Решение № 3292 от 14.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3292 гр. Пловдив, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330103484 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.

Ищцата К. М. И., ЕГН: **********, от ***************, чрез пълномощник *****.

Н. Ш., е предявила против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53, вх. В, ет. 7, представлявано от ********* С.Н.Н., Я.К.Ч. и Ц.Г.С., иск за признаване на установено, че тя не дължи на ответника поради изтекла давност следните суми: сумата от 1 055, 25 лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит, сумата от 175 лева- неустойка, сумата от 4, 53 лева- лихва за забава за периода 20.02.2015 г.- 01.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2016 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото: сумата от 25 лева- държавна такса и сумата от 300 лева- юрисконсултско възнаграждение, по издаден по частно гр. дело № 787/ 2016 г. на Районен съд- Мездра, изпълнителен лист от 11.10.2016 г.

В исковата молба се твърди, че по частно гр. дело № 787/ 2016 г. на Районен съдМездра, е издаден изпълнителен лист от 11.10.2016 г., с който било разпоредено ищцата да заплати на ответника, следните суми: сумата от 1 055, 25 лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит, сумата от 175 лева- неустойка, сумата от 4, 53 лева- лихва за забава за периода 20.02.2015 г.- 01.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2016 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото: сумата от 25 лева- държавна такса и сумата от 300 лева- юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че вземанията по изпълнителния лист били погасени по давност. Въз основа на този лист 1 през м. юли 2017 г. било образувано ********* г. на ***** К. П., ******. До 03.12.2021 г. не били извършвани никакви годни действия. С молба от 21.07.2021 г. взискателят поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като такъв бил наложен, а след това се наложил и запор върху банковите сметки. Още преди налагане на запорите обаче изпълнителното дело било перемирано и на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК следвало да се счита прекратено по силата на закона. След това всички действия били незаконосъобразни и не пораждали действие. Длъжникът поискал изрично прекратяване, като на 05.04.2022 г. ***** уважил искането и разпоредил връщане на неправомерно събраните суми. Кредиторът обаче на 21.04.2022 г. въз основа на същия изпълнителен лист образувал ново ********* г., пак по описа на ***** К. П., ******, по което били наложени запор върху банкови сметки, запор на вземания по предходното изпълнително дело, както и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. От момента на издаване на изпълнителния лист- 11.10.2016 г. до 03.12.2021 г., или за период от повече от пет години, не били извършвани никакви изпълнителни действия против длъжника, поради което вземанията по листа били погасени по давност. Наложеният запор на 03.12.2021 г. не можел да прекъсне давността, защото бил извършен по вече прекратено по закон дело. В тази връзка моли да се установи недължимостта на сумите по изпълнителния лист. Претендират се и разноските в производството. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че с извършването на действия по принудително изпълнение давността се прекъсвала и след това започвала да тече нова давност- т. 10 от ТР № 2/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС. По ********* г. на ***** К. П., ******, на 09.10.2017 г. се изпратило запорно съобщение до банка, с което давността се прекъсвала.

След прекратяване на това изпълнително дело било образувано ново- с № ********* г., пак по описа на ***** К. П., ******, като до тогава не били изтекли 5 години от започналата да тече нова давност, а след това по него вече били извършвани и други действия, които прекъсвали давността. Без значение било обстоятелството дали ***** е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение, а само кога е предприето последното валидно изпълнително действие и дали от него са изтекли 5 години, за да се погаси вземането по давност. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но представя писмено становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 11.10.2016 г., издаден по частно гр. дело № 787/ 2016 г. на Районен съд- Мездра, ищецът е бил осъден да заплати на ответника следните суми: сумата от 1 055, 25 лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит, сумата от 175 лева- неустойка, сумата от 4, 53 лева- лихва за забава за периода 20.02.2015 г.- 01.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2016 г. до изплащане на 2 вземането, както и разноските по делото: сумата от 25 лева- държавна такса и сумата от 300 лева- юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 18.07.2017 г. ответникът е образувал против ищцата ********* г. по описа на ***** К. П., ******, за принудително събиране на присъдените суми. Още с молбата за образуване на делото взискателят е овластил съдебния изпълнител с правата по чл. 18 от З*****. Изискани са справки за личен статус, за наличие на публични задължения на лицето, за притежавани МПС и имоти, за трудови и осигурителни правоотношения, за наличие на банкови сметки. Изпратена е ПДИ от 09.10.2017 г.- невръчена на длъжника, като на 09.10.2017 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „*********“ АД. С молба от 11.07.2019 г. взискателят е поискал извършване на нови справки за банкови сметки, както и насрочване на опис на движими вещи. С връчена ПДИ от 02.10.2019 г. е уведомил, че има наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „*********“ АД. С молба от 21.07.2021 г. взискателят пак е поискал извършване на нови справки за банкови сметки, както и насрочване на опис на движими вещи. С разпореждане от 03.12.2021 г. ***** е наложил запор върху трудово възнаграждение на длъжника, като е изготвена и ППИ. С протокол от 25.03.2022 г. е извършено разпределение на плащания. С молба от 28.03.2022 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. С постановление от 05.04.2022 г. ***** е прекратил изпълнителното производство, като е приел, че на 11.07.2021 г. е настъпила перемпция. В тази връзка са били вдигнати наложените запори върху банкови сметки и заплати, а взискателят е поискал връщане на оригинала на изпълнителния лист, който е получил с протокол от 21.02.2022 г.

Въз основа за същия изпълнителен лист с молба от 21.04.2022 г. ответникът е образувал против ищцата ново изпълнително дело № ********* г., пак по описа на ***** К.

П., ******. Извършени са справки за личен статус на длъжника, за наличие на публични задължения и банкови сметки, както и за работодател. С ПДИ от 21.04.2022 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение, за което до работодателя е изпратено и запорно съобщение. Поради невръчване на поканата, е изпратена нова такава на 17.10.2022 г. На 14.02.2023 г. е съставен протокол за извършено погасяване на дълга. На 04.05.2023 г. е изготвена ППИ. С разпореждане на ***** от 19.05.2023 г. изпълнителното производство е спряно, във връзка с издадената по настоящото дело обезпечителна заповед, за което страните и третите лица са уведомени. Заверен препис от двете изпълнителни дела е приложен към настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били 3 погасени поради давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.

На първо място, няма спор, че срокът на погасителната давност на процесните вземания, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, е петгодишният срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, а не краткият тригодишен такъв по чл. 111, буква „в“ от ЗЗД. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Във всички хипотези на чл. 416 от ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл, тук правото на взискателя да се събере по принудителен ред своето вземане следва да се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД.

На второ място, според задължителните разяснения, дадени в т. 10 на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с всяко едно действие, насочено пряко към имуществената сфера на длъжника. От материалите по първото изпълнително дело се установява, че първото валидно изпълнително действие е от 09.10.2017 г., когато е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, а следващото- на 11.07.2019 г., която с писмена молба взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи. Тази молба на взискателя е подадена в двугодишния срок по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като тя прекъсва давността и след нея започва да се тече нова давност, защото взискателят с тази молба иска от съдебния изпълнител да извърши валидно изпълнително действие. Такова обаче няма извършено за срок от две години напред, като следващото е от 21.07.2021 г.- нова молба на взискателя за запор и опис, но това е вече след изтичане на срока по чл. 433 ал. 1 т.

8 от ГПК, поради което и ***** с разпореждането си за прекратяване на изпълнителното производство е приел, че на 11.07.2021 г. (или две години след поискания от взискателя опис) настъпила по силата на закона перемпция. Цитираната норма е санкция за бездействие на кредитора в определен срок и, за да се приложи тази разпоредба, следва да липсва искане от взискателя за извършване на изпълнителни действия в период над две години, както е станало в случая. Следва да се посочи още, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от самата разпоредба на чл. 116 буква „в” от ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане“ на изпълнителните действия, а не „извършване“. В цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС пък се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като изискване съответното изпълнително действие (описа на движими вещи, както е в конкретния случай), да е дало определен резултат, свързан със събиране на 4 вземането или пък удовлетворяване на кредитора.

С прекратеното поради перемпция изпълнително производство обаче не се погасява по давност вземането на кредитора по листа. Това е така, защото перемпцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за давността, така и за перемпцията, но това са различни правни институти с различни правни последици. Давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва- обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ- той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи обаче той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ, като необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито пък ползва или вреди на длъжника.