответника Г. Б. е възникнало задължение по договора в размер на 1021,49 лева, а за ответника Н. Б. – в размер на 1021,48 лева. Доколкото по делото не са представени доказателства за погасяване на задълженията, исковете, предявени до посочените размер, се явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

Към тази сума следва да се добавят дължимите месечни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер на 68,63 лева за периода 01.05.2021 г. –30.04.2023 г., които съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на ..., чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на т. 1 от раздел III от договора между ... и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово разпределение.

При съобразяване на частта, до която всеки от ответниците отговаря за задълженията за имота, за ответника Г. Б. е възникнало задължение по договора с ищеца в размер на 34,32 лева, а за ответника Н. Б. – в размер на 34,31 лева.

Доколкото по делото не са представени доказателства за погасяване на задълженията, исковете, предявени до посочените размер, се явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД:

4

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.

Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия е регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително, обаче, уредбата не установява яснота относно периода, в който потребителят може да заплати доброволно задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането му, тъй като 45 – дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на съответната година, в случая на 2022 г., съответно на 2023 г./ в случая е изтекъл на 14.06.2022 г. и съответно на 14.06.2023 г., т.е. преди изравнителните вземания на ищеца по общите фактури от 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г. да са били възникнали. Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да се приложи в отношенията между страните, тъй като определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което възниква сигурно след като този срок вече е изтекъл, затова и съдът счита, че неспазването му няма как да влече неблагоприятни последици за потребителя, в тази частност и тези на договорната отговорност за допусната забава в изпълнението. В действителност потребителят не може да бъде поставян в забава преди издаване на изравнителната сметка и общата фактура, доколкото не е регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи обезщетение за забава върху прогнозните фактури. Следователно, за да бъдат поставени в забава в плащането на общото задължение, потребителите следва да бъдат поканени, за което обстоятелство не са представени доказателства по делото.