Решение № 425 от 16.04.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Пловдив, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20255330201184 по описа за 2025 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Бак–Строй ЕООД, седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, *** против Наказателно постановление № 16-2400085/14.06.2024 г. , издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за безопасни и здравословни условия на труд във вр. чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на основание чл.55 от Закона за безопасни и здравословни условия на труд във връзка с чл.413 ал.2 от Кодекса на труда е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. С жалбата се оспорва описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, излагат се оплаквания за допуснати процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ат.П., който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ***. В. Б., който счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 03 април 2024 г. от служители на Дирекция Инспекция по труда гр.

1

Пловдив била извършена проверка на строителен обект от кв. 86 по плана на кв. *** I V гр. Пловдив, подобект. Повод за проверката била станала злополука с летален изход с работник на обекта Г.В.Д.. Възложител на обекта бил Ретали ООД, а Бак-строй ЕООД изпълнител. На обекта от порверяващите бил направен оглед. Бил проведен и разговор с *** на Бак-строй ЕООД, който съобщил, че в същия ден Г.Д. работил на обекта, като следвало да почисти шестия етаж и бил паднал в асансьорната шахта. При огледа било установено, че отворите на всички етажи на асансьорните шахти не били обезопасени срещу падане от височина чрез парапети със защитна лента за крака и основно перило за ръце, предпазна мрежа или аналогично решение, поради което се създавала опасност за живота и здравето на работещите на строителния обект.

Предвид събраните доказателства бил съставен Акт за административно нарушение, а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което била възпроизведена идентична фактическа обстановка.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателства - показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Н. И. Б., както и писмени обяснения от Б.А.К. - *** на дружеството жалбоподател, Д.А.М., Г.В.Д., договор за строителство между Ретали ООД и Бак-строй ЕООД.

От представения по делото договор за строителство от 02.10.2023 г. се установява, че предмет на договора е строителен обект от кв. 86 по плана на кв.*** I V гр.Пловдив, трети етап състоящ се от две секции В и Г, под тях партерно ниво с търговски обекти и магазини от УПИ VI -510.306 смесено обществено обслужване и жилищно застрояване в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Пловдив.

Ретали груп ООД по така представения договор се явява възложител, а Бак-строй ЕООД изпълнител, като Бакстрой ЕООД следвало да осъществи строежа на обекта – етап 3 секция В и Г.

От показанията на разпитания по делото свидетел В. Г.Т. се установява, че предишния подетап 2 се отнасял до секция А и Б, които се намирали на отстояние на 15 метра от етап 3, секция В и Г като по средата им била построена едноетажна сграда. Секция Г била крайната сграда от етап 3 и граничала с улицата, която минава покрай Гребната база, Парк отдих и култура, докато секция А и Б били откъм ***.

От писмените обяснения, дадени от *** на дружеството жалбоподател , а именно Б.А.К. се установява, че настъпило закъснение със срока на изпълнение на обекта и за да не търпели санкции като фирма изпълнител следвало да предприемат действие по почистването на строителна площадка , за да започнат основната дейност. В тази връзка същият провел разговор със *** Д.М. да създаде организация. Според писмените обяснения на *** М. поради липса на достатъчно работници той решил да потърси допълнително хора да помогнат, за да се справят по-бързо.

В хода на проверката писмени обяснения е дал и техническият ръководител Д. М., който потвърждава информацията, дадена в писмените обяснения на *** на санкционираното дружество, както и необходимостта от спешна организация по почистването на обекта, за да започне основната работа, след което същият потърсил и външни хора, един от които бил и Г.В.Д.

.

2

В хода на проверката писмени обяснения е дал и един от работниците, на които било възложено почистването Г. Я., който потвърждава, че бил намерен от Д. да работи на обекта , за което получавал по 60 лв. на ден. От обясненията, които е дал Я. става ясно, че същата била уговорката и с Г.Д., с когото Я. работел.

От събраните устни доказателства от св. Т., а и писмени такива се установява, че обектът, който бил възложен на санкционираното дружество включвал секция В и Г, а според показанията на св. Т. инцидентът се е случил на шестия етаж в секция Г, а не в секция А, както е записано в двата акта АУАН и наказателното постановление.

Действително в съставения от него акт св.Б., посочва за място на инцидента секцияв В на строящата се сграда, но пред съда същият разяснява, че мястото на инцидента било установено на последния вход от строящата се сграда, който бил откъм улицата. Според свидетеля направената от него грешка се дължала на това, че нямало надпис и когато извършвал проверката всичко изглеждало еднакво. Очевидно е, че и пред съда свидетелят греши коя е секцията, но има предвид именно секция Г. Несъответствието между казаното от св. Б. и останалите доказателства по делото - договор за строителство от 02.10.2023 г. и казаното от св.Т. не може и не следва да се възприема като неправилно установена от актосъставителя фактическа обстановка. В АУАН е посочено, че мястото на инцидента е подобект, етап 3 от договора, а етап 3 от договора са именно секции В и Г, като единствено секция Г е откъм улицата. Именно на този договор се основава актосъставителят при съставяне на акта, поради което и правилно е било изследване мястото на инцидента и е извършен оглед. Свидетелят посочва, че при идването на място установил, че работникът е паднал от последния вход на строящия се по договора обект, а последния вход е входът на секция Г.

Очевидно и този свидетел, както и свидетелят Т. визират едно и също място и това е секция Г от строителния обект.

Що се отнася до оплакването, че неправилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с оглед поети задължения в сключения между него и възложителя договор следва да се отбележи, че строителството на обекта и срочното му изпълнение е било обусловено от това в какво състояние е строителната площадка, същата е следвало да бъде свободна за работа от излишни предмети. От друга страна сам ***т на дружеството посочва, че се е заел с отстраняването на такива предмети и почистване на терена, за да обезпечи срочното приключване на строежа, което пък било основно задължение на изпълнителя. Негово, на *** е било нареждането това да стане в кратки срокове, същият е знаел от ръководителя на строителния обект, че ще се наемат и външни хора с цел почистване за приключване своевременно на строителните работи, т.е. идването на такива хора, които са били различни от строителните работници на Бак - Строй ЕООД по никакъв начин не може да бъде основание да не се приеме, че на обекта почистването не се е осъществявала именно под ръководството на Бак строй ЕООД.

По тези съображения и съдът намира, че правилно дружеството е било 3 санкционирано. Характерно за тази отговорност е, че същата е обективна, безвиновна такава и при налагането й не се изследва въпроса за вината на нарушителя.

На място при извършения оглед се установява и че мястото не е било обезопасено като отворите на всички етажи на асансьорните шахти не са били обезопасени срещу падане на хора и предмети чрез парапети със защитна лента за крака и основно перило за ръце. В тази връзка е приложен и снимков материал към административнонаказателната преписка.

Правилно е приложен материалният закон. Съгласно чл.14 от Закона за безопасни и здравословни условия на труд юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Дружеството жалбоподател се явява юридическо лице, което самостоятелно е наело работещи по почистването на строителния обект, като не е спазило преди това цитираните в закона изисквания, свързани с безопасни и здравословни условия на труд. Осъществяването на процесното нарушение не е свързано с изискването за наличие на трудово правоотношение между жалбоподателя и работниците.

Съгласно разпоредбата на чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. В настоящия случай е безспорно установено, че санкционираното дружество обективно е нарушило цитираните разпоредби. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон е формално и не се основава на конкретни съображения.

Съгласно чл.55 Закона за безопасни и здравословни условия на труд лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове. С оглед на това в тези случаи се прилагат легалните определения, посочени в § 1 от ДР на ЗБУТ в т. ч. и легалното определение за работодател по § 1, т. 2 от ДР на ЗБУТ, съгласно която работодател е не само понятието, определено в § 1, т. 1 от ДР на КТ, но и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.

Съгласно чл.413 ал.2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

На жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 4 лв., което е над минимума, предвиден от закона. Определянето на санкция в този размер е обосновано от настъпилия вследствие на неспазване на законовите изисквания резултат, а именно настъпила злополука с летален изход с работник на обекта Г.В.Д.. Определянето на санкцията отново е към законоустановения минимум, като нейният размер е завишен предвид настъпилия вредоносен резултат, което съответства на обществената опасност на деянието. Налице са и изложени мотиви от наказващия орган в този смисъл. Поради изложеното санкцията се явява законосъобразно и справедливо определена.