Решение № 151 от 15.10.2021, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Бяла, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20214510100533 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Производството е по реда на чл.310 ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от ЦВ. П. Р. против Община Две могили, с която се претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останала без работа - шест месеца, вследствие на незаконното й уволнение, в общ брутен размер на 4257.50 лева, ведно със законната лихва от завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата, след прихващане с подлежащото на връщане от нея обезщетение, изплатено й на основание чл.222, ал.1 КТ в брутен размер на 851.50 лева.

Претендира разноските по делото.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по иска, с който счита предявения иск за допустим, а разгледан по същество за частично основателен за периода от 03.01.2020г. до 01.03.2020г.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори и съдът с доклада по делото е приел за 1 ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е полагала труд и е получавала трудово възнаграждение при ответника, както и, че трудовото правоотношение е прекратено.

По делото не се спори също, че с Решение № 260025/07.10.2020г. първоинстанционния съд изцяло е уважил предявените от ищцата искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, като с Решение № 260077/17.03.2021г., постановено по в.гр.д.№ 763/2021г. по описа на ОС гр.Русе - гр.колегия, второинстанционния съд е потвърдил атакуваното решение в частта, в която е уважен искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ.

Преди приключване на съдебното дирене на основание чл.214 ГПК съдът е допуснал направеното от ищеца изменение в размера на исковата претенция, като същата да се счита за предявена за сумата в общ размер на 4316.84 лв.,представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останала без работа - шест месеца, вследствие на незаконното й уволнение.

Установява се от Служебна бележка от Агенция по заетостта, че през периода 07.01.2020г. – 06.08.2021г. ищцата е била регистрирана като безработна.

Установява се от Разпореждане №172-01-40-1 от 17.02.2020г. на ТП НОИ Русе,че на ищцата е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 05.01.2020г. до 04.01.2021г. с дневен размер на обезщетението 23.41лв. Видно от Разпореждане №172-01-40/17.02.2020г. и Разпореждане №172-01-40-3 от 17.02.2020г.изплащането на обезщетението е спряно считано от 05.01.2020г., поради изплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ и възобновено за периода 05.02.2020г. до 04.02.2021г..

По делото е изслушано заключение на вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

В отговор на въпроса: Какъв е размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищцата по смисъла на чл.228, ал.1 КТ?, ВЛ е установило от предоставената от Община Две могили платежна ведомост за месец декември 2019 г., че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата по смисъла на чл.228, ал.1 КТ е в размер на 861,39 лв. и включва:брутно трудово възнаграждение за м. декември 2019г. - 861,39 лв. за 19 работни дни, в т.ч 650,00 лв. - основно трудово възнаграждение; 201,50 лв. - допълнително възнаграждение за прослужено време 31,00 % и 9,89 лв. – СБКО.

Експерта експертизата дава заключение, че начисленото и полученото от ищцата брутно обезщетение по чл.222, ал. 1 КТ в брутен размер 851,50 лв. е изплатено на 17.02.2020 г. с преводно нареждане ведно с трудовото възнаграждение за м.01,2020 г.

2

Относно размера на дължимото обезщетение на ищцата по чл.225, ал.1 КТ за шест месеца,ВЛ дава заключение, че брутното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за 6 месеца е в размер на 5168.34 лв./6 месеца по 861,39 лв. 516834 лв./, определено на база последното брутно трудово възнаграждение на ищцата по смисъла на чл.228, ал.1 КТ.

В отговор на въпроса: Какъв е размера на дължимата сума по чл.225, ал.1 КТ за периода от шест месеца, след извършване на прихващане с подлежащата за връщане от ищцата сума, представляваща полученото обезщетение по чл.222, ал. 1 КТ, експерта установява,че дължимата сума по чл.225, ал.1 КТ за периода от шест месеца, след извършване на прихващане с подлежащата за връщане от ищцата сума от 851.50 лв./брутен размер/, представляваща полученото обезщетение по чл.222, ал. 1 КТ е размер на 4316,84 лв./5168,34 лв. - 851,50 лв./.

В отговор на въпроса: Какъв е размера на брутното обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, дължимо за периода 03.01.2020г. - 01.03.2020г., изчислено по правилата на чл.228, ал.1 от КТ?, ВЛ е отговорило,че същото е в размер на 1733,31 лв. формирано както следва: за периода от 03.01.2020г. - 31.01.2020 г. брутното обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е в размер на 871,92 лв./21 р.д по 41,52 лв. = 871,92 лв./ за периода от 02.01.2020г. - 29.02.2020 г. брутното обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е за един месец 861,39 лв.

В отговор на въпроса: Какъв би бил размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода 03.01.2020г. - 01.03.2020г., след извършване на прихващане със сумата получена от ищцата, като обезщетение по чл.222, ал. 1 КТ,експерта установява,че размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода 03.01.2020г. - 01.03.2020г., след извършване на прихващане със сумата получена от ищцата, като обезщетение по чл.222, ал. 1 КТ би бил в размер на 881,81 лв./1733,31 лв. -851.50 лв./.

С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За уважаване на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ по делото следва да бъде установен фактът на незаконно уволнение на ищцата, както и че същата, в резултат на незаконното уволнение, е претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи, предвид неполучаването на трудово възнаграждение по незаконно прекратеното трудово правоотношение.

В процесния случай по делото е безспорно установено, че уволнението на ищцата по силата на Заповед от 03.01.2020г. на Кмета на Община Две могили, е отменено, като незаконосъобразно, с влязло в сила Решение 3

№260025/07.10.2020г. по гр.д. №130/2020г. по описа на РС – Бяла.

Установено е от доказателствата по делото, че за процесния период от шест месеца,начиная от 03.01.2020г. ищцата не е била заета по трудово правоотношение.

Според разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право на обезщетение за претърпените от него вреди, поради оставане без работа в резултат на незаконно уволнение. По своето естество обезщетението е санкция за работодателя за неправомерното му поведение и от друга страна компенсира липсата на доходи за уволнения работник или служител.

Предпоставка за получаване на обезщетението е влизане в сила на съдебното решение, с което заповедта за уволнение е обявена за незаконосъобразна. Размерът на обезщетението е брутното трудово възнаграждение, което се определя съобразно изискванията на чл. 228 от КТ, като е въведено ограничението, че обезщетението се дължи за оставане без работа не повече от 6 месеца след датата на уволнението.

Неоснователен е наведеният от ответника довод, че обезщетението по чл.225 КТ следва да бъде изплатено единствено и само за периода от 03.01.2020г. до 01.03.2020г.,т.к. закриването на социалната услуга „ЗЖЛУИ“с.Могилино от 01.03.2020г. било факт.

Съгласно разпоредбата на чл.225 от КТ ,обезщетението може да бъде изплатено в намален размер при условие, че работникът или служителят не е останал без работа в периода на 6-месечния срок след датата на уволнението,като възможни са следните хипотези:

-лицето е работило по трудов договор през 6-месечния период след уволнението и е получавало същото или по-високо от трудовото възнаграждение при предишния работодател. В този случай обезщетение не се дължи;

-лицето е работило по трудов договор през 6-месечния период след уволнението и е получавало по-ниско възнаграждение. В този случай обезщетението е в размер на разликата между двете възнаграждения.

В настоящият случай не е налице нито една от двете хипотези.Напротив налице е отменена Заповед за незаконно уволнение и на ищцата се дължи обезщетение по чл.225 от КТ,което съобразно доказателствата по делото е за максимално установения период от шест месеца.

От доказателствата по делото и приета СИЕ се установи се ,че е 4 изплатено на ищцата обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ,което следва да бъде прихванато от обезщетението за отмяна на незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 от КТ,с оглед направеното възражение за прихващане.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Бяла държавна такса върху присъдената сума в размер на 172.67лв., както и сума в размер на 100.00 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 600 лв., представляваща направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОБЩИНА ДВЕ МОГИЛИ,ЕИК 000530529,гр.Две могили, област Русе,бул.“България“№84, представлявана от Б. Д. Б. - Кмет, да заплати на ЦВ. П. Р., ЕГН **********, с адрес: с.Могилино,община Две могили,област Русе , ул. “Г.Бенковски“№5, сумата в общ размер на 4316.84лв./четири хиляди триста и шестнадесет лева и 84 стотинки/, ведно със законната лихва от завеждане на иска- 08.06.2021г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останала без работа, за периода от 03.01.2020г.до 03.06.2020г.,вследствие на незаконното уволнение, след прихващане с подлежащото на връщане от ЦВ. П. Р., ЕГН ********** обезщетение, изплатено й на основание чл.222, ал.1 КТ в брутен размер на 851.50 лева.

О С Ъ Ж Д А , на основание чл.78, ал.6 от ГПК ОБЩИНА ДВЕ МОГИЛИ,ЕИК 000530529,гр.Две могили, област Русе,бул.“България“№84, представлявана от Б. Д. Б.-Кмет, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Бяла държавна такса върху уважения иск в размер на 172.67лв./сто седемдесет и два лева и 67 стотинки/, както и сума в размер на 100,00 лв./сто лева/ за възнаграждение на вещо лице.

ОСЪЖДА,на основание чл.78, ал.1 от ГПК ОБЩИНА ДВЕ

МОГИЛИ,ЕИК 000530529,гр.Две могили, област Русе,бул.“България“№84, представлявана от Б. Д. Б.-Кмет да заплати на ЦВ. П. Р., ЕГН **********, с адрес: с.Могилино,община Две могили, област Русе, ул. “Г.Бенковски“№5, сума в размер на 600.00 лв. /шестстотин лева/, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок,считано 15.10.2021г., на основание чл.315 ал.2 от ГПК.

5

Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________ 6