Определение № 2835 от 29.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2835 гр. София, 29.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002102650 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена по Е. А. С., ЕГН-[ЕГН], чрез адв. К. Б., срещу решение № 94 от 01.04.2025 г. по гр.д.№ 25/2025 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решение № 326/14.10.2024 г. по гр. д. № 2358/2022 г. на Районен съд – Лом, с което е уважен отрицателен установителен иск за собственост, предявен от Р. Г. Т., Ц. Г. Т., М. И. В.-И., Г. Н. К., Ц. Н. К. и С. Д. Б., като е признато за установено по отношение на тях, че касатора не е собственик на 2/27 ид. ч. от десет поземлени имота с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***, всички в землището на [населено място], обл. М., възстановени по ЗСПЗЗ.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на решението поради недопустимост на предявения иск, защото дори ищците да установят, че ответникът не е съсобственик, то доброволната делба, на която се позовават също би била нищожна, поради неучастие в нея на прехвърлителите, които са му продали наследството, а ищците не са придобили по давност правата на неучаствалите наследници. Направено е оплакване за неправилност поради противоречие с материалния закон – чл. 212 ЗЗД поради приетото, че качеството на наследник имат само преките живи наследници на общия наследодател и само те могат да сключват договор за продажба на наследство и за неправилно неприлагане на чл.

57 ЗН. Направено е оплакване и за нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 12 и чл. 235 ГПК, защото не са обсъдени доводите за приложението на чл. 57 ЗН в хипотеза на новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН.

1

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 ГПК. Иска се допускане до касация за проверка на допустимостта на решението по съображенията, изложени и в касационната жалба. Първото основание се навежда по следните въпроси: 1.Длъжен ли е въззивния съд при формиране на изводите си по предмета на спора да обсъди по отделно и в тяхната съвкупност всички събрани пред двете инстанции доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и доказателства, а други не приема, и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение? 2.Разпоредбата на чл. 57 ЗН прилага ли се по отношение на „новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 91а ЗН, когато наследникът на бившият собственик е починал преди възстановяване на собствеността, т.е. преди да има възможност да приеме новооткритото наследство? Всички наследници на починалото преди възстановяване на собствеността лице ли наследяват по трансмисия новооткритото наследство и имат ли в пълен обем правата, каквито техният наследодател /пряк наследник на наследството/ би имал ако беше жив при възстановяване на собствеността? Института на чл. 57 ЗН какво урежда – преминаване в наследство на имуществото на наследодателя или преминване в наследство само на правото да приеме или да се откаже от наследството на своя си наследодател? Цитирани са решения на ВС и на ВКС.

Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускнето до касационно обжалване, защото не са обосновани наведените основания. Считат, че решението е съобразено с доказателствата – не е прехвърлено наследството на Г. И. М. и на съпругата му А. Г. И. с договора по чл. 212 ЗЗД според съдържанието му.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Процесните десет земеделски имота са възстановени с две решения на ОСЗ – Якимово, двете с № 01Я/10.02.200 г., на наследниците на Г. И. М., починал през 1965 г., и на съпругата му А. Г. И., починала през 1945 г.

Г. Ил. М. е оставил след смъртта си четирима низходящи: синовете Т., М. и В. и дъщеря П., която няма свои низходящи по права линия, починала е като вдовица, поради което след смъртта й през 1982 г. е наследена от тримата й братя Т., М. и В.. Предмет на спора е идеална част, наследена от синът Т. М.. Той е придобил 1/3 ид.ч. от наследството на родителите си. Починал е на 13.03.1984 г. и е оставил като наследници по закон синовете си Г. и Ц., и дъщеря Р.. Синът Ц. Т. Г. е починал след него - на 04.10.1984 г. и тъй като няма низходящи, негови наследници по закон са преживялата съпруга Л. К. Г., която наследява заедно с брата Г. и сестрата Р..

Преживялата съпруга на Ц. Т. Г., Л. К. Г. е починала през 2004 г. и оставила наследници по закон двама синове К. П. и М. П., които са нейни деца от друг брак. К. П. е починал през 1980 г., преди майка си, затова е заместен от синовете си Л. П. и С. С.. Така наследници по закон на Л. Г. са М. П., и внуците по право на заместване /синове на К./ Л. П. и С. С..

2

Тримата продават на ответника /сега касатор/ с договор от 07.03.2022г. за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД наследството, останало им от Т. Г. М., починал на 13.03.1984 г. и Ц. Т. Г., починал на 04.10.1984 г.

РС е приел, че ответникът не е придобил права на основание договора за продажба на наследство, защото тримата продавачи не притежават наследствени права от Ц. Т., защото не са били призовани към наследяване на това лице и не са могли да прехвърлят такива права. След смъртта му неговото наследство е преминало към съпругата му и неговите брат и сестра. Продавачите Л. П., С. С. и М. П. не са били призовани към наследяване и на Т. М., защото към съответните дати на откриване и на това наследство продавачите не са негови наследници по закон. Те са наследници на Л. Г., но с процесния договор не са се разпоредили с наследството, останало от нея.

Въззивният съд е възприел тези изводи. За неоснователен е приет довода на касатора, че имуществото на посочените двама наследодатели е преминало у продавачите по силата на наследствена трансмисия, уредена в чл. 57 от ЗН, защото по наследствена трансмисия преминава не имуществото на наследодателя, а имущественото му право да приеме или да се откаже от наследството на своя си наследодател, ако е починал след наследодателя, но преди да е приел или да се е отказал от неговото наследство. Според въззивния съд наследствената трансмисия дава възможност имуществото да премине към следващия ред наследници, но не променя последователността на призоваване към наследяване, поради което наследникът най-напред трябва да приеме наследството на прекия си наследодател и едва тогава да упражни наследеното право да приеме и наследството на неговия наследодател. Поради това преки наследници на Т. М. са неговите низходящи, а на Ц. Т. – неговата съпруга и неговите брат и сестра, а тримата продавачи по договора за продажба на наследство не са преки наследници нито на единия, нито на другия, дори да се приеме, че е осъществена наследствена трансмисия, чиято предпоставка - неприемане на наследството от прекия наследник, съдът също е приел за недоказана. Съдът е приел се въззивника смесва наследствената трансмисия с наследяването по право на заместване, като приема за определящ момент за очертаване кръга на наследниците датата на възстановяване собствеността върху процесните земеделски земи. Приел е, че с реституцията на процесните десет имота през 2000 г., те са добавени към вече откритото наследство на Г. И. М. и на А. Г.

И.. Кои са лицата, които ще ги наследят се определя по правилото, че наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя, поради което към наследяване се призовават наследниците, които са били живи към онзи момент. При проследяване веригата на наследяване по закон се спазва поредността по чл. 5-9 от ЗН. От тук е изведен извод, че нито „към момента на откриване на наследствата на лицата, в чиято полза са възстановени имотите – Г. М. и А. И., нито пък към момента на откриване на наследствата на двамата посочени в договора по чл. 212 от ЗЗД наследодатели Т. М. и Ц. Т., продавачите не са били техни наследници. Транслативният ефект на договора по чл. 212 от ЗЗД обхваща само правата и задълженията, които наследникът е имал по времеоткриване на наследството“.

Тъй като продавачите по договора по чл. 212 отЗЗД не са преки наследници на Т. М. и на Ц.

Т., те не са могли да продадат наследството им. Въззивният съд обаче е приел, че 3 наследниците на Т. М. и на Ц. Т. са придобили по наследяване права от Г. М. и А. И., които са преминали първо към Т. М., към неговия син Ц. Т., а след смъртта на последния, към съпругата му Л. Г., т.е. продавачите са наследници на своята майка Л. Г., а не на Т. М.. Те са придобили права на собствено основание като низходящи на Л., получили са нейното имущество, което е включвало и дял от земеделските земи на Г. Ил. М., но не са наследници нито на Г. М. (на когото са възстановени имотите), нито на сина му Т. М., нито на сина му Ц.

Т., не са били призовани към наследяване на последния, поради което не са могли да прехвърлят негови наследствени права. Неговото наследство е преминало към съпругата му и неговите брат и сестра, но продавачите на наследство Л. П., С. С. и М. П. не са били призовани към наследяване нито на Т. М., нито на Ц. Т., защото към съответните дати на откриване на техните наследства /1984 г./ те не са се явявали техни наследници по закон. Те са наследници на Л. Г., но с договора по чл. 212 ЗЗД не са се разпоредили с наследството, останало от нея.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.

Неоснователно е искането да допускане до касация за проверка допустимостта на решението. Ищците основават правният си интерес от предявения, като насрещен и в последствие отделен в отделно производство отрицателен установителен иск, с това, че ако бъдат отречени правата на Е. А. С., ще отпадне правният му интерес да претендира прогласяване нищожност на договор за доброволна делба на процесните имоти, по който са ответници. Такъв е първоначалният предявен иск, от производството, по който е отделен настоящия иск и е спряно. Обстоятелството, че дори да се отрекат правата на Е. С. договора за доброволна делба пак би бил нищожен поради неучастие на прехвърлителите по договора по чл. 212 ЗЗД, е без значение, защото за сега това са трети лица и за двете производства.

Същевременно уважаването на настоящия иск, предявен като насрещен би изключил активната процесуална легитимация на ищеца по първоначалния иск и би довел до прекратяване на производството по първоначалния иск, предявен против ищците по насрещния. Възможността за подобна защита чрез процесуални средства, респективно правният интерес от предявяване на настоящия иск не може да бъде отречена на ищците по първоначалния иск. Правният интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск винаги се преценява конкретно. Отделно от изложеното, ищците се позовават и на владение, като фактическо състояние, което е една от възможните хипотези, обосноваващи наличие на правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, съгласно приетото в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Затова не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК.

Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда за постановяване на крайния 4 резултат в обжалваният акт.