Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 28.01.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 2980/2025
Вид
Решение № 65
Подписан
28.01.2026
Състав
Петя Венциславова Петрова - Светиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.189, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Сливен, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230102980 по описа за 2025 година

Исковата претенция е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против Р. А. С., с искане да бъде признато за установено, че същата дължи суми по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-18544801/13.04.2024 година, сключен между нея и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, съгласно който кредиторът е предоставил револвиращ кредит в размер на 5874,48 лева за общо ползване.

Съгласно Договора за ползването на предоставения кредит, Кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на 24,62 %, която се начислява върху усвоения размер на кредита. В случай на просрочие и на основание чл. 3 от Договора се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

Уговорено било кредитът да бъде върнат на 36 равни месечни вноски, като последната била дължима на 15.04.2024 година.

1

На 30.01.2025 година е подписано Приложение № 1 и Анекс към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД от 15.02.2022 година, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-18544801 от 13.04.2021 година, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ и Р. А. С., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане с индивидуализирано в Приложение 1 от 30.01.2025 година към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 година.

От съда се иска да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Р. А. С., в качеството на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-18544801 от 13.04.2021 година, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумите, за които по ЧГД № 6179 по описа на СлРС за 2024 година е издадена Заповед № 3473/11.12.2024 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 11.12.2024 година.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок от ответника не е депозиран отговор на исковата молба и не е изразено становище.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от представител или пълномощник.

Ответницата в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.04.2021 година между ответника Р. А. С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-18544801, съгласно който кредиторът е предоставил револвиращ кредит с обща стойност на плащанията /с първоначална вноска 2

5874,48 лева/. Съгласно Договора за ползването на предоставения кредит, Кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на 24,62 %, която се начислява върху усвоения размер на кредита. В случай на просрочие и на основание чл. 3 от Договора се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

Уговорено било кредитът да бъде върнат на 36 равни месечни вноски, като последната била дължима на 15.04.2024 година.

Договора е надлежно подписан по реда на чл.189, ал.1 от ГПК. На 15.02.2024 година е настъпил падежа на цялото задължение.

С договор за цесия вземането на първоначалния кредитор е прехвърлено на ищцовото дружество „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-18544801 от 13.04.2021 година, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ и Р. А. С., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви.

Със заповед № 3473/11.12.2024 година по ч.г.д. № 6179/2024 година на РС - Сливен е разпоредено ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество като кредитор, както следва:

- сумата 796,50 лева /седемстотин деветдесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща главница, дължима за периода 15.12.2023 година до 15.04.2024 година, по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-18544801/13.04.2024 година, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ и длъжника, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.12.2024 година до окончателното й изплащане;

- сумата 19,40 лева /деветнадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода 15.12.2023 година до 15.04.2024 година

- сумата 94,09 лева /деветдесет и четири лева и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 15.12.2023 година до 24.11.2024 година

- сумата 60,00 лева /шестдесет лева/, представляваща договорни такси, начислени за периода 15.12.2023 година до 24.11.2024 година 3

- сумата 505,00 лева /петстотин и пет лева/, представляваща разноски по делото.

Заповедта е издадена на основание чл. 417 от ГПК по подадено в съда на 09.12.2024 година заявление и е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Сумите по издадената заповед не са заплатени от ответника на ищцовото дружество и се дължат.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са основателни.

„Налице е валиден договор за заем, подписан от ответника при условията на чл.189, ал.1 от ГПК, както и неплащане от негова страна съгласно погасителния план, поради което се дължат процесните суми.

Ответникът не е доказал погасяването на вземанията чрез плащане, нито твърди да е извършил такова. При това положение единственият възможен извод съобразно събраните писмени доказателства и правилата за разпределение на доказателствената тежест е за дължимост на процесните суми. Прехвърлянето на вземанията чрез договора за цесия е валидно и е породило правни последици. В случая за уведомяването на длъжника е приложимо разрешението, дадено по т.д.№ 12/2009 година на II т.о., ТК на ВКС и решение № 80/03.06.2016 година по в.гр.д. № 176/2016 година на СлОС. Без значение за валидността на действията е, че уведомяването за цесията и за предсрочната изискуемост на вземанията е направено чрез връчване в хода на процеса, тъй като това е допустимо съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС. В този смисъл е и практиката на Окръжен съд – Сливен - решения по въззивни гр.дела № 366/2019 година и № 353/2019 година Следва да се посочи, че към момента е настъпил крайния падеж на цялото задължение, като това обстоятелство следва да бъде взето предвид при преценката относно изискуемостта на вземанията.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които по ЧГД № 6179 по описа на СлРС за 2024 година е издадена Заповед № 3473/11.12.2024 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 11.12.2024 година.

По правилата на процеса на ищеца се следва присъждане на направените по настоящото дело разноски в общ размер на сумата 605,00 лева, равностойни на 309,33 евро. Направените в заповедното производство 4 разноски не се включват в коментираното последно присъждане, тъй като са предмет на изпълнителния лист, който предвид настоящото произнасяне продължава да е годно изпълнително основание. Противното разбиране би означавало, двойно присъждане, следствие на което би се стигнало до недопустимо неоснователно обогатяване. Разрешението за разноските, дадено с Тълкувателното решение в случая е неприложимо, тъй като в настоящия казус се касае за връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че Р. А. С. с ЕГН: ********** от гр.

................................., ДЪЛЖИ на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумите, за които е издадена заповед № 3473 от 11.12.2024 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 6179 по описа на РС - Сливен за 2024 година.

ОСЪЖДА Р. А. С. с ЕГН: ********** от гр. ................................., ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК:

203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 общо сумата 605,00 лева, равностойни на 309,33 евро. представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5