Решение № 434 от 06.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Варна, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Нина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20213100102401 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се развива по иск на В. П. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, вх.Б, ет.2, ап.117, срещу Д. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, ап.3 и Е. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, ап.3, з а признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, в следните части:

- 5/6 ид. части от самостоятелен обект в сграда, който представлява Възстановителен център на два етажа, находящ се в жилищна сграда с идентификатор №***, разположена в поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на област Варна, община Варна, гр. Варна, Заповед за одобрение на КККР №РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, район Приморски, п.к. 9000, ***, вид територия: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 m), с площ 195 кв. метра, стар номер 113, който самостоятелен обект е със застроена площ от 155.38 /сто петдесет и пет цяло и тридесет и осем стотни/ кв. метра и разгъната застроена площ от 236.06 /двеста тридесет и шест цяло и шест стотни/ кв. метра, състоящ се от: Сутерен -първо ниво, със застроена площ от 155.38 /сто петдесет и пет цяло и тридесет и осем стотни/ кв. метра, с: офис, три помещения за масаж, сауна, три санитарни помещения, съблекалня, две масажни клетки, релакс зона, парна баня, баня, котелно помещение, при граници: ул. Ген. Паренсов -ПИ с идентификатор ***, избен коридор, изба № 3, изба № 1, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

***, партер- второ ниво, със застроена площ от 80.68 /осемдесет цяло и шестдесет и осем стотни/ кв. метра, с: открито пространство, релакс зона, джакузи, тоалетна, сауна, две помещения за масаж, перално помещение, баня, стълбище за сутерен, при граници: Самостоятелен обект в сграда 1

***, Самостоятелен обект в сграда ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, относно който обект е издадено удостоверение за търпимост №142/07.09.2018г. от главния архитект на р-на Приморски при общ. Варна, на придобивно основание на обекта от ищеца - давностно владение в периода от края на 1998г. до края на 2008г., до края на 2018г. и до предявяване на настоящия иск, осъществявано от съпрузите В. и Б.Д. до 27.04.2018г., когато последният е починал, а след това от трите наследници на Б.Д. (съпруга В. и деца Е. и А. Д.), респ. наследяване на части на Б.Д. (при изтекла давност преди смъртта) и на части от Е. Д. (починала в хода на делото на 10.11.2021г.).

Ищцата твърди, че понастоящем е собственик на 5/6 ид. части от горния описан възстановителен център, който се твърди да съставлява самостоятелен обект на собственост, въз основа на придобивна давност и на наследяване, при следните фактически твърдения:

С одобрена спогодба по съдебна делба с Протокол от 29.06.1959 г. по гр. дело №382/1959г., ВРС поставил в дял на Д.П.Ш. 5/6 ид. части от къща и 5/6 ид. части от дворно място, съставляващо парцел П-3 в кв. 687 по плана на гр. Варна. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 98, том IV, дело № 1386/1988г. на нотариус при ВРС Д.П.Ш. дарила на В. П. М. 1/3 ид. части от дворно място в гр. Варна ***. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт №185, том XXX, дело №9295/1995г. на нотариус при ВРС Д.П.Б. е дарила на Д. П. М. 1/3 ид. части от дворно място в гр. Варна ***. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт №182, том XXVI, дело №8123/1995г. на нотариус при ВРС В. П. Д. е дарила на съпруга си Б.П.Д. 1/6 ид. части от дворно място в гр.

Варна ***. Б.Д. и В. Д. били съпрузи, като гражданският брак помежду им бил сключен на 05.06.1995г.

На 11.01.1996г. съсобствениците на терена Д.Б., Д. М., В. Д. и Б.Д. сключили Договор за групов строеж с нотариална заверка на подписите pen №952/11.01.1996г. на нотариус при ВРС. С този договор те си разпределили и обектите в бъдещата сграда, според инвестиционен проект, одобрен на 07.06.1995г. от Районен архитект на кметство Приморско, Община Варна.

Б.Д., освен други обекти, получил и офис № 3 на партерен етаж, заедно с прилежаща тераса с площ от 80.68 кв. метра и складово помещение в сутерена, със застроена площ от 73.84 кв. метра.

На база издадено Разрешение за строеж №5/30.01.1996г. и останалите строителни книжа Б.Д. започнал изграждането на сградата.По време на строителството били променени в инвестиционните намерения на Б.Д., като предназначението на офис №3 било променено на кафетария, а на складовото помещение - в зала за фитнес, офис, с масажни помещения, баня, тоалетни.

Били извършени промени в сутеренен етаж, като се обединили изби №4 - №7 вкл. в едно помещение. Обединението засегнало само помещения собственост на Б.Д. и на В. Д.. По същото време обаче бил приобщен и коридор в сутерена на сградата, осигуряващ по първоначален проект достъп от входа на сградата до складовото помещение. За промяната по време на строителството бил съставен и екзекутивен чертеж, одобрен на 15.11.1996г. от Районния архитект на район Приморски, Община Варна. След завършване на сградата било 2 издадено и Разрешение за ползване №183 от1 8.05.1998 г. от РИТСК гр.

Варна. Въпреки това между съсобствениците и страни по договора за групов строеж не се сключила доброволна делба на обектите в сградата.

Непосредствено след издаване на разрешението за ползване Б.Д. отделил прилежащата към кафетерията тераса с площ от 80.68 кв. метра, като изградил зала за фитнес, зала за релаксация, тоалетна, сауна, две помещения за масаж, перално помещение, баня, стълбище за сутерен, която част обединил с предишното складовото помещение в сутерена, със застроена площ от 73.84 кв. метра, променено в процеса на строителство в зала за фитнес, офис, с масажни помещения, баня, тоалетни.

Въз основа на строителните документи бил съставен КНА №109, том II, рег. №3471, дело №188/2004г. на нотариус Я.Н., вписан в СВ- Варна вх. рег.

№10199/26.05.2004г., акт № 192, том XXXII, дело № 7438, за право на собственост на възстановителен център и търговски обект кафетерия.Обектът „възстановителен център" бил посочен на две нива - партер със застроена площ 80.68 кв. метра и подземен етаж със застроена площ от 73.84 кв. метра.

С оглед на горните твърдения се поддържа, че давностното владение на Б. и В. Д. започнало в края на 1998г., когато било направено последното преустройство в обекта, след което той останал в настоящото му положение, като сградата била въведена в експлоатация на 18.05.1998г. Така давността изтекла най-рано в края на 2008г. за сем. Д., респ. продължила да тече и след това и била присъединена от наследниците. На 27.04.2018г. Б.Д. починал и оставил наследници: В. П. Д. - съпруга; А. Б. Д. - дъщеря; Е. Б. Д. - дъщеря.

Трите продължили владението и към исковата молба притежавали пълната собственост върху възстановителния център, при квоти 4/6 ид. части за съпругата и по 1/6 ид. части за дъщерите. Като собственици и по тяхно общо искане било издадено за имота Удостоверение за търпимост №142/07.09.2018г. от главния архитект на район Приморски, Община Варна, в който бил описан възстановителният център в действителното му състояние.

Въпреки изложеното възстановителният център не бил отразен в КК и КР като самостоятелен обект, поради което със Заявление вх. №0-484920 от 06.12.2018г. В. Д. поискала отразяване на „Центъра" в КК и КР. Но ответниците по делото Д. М. и Е. М. подали становище peг. №052073/13.02.2019г., с което възразили срещу отразяването на Центъра за самостоятелен обект, с доводи че засяга общи части в сградата, които са на всички етажни собственици, сред които и отв. М.. Предвид този спор със Заповед №18-4734-07.05.2019г. началникът на СГКК-Варна отказал изменение на КККР с вписване на „Центъра" за отделен обект. Възражението пред органа обуславяло и интереса от настоящия спор за собственост върху „Центъра".

Възраженията на отв. М. пред адм. орган се твърди, че не могат да са основателни, защото възстановителният център бил формиран в сегашния си вид единствено от следните помещения:

Подземният /сутеренен/ етаж с площ 155.38кв. м. включва:

Складовото помещение, със застроена площ от 73.84 кв. метра, което в договора за групов строеж било самостоятелен обект и било описано в раздел IV, буква В, като собственост на Б.Д..

Частта от изба №4, по договора за групов строеж била прилежаща към апартамент № 7, описан в раздел IV, буква А-4, собственост на Б.Д..

3

Изба №5, по договора за групов строеж била прилежаща към апартамент № 6, описан в раздел IV, буква А-3, собственост на Б.Д..

Изба №6, по договора за групов строеж била прилежаща към апартамент № 4, описан в раздел IV, буква А-1, собственост на Б.Д..

Изба №7, по договора за групов строеж била прилежаща към апартамент № 2, описан в раздел III, буква А, собственост на В. Д..

Бившето помещение за ел. табло, като новото помещение за ел. табло било преместено в част от изба №4.

Избен коридор, обслужващ изби №№5, 6 и 7.

Коридор в сутерена на сградата, осигуряващ по първоначалния проект достъп от входния коридор на сградата до складовото помещение.

Партерния етаж включва тераса, със застроена площ от 80.68 кв. метра, която в договора за групов строеж била прилежаща към офис №3, описана в раздел IV, буква Б, собственост на Б.Д..

Или обобщено спорният „възстановителен център" включва помещения само на Б.Д., както и минимални „общи части", но които са такива не по естество, а по предназначение, които принципно могат да бъдат давностени и които в случая не са противоречали на строителните правила.

Поради това в писмо от 03.05.2019г. на Кмета на р-н Приморски било посочено, че „Центърът" представлява търпим строеж и няма правни основания на контролните органи да предприемат действия по чл.223 от ЗУТ.

В община Варна „Центърът" бил и регистриран като самостоятелен обект и за него се заплащали данъци.

Тъй като след подаване на исковата молба Е. Д. починала и била наследена от майка си - ищцата В. Д., а А. Д. се е отказала от предявения иск, към момента се претендирата права на В. Д. върху 5/6 ид. части от процесния „обект".

В срока по чл.131 ГПК ответниците депозират писмени отговори, които са с напълно идентично съдържание и подадени от един пълномощник.

Обобщено с отговорите се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Сочи се обобщено нередовност на исковата молба, липса на правен интерес от иска и наличие на друг процесуален ред. По основателност се твърди, че исковият „възстановителен център" не е самостоятелен обект на собственост и не може да бъде такъв.

Част от пространството му са общи части в етажната собственост, която поради липса на доброволна делба били придобити по приращение от собствениците на терена, като ответниците притежават по 1/3 ид. част. Така със строежа на „обекта"се засягат правата на другите съсобственици. Няма съгласие от другите съсобственици на сградата за твърдяното „обединяване" на площи от ищцата и съпруга й. Няма решение също и на ОС на ЕС за това.

Няма възможност и да се променят общи части самоволно. Общи части не могат да се придобиват по давност. Ответниците дори са се противопоставяли на „обединяването" на общи части от ищцата и съпруга й. Ищцата ползва общи части или части на ответниците без основание, за което с отговорите й се изпращат „покани за плащане на обезщетение" без яснота по размер.

Давност срещу ответниците не е текла и не може да е изтекла до сочените от ищцата моменти, още повече при липса на доброволна делба между съсобствениците. Издаденият КНА от 2004г. съдържа неверни констатации за правото на собственост. И други възражения в тази насока.