Решение № 10 от 06.01.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Перник, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20211720103204 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от К. Й. ДР., ЕГН **********, с адрес: гр.

Перник, *****, чрез адв. К.П., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение поради погасяване по давност на следните вземания: сумата 3141,68 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.12.2003 г. – 30.04.2009 г., сумата 1104,54 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 15.02.2004 г. – 12.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 197,39 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5217 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 117 по описа за 2010 г. на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на действие ОС-Перник.

В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист в полза на ответника, въз основа на който е образувано изп. д. № 117/2010 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев с район на действие Окръжен съд – Перник. Сочи се, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години. Твърди, че не дължи принудително изпълнение на вземанията, тъй като същите са погасени с изтичане на 3-годишен давностен срок. Моли за уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. Трохарова, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че давността за вземанията многократно е прекъсвана по изп. д. № 117/2010 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. Сочи, че предвид настъпването стабилитета на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 5217/2009 г. на РС-Перник, давността за вземанията е 5-годишна. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното за послужване ч.гр.д.№ 5217 по описа за 2009 г. на РС – Перник се установява, че в полза на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, е издадена Заповед № 3535/28.10.2009 г. срещу К. Й. ДР., ЕГН **********, за сумата 3141,68 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г. до 30.04.2009 г., сумата 1104,54 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 15.02.2004 г. – 12.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата 3141,68 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер 197,39 лв. – юрисконултско възнаграждение. Видно от приложеното по заповедното производство съобщение, че заповедта е връчена на длъжника на 23.11.2009 г.

Съгласно извършеното върху заповедта удостоверяване, на 10.12.2009 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация-Перник“ АД за сумите по заповедта.

От приложения препис на изп.д. № 117/2010 г. на ЧСИ Стилиян Бадев се установява, че е образувано по молба с вх. № 00959/22.01.2010 г. от „Топлофикация-Перник“ АД срещу К. Й. ДР., с която е отправено искане за извършване на справки за имущственото състояние на длъжника, налагане на запор, възбрана и спиране от движение на МПС за срок от три месеца за удовлетворване на вземанията по изпълнителния лист от 10.12.2009 г.

Изготвена е сметка за размера на дълга, изискана е справка от НАП за банковите сметки на длъжника, притежавани МПС и недвижими имоти, декларирани доходи, трудови договори, участие в търговски дружества и данни за осигурител и е изпратена покана за доборовлно изпълнение до длъжника.

На 05.02.2014 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор върху вземанията на длъжника и на 13.02.2014 г. е изпратено запорно съобщение до „Тролейбусен транспорт“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С писмо от 18.06.2014 г. третото лице е уведомило съдебния изпълнител, че длъжникът е в продължителен болничен и сумите ще бъдат удържани след преустановяването му.

На 30.06.2021 г. е изпратено съобщение до взискателя, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и писмо до третото лице „Тролейбусен транспорт“ ЕООД за вдигане на запора върху трудовото възанграждение на длъжника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен 2 състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че е погасено по давност вземането, за което в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.

В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и др./.

От приложеното за послужване ч.гр.д. № 5217/2009 г. на РС-Перник се установява, че заповедта за изпълнение е влязла на 08.12.2009 г. /с изтичане на двуседмичен срок от връчването й, извършено на 23.11.2009 г./, от който момент е започнал да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.

Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.

3

Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изпълнителното дело, приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г.

Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с образуване на изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му. Следователно с образуване на изп.д. № 117/2010 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев давността за вземанията е прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.

В случая от подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело на 22.01.2010 г. до подаването на молбата от 05.02.2014 г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника е изтекъл период от повече от две години, през който взискателят не е поискал и не са извършени изпълнителни действия.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Двугодишният срок е изтекъл на 22.01.2012 г., с което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и съгласно постановките на ППВС № 3/1980 г. от този момент е започнала да тече нова петгодишна давност за погасяване на съдебно признати вземания. Датата на прекратяването е преди постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и обявяването за изгубило смисъл на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд , поради което относно погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, и новата давност започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело, т.е. от 23.01.2012 г.

С молбата от 05.02.2014 г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и изпращането на запорното съобщение на 13.02.2014 г. погасителната давност за вземанията отново е прекъсната. В този смисъл в Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че к огато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа 4 на изпълнителното производство. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /в този смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по в.гр.д. № 714/2020 г. на ОС-Перник и Решение № 248/08.07.2021 г. по в.гр.д. № 268/2021 г. на ОС-Перник/.