Решение № 747 от 21.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. Бургас, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20262120200388 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на А. Н. И., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. П. Н. от БАК, против Наказателно постановление № 25-0346-000118/********г., издадено от Началник Група в ОДМВР – Бургас, РУ – С., с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева, както и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. П. Н. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган – Началник Група в ОДМВР – Бургас, РУ – С., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

1

На ********г. свидетелят Д. Д. П. – младши автоконтрольор в РУ – П. при ОДМВР – Бургас съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA № ********* от ********г., в който посочил, че на ********г. в.около 14:35 часа, в област Бургас, община П., ВП II 99 км 20.300 до бензиностанция „Петрол“ с посока на движение от гр. Бургас към гр. С. управлява МПС – лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. № *******, собственост на А. И. И. с ЕГН **********, като извършва следното нарушение „не спира на посоченото място, или в най дясната на платното за движение, при подаден сигнал с стоп палка по образец от униформен служител, като продължава да ускорява скоростта на МПС посока гр. С.“. Свидетелят П. квалифицирал тези факти като нарушение по чл.

103 от ЗДвП.

Въз основа на горепосочения АУАН, на ********г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган преценил, че с поведението си А. Н. И. е осъществил състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т.

4 от ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева, както и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник Група в ОДМВР – Бургас, РУ – С., като АУАН също е съставен от компетентен орган – Д. Д. П. – младши автоконтрольор в РУ – П. при ОДМВР – Бургас, съгласно приложеното по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е 2 образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок.

Въпреки това, при извършената служебна проверка на НП и АУАН настоящият съдебен състав констатира пороци на същите, касаещи задължителното им съдържание и обуславящи незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление и съответно неговата отмяна само на това основание, без да е необходимо да се изследва въпросът извършено ли е административното нарушение, квалификацията му, както и размерът на наказанието.

Както бе посочено по-горе, производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес, поради което и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Именно съблюдаването на формалния характер на производството по налагане на административни наказания е гаранция за липсата на засягане и ограничаване на правото на защита на наказаното лице.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като по отношение на датата, мястото, обстоятелствата по извършване на нарушението, описанието на нарушението, правната квалификация и индивидуализиращите белези на нарушителя същите следва да си кореспондират, а не следва да се налице непълноти, неясноти или противоречия.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, описанието на нарушението, в т.ч. обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени, са сред задължителните реквизити на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление. Описанието на нарушението в двата акта следва да е пълно, точно и ясно, като следва да е налице пълно съответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация.

Процесните АУАН и наказателно постановление не отговорят на горепосочените императивни законови изисквания.

Посочената като нарушена в двата акта разпоредба на чл. 103 от ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

От съдържанието на цитираната разпоредба следва, че същата регламентира три задължения за водача при подаден сигнал за спиране от контролните органи, като кое от тях се приема за осъществено в случая не е посочено в нито един от двата акта нито словесно, нито е отразена цифрово съответната хипотеза на сочената като нарушена правна норма.

Констатираната липса на точно и пълно описание на нарушението, 3 обстоятелствата при които е извършено и конкретно нарушената правна норма води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят и ограничава неговото право на защита.

Последното от своя страна обосновава извода, че в случая се касае за допуснато от административнонаказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, което е и основание за неговата отмяна.

Предвид изхода на делото, право на разноски има единствено жалбоподателят, но доколкото същият не е направил искане в този смисъл, не е представил и доказателства за реално сторени разноски във връзка с настоящото производство, то такива не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0346-000118/********г., издадено от Началник Група в ОДМВР – Бургас, РУ – С., с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на А. Н. И., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева, както и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4