Решение № 97 от 25.03.2025, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 45/2025
- Вид
- Решение № 97
- Подписан
- 25.03.2025
- В сила
- 18.04.2025
- Състав
- Недко Цолов Петров
Цитирани разпоредби
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 97 гр. Ботевград, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20251810200045 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. И. Д., с ЕГН **********, чрез адв. В. Б. И. от ПАК, личен номер № **** против електронен фиш серия К №****, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4 вр ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си жалбоподателя моли процесния електронен фиш да бъде отменен поради незаконосъобразност, като излага мотиви за това. Претендира разноски.
В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба от процесуалния представител, в която оспорва автентичността на представените по делото снимки, както и законосъобразността на попълнения протокол по изложени в молбата съображения. Според него не е ясно каква е организацията на движение в процесния период и място, и не било ясно работилият с уреда служител дали е преминал обучение.
Ответната страна ОД на МВР- София редовно призована не изпраща 1 представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и писмена защита от гл. юрисконсулт Г. наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на **** часа, в Софийска област, община Ботевград, Републикански път ІІ-17, 6+400 км (извън населено място), при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС „Ауди А5“, с регистрационен номер ****, собственост на жалбоподателя, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1. При разрешена стойност на скоростта 60 км/ч., е установена скорост на движение на описания автомобил от 70 км/ч (след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км при измерване на скоростта), е установена превишена стойност на скоростта 10 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № ****г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на собственика на автомобила.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Не е подадено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на 2 мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № ****г.; заповед № ****г. и заповед №****г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №****, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 27.12.2023г., справка за собственост на МПС; справка-отговор на АПИ, ведно със схема на пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на МПС на Републикански път ІІ-17, 6+400 км, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.
Противно на възраженията на жалбоподателя, от справката на АПИ и схемата към нея се установява категорично и ясно, че към датата на извършване на нарушението /27.12.2023г./ на Републикански път ІІ-17, 6+400 км пътното платно в посока АМ Хемус е действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-висока от означената 60км/, монтиран на км 6+115. Следователно автоматизираното техническо средство е монтирано след пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ скоростта на движение, поради което следва да се приеме, че водачът в момента на заснемането е управлявал в рамките на участъка, касаеш това ограничение.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г.
Обстоятелството, че лекият автомобил, посредством който е извършено нарушението, към процесната дата жалбоподателят е негов собственик, се установява от приложената по делото справка за собствеността на МПС-то.
Спазено е било и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е била снимка /лист 11 от делото/, отразяваща на разположението на АТСС на конкретния участък от пътя.
Снимковият материал за датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, не е представен, респ. приобщен по делото.
От правна страна:
3
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.
Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
Разгледана съображения: по същество, жалбата е основателна по следните
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.
54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето 4 процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № **** със срок на валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл.
10, ал. 1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение.
В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № **** г. до отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г.
В обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено от собственика, той е и водач на посочения автомобил – М. И. Д..
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед № ****г. и заповед №****г. на Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение 5 на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
За да е законосъобразно използването на мобилно средство за видеоконтрол, респ. издаването на електронния фиш, едно от условията за това е да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № ****г., като надлежно се попълни протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, съгласно приложението. В случая съшия е надлежно попълнен и приложен по делото, следователно Съдът приема, че е съставен съответния, задължителен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, съгласно приложението на Наредба № **** г. на МВР и са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от същата наредба. В него са попълнени всички необходими реквизити – посочена е структурата – ОДМВР – София, на чиято територия е установено и заснето нарушението, посочена е датата на използване на същото – 27.12.2023 г., посочено е ясно и недвусмислено мястото за контрол, но не е посочена посоката на движение на контролираните МПС, посочено е разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри – 340 метра, както и наличието на дигитална снимка за временно монтирано АТСС, отразен е режимът на измерване – "стационарен" и посоката на задействане на АТСС – "приближаващ", посочен е и номерът на служебния автомобил, в който е било монтирано АТСС. В този протокол е отразено, че началото на работата на АТСС е в 10: 50 часа и край на работата – 15: 40 часа, както и първото статично изображение и, както и е вписано, че за този период от време са установени 202 броя нарушения с това АТСС. Видно е, че този протокол е попълнен ръкописно и под посоченото съдържание, изготвилият го Д.Д. е вписал ръкописно, на определеното място, името и фамилията си, като протоколът е регистриран в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – София с Рег. № ****г. Обстоятелството, че на 6 посочената дата, време и място, именно Д. е работил за превишена скорост с това АТСС, монтирано на посочения служебен автомобил, съгласнпо утвръден часови график, съдът не подлага на каквото и да е съмнение, че именно този полицейски служител, е работил с това АТТС на посоченото място, дата и час и че именно той е изготвил и протокола, като ръкописно е вписал на определеното за целта място името и фамилията си, а обстоятелството, че протоколът е регистриран на слудваща нарушението дата не съставлява съществено нарушение на чл. 10, ал. 1 или ал. 2 от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата не опорочава протокола и съответно, не може да се приеме, каквото твърдение се съдържа в жалбата, че посочените в него данни не можели да се ползват с доказателственото значение като такива в редовно съставен документ.