Определение № 2682 от 18.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2682 гр. София, 18.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002900074 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Уникредит Булбанк“ АД със седалище в гр. София - чрез адв. Р. Г., срещу решение № 863 от 22.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 939/2024 г. на Окръжен съд - Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение № 3897 от 29.11.2023 г. по гр. д. № 862/15.03.20254 г. на Районен съд - Варна, с което по предявен от С. Г. С. против „Уникредит Булбанк“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл.

2 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД са прогласени за нищожни клаузи от Общи условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти на „Уникредит Булбанк“ АД, приложими към сключени между страните договори за кредитна карта № CCIR-302-00180-2016 г. от 22.08.2016 г. и № СPIR-302-00180-2016 от 22.06.2016 г.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поР. наличие на основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като значими за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са посочени следните въпроси : „1. Неравноправна ли е клауза на договор на банка с потребител, която допуска автоматично преиздаване на банкова карта при същите условия, ако потребителят не уведоми банката минимум два месеца преди изтичане на валидността на банковата карта за отказа си от 1 преиздаване; 2. Налице ли е значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, когато потребителят има гарантирана в договора правна възможност да възрази в разумен срок преди изтичането на срока на договор за ползване на банкова карта срещу автоматичното подновяване на валидността на банковата карта; 3.

Изявлението на потребителя в индивидуалния договор с банката, че е запознат с Общите условия за банкови карти на физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти на „Уникредит Булбанк“ АД и ги приема „като неразделна част от съдържанието на този договор“, доказва ли обвързващото действие на Общите условия спрямо него; 4. Съществува ли процесуално задължение на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди в мотивите към решението си и да се произнесе по всички наведени от въззивника във въззивната жалба доводи по съществото на материалноправния спор, като изложи ясни, точни и убедителни съображения за тяхната основателност или неоснователност; 5. Противоречи ли на принципа на свобода на договарянето в хипотезата на диспозитивните норми на чл. 87 - 88 ЗЗД при прекратяването на договора между банка и картодържател последният да е задължен да погаси текущите си задължения към банката; 6. Налице ли е значително неравновесие между правата на потребителя и банката, ако е уговорено, че при едностранно прекратяване на договор от страна на потребителя банката е длъжна да приеме едностранното прекратяване на договора, а потребителят е длъжен да заплати на банката своите съществуващи задължения към нея в хипотезата на едновременно изпълнение по чл. 90, ал. 1 ЗЗД; 7. Следва ли при разглеждането на делото съдът да следи за действието на специален закон, който дерогира определени разпоредби на общия закон; 8. Може ли съдът да прогласи за нищожна клауза в Общите условия към договор с потребител, когато тази клауза възпроизвежда нормативна разпоредба от приложим към конкретното правоотношение закон; 9. Може ли да бъде считана за неравноправна клауза, която поставя потребителя в същото правно положение, в което той би се намирал, ако тази клауза е заменена от националните правни норми, които биха били приложими при липса на уговорка между страните; 10. Счита ли се за индивидуално уговорена тази клауза, върху чието съдържание потребителят не е могъл да влияе, не защото тя е изготвена от доставчика на платежни услуги предварително, а защото възпроизвежда нормативна разпоредба от приложим към процесния случай закон; 11. „Имайки предвид правния принцип Lex specialis derogat generali, коя норма има превес : императивната разпоредба на действалия по време на сключване на договора чл. 43, ал. 8 ЗПУПС (отм.) или разпоредбата на пар. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП; 12. Имайки предвид правния принцип Lex posterior derogat legi priori, разпоредбата на чл. 43, ал. 8 ЗПУПС (отм.) отменя ли разпоредбата на чл.

1476 ЗЗП“. Допускането на касационно обжалване по въпросите, формулирани в т.1 и в т. 3 - т. 10, се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, 2 т. 1 ГПК с твърдение, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС в посочени решения по чл. 290 ГПК, а въпросът по т. 4 - и в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/2001 по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. За въпроса по т. 10 се твърди също и противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на Съда на ЕС в решение от 21.03.2013 г. по дело С-92/11 основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Относно поставените в т. 2, т. 11 и т. 12 въпроси касаторът се позовава на чл.

280, ал.1, т. 3 ГПК с твърдение, че въпросите са от значение за развитието на правото поР. необходимост от създаване на съдебна практика.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация С. Г. С. от гр. Аксаково - чрез адв. П. И., в който е изразено становище за отсъствие на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Заявено е и възражение за недопустимост на жалбата поР. подаването й след изтичане на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. Възражението на ответника по касация за недопустимост на жалбата поР. подаването й след изтичане на едномесечния срок за касационно обжалване по чл. 283 ГПК е неоснователно. В приложения на л. 40 от въззивното дело списък на известените лица е удостоверено, че „Уникредит Булбанк“ АД е уведомено за постановеното по в. т. д. № 939/2024 г. решение чрез ЕПЕП с изпратено на 29.07.2024 г. електронно съобщение. На 29.07.2024 г. процесуалният представител на дружеството адв. А. Н. е депозирал по делото молба с вх. № 19414/29.07.2014 г., съдържаща искане за преустановяване на електронното връчване на призовки, съобщения и актове в ЕПЕП и за връчване на препис от въззивното решение на хартиен носител. С разпореждане от 05.08.2024 г. съдия от Окръжен съд - Варна е оставил исканията без уважение с мотив, че на основание чл. 50, ал. 3 ГПК страната е задължена да получава съобщения по електронен път. Няма данни съобщението за решението да е изтеглено от електронния адрес, на който е изпратено, поР. което решението следва да се счита връчено на „Уникредит Булбанк“ АД по реда на чл. 41а, ал. 1 ГПК на 06.08.2024 г. - първият ден след изтичане на предвидения в закона 7-дневен срок за изтегляне на съобщението.

Касационната жалба срещу решението е подадена по пощата на 05.09.2024 г., т. е. преди изтичане на едномесечния срок по чл. 283 ГПК, броен от датата 06.08.2024 г., и е допустима.

Производството по гр. д. № 7448/2023 г. е образувано пред Районен съд Варна по повод на определение от 07.06.2023 г. по гр. д. № 15960/2022 г., с 3 което не са приети за съвместно разглеждане с предявените от С. Г. С. против „Уникредит Булбанк“ АД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (за осъждане на „Уникредит Булбанк“ АД да върне на С. С. суми в размер на по 50 лв., събрани без основание като годишна такса за управление по два договора за кредитна карта от 22.08.2016 г., за които ищецът е поддържал твърдения, че са прекратени с изтичане на срока на действието им на 01.08.2020 г.) и като е постановено да бъдат разгледани в отделно гражданско дело исковете на С. Г. С. против „Уникредит Булбанк“ АД за прогласяване нищожност поР. неравноправен характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП на посочени в молба от 07.06.2022 г. клаузи от Общи условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти на „Уникредит Булбанк“ АД.

С решение от 15.03.2024 г. състав на Районен съд - Варна е прогласил за нищожни на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД оспорените от С. С. клаузи от Общи условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти на „Уникредит Булбанк“ АД, приемайки, че общите условия (ОУ) са приложими към сключените между ищеца и „Уникредит Булбанк“ АД договор за кредитна карта № CCIR-302-00180-2016 г. от 22.08.2016 г. и договор за кредитна карта № CPIR - 302-00180-2016 от 22.06.2016 г. За нищожни са прогласени следните клаузи : Клаузата на т.1.9 от раздел IV „Банката едностранно и автоматично по нейна преценка преиздава картата със същия номер, нов срок на валидност и нов ПИН при изтичане на валидността й, като същата може да се получи от оправомощения държател след 10-то число на месеца, в който изтича валидността на старата карта. В случай на отказ от преиздаване оправомощеният държател следва да уведоми Банката писмено, в свободен текст, минимум два месеца преди изтичане на валидността на Картата“; клаузата на т.1.2.6. от раздел V, изречение второ - в частта относно думите „дължимите такси, комисионни и лихви“ и в частта от изречение трето относно думите „всичките си задължения към Банката; клаузата на т. 1 от раздел VIII „За промени в настоящите Общи условия банката следва да уведоми оправомощения държател в срок не по-малко от два месеца преди датата, на която промените влизат в сила, чрез съобщения във филиалите на „Уникредит Булбанк“ АД, както и чрез публикуването им на интернет страницата на Банката. Предвижданите промени оправомощеният държател може да получи при поискване на хартиен носител на гишетата на Банката“ и клаузата на т. 2 от раздел VIII „Банката уведомява оправомощения държател за всяко изменение в Общите условия по сключения договор на сайта на Банката. Когато не е съгласен с измененията в Общите условия, оправомощеният държател може да се откаже от договора, без да посочва причина и без да дължи обезщетение или неустойка, или да продължи да го изпълнява при действащите преди изменението Общи условия.

Оправомощеният държател упражнява правата си по предходното изречение, 4 като изпраща до Банката писмено уведомление в едномесечен срок от публикуването на сайта на Банката. Измененията в общите условия обвързват оправомощения държател по договора, когато оправомощеният държател е уведомен за тях при условията на изречение 2 и не е упражнил правата си по изречения 3 и 4 от тази точка “ - в частта, в която е предвидено, че уведомяването се извършва на сайта на Банката и от публикуване на сайта на Банката.

Сезиран с въззивна жалба от банката - ответник, Окръжен съд - Варна е потвърдил решението на първоинстанционния съд, след като е достигнал до самостоятелни изводи, че оспорените от ищеца клаузи в общите условия на „Уникредит Булбанк“ АД са неравноправни и поР. това нищожни на основание чл. 146 ЗЗП.

За да се произнесе по жалбата, въззивният съд е съобразил, че към спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за платежните услуги и платежните средства /отм., ДВ бр. 20/06.03.2018 г./ и на Закона за защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./, респ. че в качеството на потребител ищецът се ползва от потребителска закрила във връзка с договорите за кредит и при противоречие на разпоредби от двата закона приложение следва да намерят тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителските права - § 1 ДР ЗЗП. Преценката на въззивния съд за неравноправен характер на спорните клаузи, уреждащи преиздаването на кредитните карти, възможността за прекратяване на договорите и начина на обвързване на ищеца - потребител с общите условия на банката, е извършена въз основа на критериите на 143 ЗЗП, като са взети предвид изискването на чл. 147 ЗЗП клаузите в договорите с потребител да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин и правилото на чл. 146 ЗЗП, че неравноправните клаузи в договорите с потребител са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.