Решение № 5191 от 29.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5191 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100513159 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 305401/18.09.2025год. от М. М. М. ,ответник по делото ,чрез адв.И. А. Н. ,с пълномощно по делото против Решение № 15125/05.08.2025год. постановено по гр.дело № 75275/2024год. по описа на СРС,166 състав ,в частта , са уважени предявените , по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове , с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, и е признато за установено ,че дължи на „Топлофикация София“ЕАД сумата от 4 657,21 лева ( четири хиляди шестотин петдесет и седем лева и 21 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, с абонатен № 89309 за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 02.09.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 620,78 лева (шестотин и двадесет лева и 78 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 27.08.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.10.2024 г. по ч. гр. д. № 53450/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 09.01.2025 г. по същото дело.

С решението на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответника е осъден да заплати на ищеца сумата от 159,49 разноски за заповедното производство по компенсация, както и сумата от 448,06 лева разноски за исковото производство пред СРС.

1

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на решението и нарушение на материалния закон. Оспорва се отчитането на количеството топлинна енергия ,предвид отмяната на Методиката ,приложение към чл.61,ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020год. на МЕ ,която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия ,отдадена от сградна инсталация.Направено е и възражение ,че неправилно е бил уважен и акцесорния иск за лихва, тъй като по делото липсвали доказателства за датата, на която фактурите са обявени на интернет страницата на дружеството. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлен изцяло. Претендират се направените по делото разноски пред първата инстанция ,както и пред въззивната ,възлизащи на 500лв. за адвокатско възнаграждение

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ЕАД на 10.10.2025год. в срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивна жалба, с който се излага, че решението на първоинстанционния съд не страда от твърдените в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото разноски за юрисконсулт.

„“Техем Сървисис“ ЕООД ,трето лице помагач на страната на ищеца не е депозирало в срок писмен отговор .

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Пред районния съд са предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника М. М. М., ЕГН **********, 2 в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, присъединен абонатен № 89309, съществуването на вземане за сумата от 4759,13 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 02.09.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 634,37 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 27.08.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.10.2024 г. по ч. гр. д. № 53450/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 09.01.2025 г. по същото дело.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От приетите по делото писмени доказателства - нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 128, том I, № 1931 , нот. Дело № 59/2014 на нотариус М.К., се установява ,че М. М. М. е придобил правото на собственост върху недвижимия имот, а пожизненото ограничено вещно право на ползване на прехвърлителката В.С.Д. е погасено със смъртта й на 13.01.2017год.,т.е. преди процесния период.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

В случая възникването на облигационно правоотношение за битови нужди между ищеца и ответника , не е въз основа на индивидуален договор, а възниква по силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена и в този смисъл възраженията на въззивника липса на облигационно правоотношение са несъстоятелни. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, 3 първоинстанционният съд правилно е приел, че между ответниците, от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач „Техем Сървисис“ЕООД и тази дейност несъмнено е била реално осъществена предвид приложените по делото писмени доказателства .

Първоинстанционния съд е изложил мотиви и за размера на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период като правилно е кредитирал заключение на съдебно-техническата експертиза, като компетентно, обективно и безпристрастно .

Вещото лице заключава, че дължимите суми за топлинна енергия за БГВ в процесния период са в размер на 4 657,21 лева, от които 501,20 лева, топлинна енергия за сградна инсталация, 3180,88 лева – топлинна енергия за отопление на имот, както и 975,13 лева топлинна енергия за БГВ. Общият топломер е преминавал метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност редовно на всеки две календарни години ,което се подкрепя и от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства : свидетелства за проверки от 17.11..2021год. ; 06.06.2022год., протокол за подмяна на топломер от 11.11.2021год. и от 30.10.2023год. ,протокол за монтаж от 03.11.2023год. , както и протокол от 01.09.2023год. за проведена 72 – часова проба при експлоатационни условия .

Във връзка с възраженията във въззивната жалба за отмяна

Методиката

,приложение към чл.61,ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020год. на МЕ следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от датата, на която съдебното решение влиза в сила, поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящия случай ,предвид че претенцията е за топлинна енергия за периода 2022год. 2024год.

От друга страна, дори да се приеме, че същата противоречи на нормативен акт от 4 по-висока степен и не следва да бъде прилагана, респ. че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/21, то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид обективното и вярно заключение на вещото лице по СТЕ. В разпоредбата на чл.

145, ал. 2 ЗЕ законодателят е предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, който е съобразен от експертното заключение.

Както е посочено в Решение № 5 от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на Конституционния съд на Република България, сградната инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.