Протокол № 267 от 27.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 267 гр. Благоевград, 27.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Иванов при участието на секретаря Теофания Лазова

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Иванов Търговско дело № 20251200900016 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:40 часа се явиха:

ИЩЦАТА В. М. – редовно уведомена, не се явява. За нея се явява адв. К., упълномощена от по-рано.

ЗА ОТВЕТНИКА ДЗИ „ОЗ“ – ЕАД - редовно уведомен, явява се юриск.

К., с пълномощно по делото.

ЗА ОТВЕТНИКА „БУЛ ИНС“ АД – редовно уведомен, явява се адв. М., с пълномощно по делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. – редовно призована, явява се лично

СВИДЕТЕЛЯТ М. М. – редовно призован, явява се лично.

АДВ. К. – Да се даде ход на делото.

ЮРИСК.К. – Да се даде ход на делото.

АДВ. М. – Да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните и липсата на пречки за разглеждане на делото, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме искания преди разпита на вещото.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на експерта по допуснатата съдебнопсихологическа експертиза.

СНЕМА самоличността на вещото лице:

В. П. М. - ***, без родство и отношения със страните по делото.

Вещото лице беше предупредено за наказателната отговорност по чл.

291 от НК и обеща да даде обективно и вярно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. М. – Поддържам заключението. Нямам какво да 1 допълня.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. М. на въпроси на адв. К. - Аз съм описала дали при обследването лице има посттравматично стресово разстройство. То е поискано по МКБ като заболяване, но експертизата е назначена на психолог и аз съм отговорила по отношение на психологическите резултати на ищцата за посттравматичното стресово разстройство. Ако ме питате за посттравматично стресово разстройство в психичните разстройства, моя отговор е, че трябва да има лекар психиатър.

Дали се очаква да се преодолеят тези травми и кога, това е много относително и зависи от личностната характеристика на освидетелстваната, от това как ще продължи в живота си. Тя не е осъществила една от мечите си да стане студентка, ако я осъществи, може би ще отшуми във времето, но физическите травми - белезите, непрекъснато ще й напомнят за катастрофата.

Кога ще отшуми, не мога да отговоря, няма как да се ангажирам със срок. Посттравматичното стресово разстройство понякога продължава много години, зависи от индивида.

От психологическа гледна точка са трайни промените, това, че си е ограничила контактите, това, че се срамува да излиза, включително това, че върви, включително и при мен когато дойде, беше един много горещ ден, но тя въври с дълъг ръкав и дълга пола. Да, трайни са промените. Когато дойде при мен ме помоли да ползва тоалетната, която е доста далеч, и помоли майка й да отиде с нея.

Не зная дали някой може да се ангажира с такъв отговор дали ще се възстанови напълно, не зная. Ако речем не реализира мечтите си или животът й се развие в друга насока, може да се усложни, не мога да дам такъв отговор.

Тези, които са около нея полагат усилия да бъде преодоляно, доколкото имат компетентности.

АДВ. К. - Нямам повече въпроси.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. М. на въпроси на юриск. К. - Попитах изрично дали посещава психолог, беше ми обяснено от майката, че е посетила два пъти психолог, когато е била в център за рехабилитация, след което не е посещавала.

Когато В. излезе до тоалетната с майка й, на връщане ги посрещнах и ги питах защо не посещава психолог, тя реално не приема лекарства по отношение на това, и майка й каза, че те са затворено общество. Аз попитах:

„Кое?“. Тя каза: „ В селото. Така сме преценили“.

Това е лична преценка дали да посещаваш психолог или не.

Докато е била във възстановителния период е приемала медикаменти – обезболяващи, държана е в изкуствена кома, но не е приемала медикаменти за психичното й състояние.

ЮРИСК. К. – Нямам повече въпроси.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. М. на въпроси на адв. М. – Най-вероятно срещите с психолог щяха да й се отразят добре за преодоляване на нейното психическо 2 състояние до момента, но аз доколкото зная от момента, в който е изведена от изкуствена кома и месецът, който е прекаран във възстановителния център, в последствие у дома, периодът, за да се възвърне тя към двигателна дейност, е бил също продължителен. Може би, ако родителите са осигурили психолог вкъщи, може би щеше да помогне.

Би трябвало да се отразят положително срещите с психолог. От моята експертна практика, работата на психолога е основно да създаде връзка с клиента или пострадалия, за да може той да изговори това, което заради претърпените болки и страдания, не се осмелява да изговори. Това видях при В., че всеки път, когато въпросите ми бяха директно насочени за катастрофата и последиците от нея, тя става първо обрана в думите и може би на третото или четвърто изречение просто се разплакваше. Може би ще имаше положително да й се отрази и след 2 години и половина може би, ако се е работило с нея, нямаше да е това положение. Но това е лична преценка, отговорът на майката беше: „Ние сме малко село.“.

Определено положително би се отразило на В. работата с психолог, защото такова травмиращо събитие е този инцидент и нейното тежко физическо състояние, това, че плановете й се провалят, това, че тя не става студентка, това, че се налага на абитуриентската да бъде носена от съучениците си, това, че все още изпитва страх да излезе сама, защото няма сигурна походка. Всичко това, докато се е възстановявала физически, ако е работено и по отношение на нейните емоции и чувства, щеше да й се отрази благоприятно.

На страница 12 от заключението, където съм посочила, че „тестът разкрива потребност от социално подобрение“, посочвам, този тест се пуска дотолкова, доколкото да се оцени искреността на изследваното лице и обикновено тези, които не са искрени, го правят с цел да постигнат социално одобрение, одобрението на изследващия/изследващите. При нея съм го пуснала, защото начинът, по който тръгна интервюто и обраността й ме притесняваше, за това съм го пуснала. Но при нея няма нещо, което да сочи на отговори, които да са нагаждащи спрямо моите въпроси, тя беше искрена.

Потребността от социално одобрение, това е, когато направиш теста, самите резултати сочат дали клиентът отговаря, търсейки социално одобрение или е искрен.

Изпуснала съм в заключението да посоча, че тестът при В. е в норма при нея.

На стр. 15 от експертизата - остра стресова реакция приемам, че има.

Развита е остра стресова реакция в момента, в който вижда светлината на фаровете и чувства чувство на застрашеност. Тя казва: „Видях срещу мен кола, фаровете и после нищо не си спомням.“. Това е моментът, в който тя усеща заплаха и тя е паническа. Това е острата стресова реакция.

Около месец тя е в изкуствена кома. Тя развива острата стресова реакция, в момента, в който вижда фаровете и колата срещу нея, след това е в изкуствена кома, след това събуждайки се, майката много подробно обясни, че 3 тя е свръх еуфорична, много е приказвала, оживена е, това е периодът, в който е острата стресова реакция. Веднага след това настъпва посттравматично стресово разстройство, когато почва да се бори с всичките физически и емоционални болки. Майката разказва подробно как малката й сестра е отишла и се е разплакала, и я е попитала: „Како, защо изглеждаш така?“.

За това, което се случва след катастрофата, тя няма спомен до момента, в който не я събуждат от изкуствената кома. Човек в кома няма как да възприема нищо.

Тя възприема заплаха, тоест вижда фарове и кола срещу нея. Другата кола с фаровете е срещу тяхната кола. Всеки човек ще го възприеме като заплаха.

В заключението изреждам кои са симптомите на острата стресова реакция. Острата стресова реакция може да настъпи от няколко минути до няколко часа. Аз изреждам симптомите на острата стресова реакция. Аз не зная дали тя веднага е изпаднала в безсъзнание или в последствие изпада в безсъзнание. Това не видях да е уточнено, когато става катастрофата или периодът, в който се реже колата, за да я качат в линейката е изпаднала в безсъзнание. Така че при нея този период е изключително кратък, от заплахата до настъпване на острата стресова реакция.

АДВ. М. – Нямам повече въпроси.

Оспорвам заключението в частта, в която вещото лице възприема, че при ищцата е развита остра стресова реакция.

Ще помоля да назначите повторна експертиза по въпроса дали ищцата е развила остра стресова реакция, респективно посттравматично стресово разстройство.

Моето твърдение е, че за да бъде развита остра реакция на стрес, лицето трябва да има волеви изживявания, тоест то да осъзнава какво се случва с него. Съобразно изложеното, както в исковата молба, така и от всички доказателства по делото, се установява, че от момента на катастрофата, един месеца, първо тя е изпаднала в състояние на кома, след това е била поддържана в изкуствена кома, ето защо ищцата не е имала никакви волеви изживявания относно това, което се е случвало. Тя не е съзнавала какво се е случвало с нея. Първото нещо, което тя е осъзнала е в момента след като е била изваден от състоянието на изкуствена кома, в която тя е държана и в предходно съдебно заседание майката подробно ни разказа какво се е случило.

Считам, че в тази част заключението е погрешно, то противоречи на много други експертизи, при които вещите лица са категорични, че за да има остра стресова реакция, би следвало да има волеви актове на лицето, тоест то да може да възприеме това, което се е случвало, а ищцата не е могла. Ето защо на основание чл. 201 от ГПК моля да допуснете повторна експертиза, като моля да я разширите като психологична и психиатрична експертиза.

Твърдя, че възприетото в настоящата експертиза, че при ищцата има развита остра стресова реакция е невярно, тъй като няма лице, което в състояние на кома да развие състояние на стрес. Всички тези симптоми, 4 описани като симптоми на острата стресова реакция, могат да бъдат развити единствено и само при лице, което е в съзнание, а не както е при ищцата, която е била 1 месец в кома. Ето защо в тази част намирам заключението като неправилно и моля на основание чл. 201 от ГПК да допуснете повторна експертиза.

Експертизата е, че тя е развила остра реакция на стрес, което няма как да се случи при лице, което е в състояние на кома.

Възприемам експертизата, но не съм съгласен само в тази част.

В самата експертиза вещото лице е посочило, че ищцата е отговаряла на някои въпроси, а за други е казала, че има загуба на спомени, най- вероятно от лекарствата, които е приемала, че не си спомня някои неща около катастрофата. Тоест тя е развила някаква форма на амнезия, което е нормално.

Тя паметта изключва определени стресогенни фактори, има тази възможност, човешкият мозък изключва. Заключението в частта, в която вещото лице приема, че е развита остра стресова реакция от ицщата е неправилно.