Решение № 48 от 13.09.2021, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Бургас , 31.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Галина Т. Канакиева

Петя Ив. Петрова Дакова

Благой Г. Потеров при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600078 по описа за 2021 година

С присъда № 1/21.01.2021г., постановена по НОХД № 965/2020г., Окръжен съд-Бургас е признал подсъдимия ИВ. Й. П., ЕГН ********** за виновен в това, че на 16.11.2019 г., в гр. Бургас, промишлена зона „север”, в близост до езерото Вая, умишлено умъртвил П.В. А., ЕГН **********, прострелвайки го с автомат „Калашников”, кал. 7,62 мм. с изписан номер върху капака на цевната кутия № ВА .., довело до несъвместимо с живота нараняване /разкъсване на аортата/, като убийството е извършено предумишлено, поради което и на основание чл. 116 , ал. 1, т. 9, вр. чл.115 от НК и чл.54 НК го осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет години.

Със същата присъда Бургаският окръжен съд признал подсъдимия ИВ.

Й. П. за виновен в това, че на 16.11.2019 г. в гр. Бургас, държал 1 бр. огнестрелно оръжие - автомат „Калашников”, кал. 7,62 мм. (незаводски сглобен) с изписан номер върху капака на цевната кутия № ВА .. и 26 броя боеприпаси за огнестрелно оръжие - патрони кал. 7,62x39 мм., без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл.54 от НК го осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от три години .

На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия ИВ. Й.

П. едно общо наказание, в размер на най-тежкото от определените му за 1 отделните престъпления, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет години, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС е постановил да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият П. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 02.12.2019г.

С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото /подробно изброени/, постановявайки за част от тях - 1 бр. автомат „Калашников“ кал. 7,62 мм. с № ВА.., 1 бр. пълнител за автомат „Калашников, 14 бр. боеприпаси кал. 7,62x39 мм. и 7 бр. гилзи кал. 7,62x39 мм. - предадени на съхранение в Служба „КОС“ при Второ РУ Бургас на ОДМВР — гр. Бургас - отнемането им в полза на държавата на основание чл.53 ал.2 б.“а“ от НК, а за друга /подробно изброени/ - отнемане в полза на държавата и унищожаването им като вещи без стойност. По отношение на част от веществените доказателства, конкретно посочени в присъдата, съдът е постановил връщането им на подсъдимия ИВ. Й. П., а иззетата по делото лична карта на пострадалия П.В. А. - да бъде предадена на ОДМВР Бургас.

С присъдата подсъдимият ИВ. Й. П. е осъден да заплати на гражданския ищец Д. П. Анг. дъщеря на пострадалия П. А., действаща чрез своята майка и законен представител АНДР. ПР. СТ., обезщетение за неимуществените вреди, причинени от непозволено увреждане в размер на 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като искът над уважената част до предявения размер от 280 000 лв. /двеста и осемдесет хиляди лева/ съдът е отхвърлил като неоснователен.

С присъдата подсъдимият ИВ. Й. П. е осъден да заплати също на гражданските ищци и частни обвинители С. СТ. К. и В. АНГ. Л. – родители на пострадалия П. А. по 90 000 лева на всеки от тях, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, както и на АН. В. В. и Б.

В. АНГ., съответно негови сестра и брат по 80 000 лева на всеки от тях – обезщетение за причинените неимуществени вреди , ведно със законната лихва, считано от 16.11.2019г. до окончателното изплащане на сум ите, като исковете над уважената част до предявения размер от 150 000 лв. съдът е отхвърлил като неоснователни.

Подсъдимият ИВ. Й. П. е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец АН. В. В. сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща причинени имуществени вреди, изразяващи се в обичайни разходи за погребение на пострадалия П. А..

2

Подсъдимият ИВ. Й. П. е осъден да заплати на частните обвинители и граждански ищци направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: на С. СТ. К. и АН. В. В. общо сума в размер на 2000 лева, на В.

АНГ. Л. и Б. В. АНГ. – сума от по 600 лева на всеки от тях.

В полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски окръжен с ъ д подсъдимият е осъден да заплати сумата от 19 660 лв. /деветнадесет хиляди шестотин и шестдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданските искове.

На основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият П. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД-МВР-Бургас сумата 13 231,37 лв.

/тринадесет хиляди двеста тридесет и един лева и тридесет и седем стотинки /, представляваща разноски по досъдебното производство.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивни жалби от адвокат Н.Р. от АК-Бургас, служебен защитник на подсъдимия ИВ.

Й. П. и от адвокат В.В. от АК-Бургас, упълномощен повереник на частните обвинители и граждански ищци С. СТ. К., АН. В. В., В. АНГ. Л. и Б. В. АНГ..

В подадената от защитника на подсъдимия жалба се релевират оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че при индивидуализиране на наказанието на подс.П. не са отчетени в пълна степен смекчаващите отговорността му обстоятелства и в частност проявеното от последния съдействие в хода на разследването, съществено допринесло за разкриване на обективната истина, както и необремененото му съдебно минало, свидетелстващо за липса на престъпни навици. Направено е искане пред въззивния съд да упражни правомощието си по чл. 337, ал.1, т.1 от НПК, да измени присъдата в санкционната й част, като намали размера на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на подс.П. за престъплението по чл. 116, ал.1, т.9 вр. чл. 115 от НК /определено като общо най-тежко такова по реда на чл. 23 ал.1 от НК/ от 18 години на 15 години „лишаване от свобода“.

В допълнително писмено изложение, подадено в срока по чл. 320 ал.4 от НПК, защитникът на подсъдимия - адв. Р. представя аргументация в подкрепа на застъпената теза за явна несправедливост на отмереното 3 наказание. Позовавайки се на фактическите и правни изводи на първата инстанция, застъпени в мотивите към атакуваната присъда, защитникът изтъква, че в основата на същите стоят именно обясненията на подсъдимия, в които той разкрива къде е скрил оръжието, вещите на пострадалия и въжето, което е ползвал за преместването на трупа. Поддържа, че така проявеното процесуално поведение на последния, насочено към разкриване на обективната истина, не е отчетено адекватно от съда при индивидуализиране на санкцията, тъй като е следвало да бъде ценено като изключително смекчаващо вината му обстоятелство. Сочи на следващо място, че съвкупността от смекчаващи отговорността обстоятелства, които съдът е извел в мотивите си при индивидуализиране отговорността на П. за извършеното деяние по чл. 116 ал.1 т.9 вр. чл. 115 от НК, разкриват техния превес над отегчаващите такива, съответно и налагат отмерване на по-леко наказание. Относно наказанието, наложено на подс.П. за извършеното от него престъпление по чл. 339 от НК, защитата ангажира позиция за съответствието му с принципа за справедливост. Изразява съгласие с постановената присъда в нейната гражданско-осъдителна част. Моли за намаляване на наказанието „лишаване от свобода“ от осемнадесет на петнадесет години.

В жалбата, подадено от адвокат В.В. от БАК, повереник на частните обвинители и граждански ищци – С.К., А.В., В.Л. и Б.А., възпроизвеждаща в своето съдържание присъдата на ОС-Бургас, е заявено оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс.П. наказание, както и е изразено несъгласие с уважения размер на предявените граждански искове за неимуществени вреди. В същата отсъстват конкретни доводи в насока неправилност на присъдата в атакуваните й части. Направено е искане за изменяване на присъдата в санкционната й част, с определяне на наказание на подсъдимия „доживотен затвор“, както и уважаване на предявените граждански искове в пълния им размер.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и моли същата да бъде оставена без уважение.

Подадената от частните обвинители и граждански ищци жалба прокурорът намира за основателна по отношение оплакването за явна несправедливост на наказанието. Изтъква, че в производството пред съда, протекло по реда на чл.

4

371, т.1 от НПК не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия. Сочи, че делото е обезпечено с доказателства, необходими за изясняване на фактите и обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК, като възприетите от първата инстанция фактически и правни изводи не търпят никаква критика. Излага доводи за неяснота в мотивите на съда относно подхода му при индивидуализиране на санкцията за всяко от престъпленията по чл. 116, ал.1, т.9 от НК и по чл. 339, ал.1 от НК, доколкото отсъства ясно изразена позиция на последния дали отдава превес на смекчаващите или на отегчаващите отговорността обстоятелства. Отправя упрек към съда, че не е изложил аргументи за степента на обществена опасност на самия извършител, като не се е съобразил с трайно установената съдебна практика, че тази личност не може да бъде оценявана изолирано от престъплението и начина му на осъществяване. Извършвайки собствена съпоставка и анализ на изводими от доказателствата по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс.П. обстоятелства, прокурорът счита за незащитима позицията за превес на смекчаващи отговорността такива, обуславящи по-лека санкция. Сочи, че съдът не е оценил в достатъчна степен отегчаващите вината обстоятелства – високата степен на обществена опасност на двете деяния, осъществената предварителна подготовка, незаконното притежание на оръжието и боеприпасите, с които е извършено убийството, начинът на извършване на престъплението, проявената висока степен на бруталност и престъпна упоритост. За несъстоятелно намира твърдението на защитата, че осъдителната присъда почива основно на обясненията на подсъдимия, за които се сочи, че са основен доказателствен източник в разкриването на значимите за процеса факти. В противовес на тези доводи изтъква, че подсъдимият не е бил последователен в своите обяснения, а няколкократно е променял същите, опитвайки се да заблуди разследващите органи за факти и обстоятелства, които са релевантни за делото. Поддържа, че фактите и обстоятелствата в процеса са изяснени въз основа на множество гласни, писмени и веществени доказателства, събрани по реда и със средствата на НПК, поради което и възражението на защитата, че проявеното съдействие от подсъдимия не е оценено в достатъчна степен от решаващия съд, намира за неоснователно. Необосновано според прокурора е и твърдението на защитата за липса на престъпни навици у подсъдимия, доколкото за същото се сочи, че 5 не е съобразено с приетите от съда за установени данни относно извършени от него други тежки престъпления, разследвани по други досъдебни производства. Изтъквайки на следващо място, че по делото не са налице данни, разкриващи социална незрялост на подсъдимия или неопитност на последния, прокурорът изразява несъгласие с възприетото от първата инстанция, че сравнително младата възраст на дееца следва да бъде ценена като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Като неясни определя изводите на съда за значимостта на трудовият статус на подсъдимия като обстоятелство, смекчаващо отговорността му. Фактът, че същият е осъществявал временно и периодично трудова дейност според прокурора не го разкрива в положителна светлина и не дава основание за смекчаване на отговорността му за извършените тежки престъпления. Обсъждайки заключението на изготвената по делото комплексна съдебна психиатричнопсихологична експертиза, представящо данни за личностовохарактеристичната структура на подсъдимия, прокурорът намира, че очертаният в него профил на последния също не предполага по-лекото му санкциониране, а напротив – дава основание да се направи заключение, че се касае за лице, спрямо което възможностите за поправяне са ограничени, т.е. обоснована се явява нуждата от определяне на наказание „доживотен затвор“.