Протокол № 549 от 20.07.2021, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 549 гр. София , 13.07.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 34 СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Анелия Щерева при участието на секретаря ДИМИТРИНА ИВ. ДИМИТРОВА и прокурора Михаела Спасова Райдовска (СГП-София)

Сложи за разглеждане докладваното от Анелия Щерева Частно наказателно дело № 20211100202156 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:20 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ М. В. ТР., редовно призован, доведен от затвора гр.София, се явява лично и с адвокат Т. Р. от САК, упълномощен защитник.

НАЧАЛНИКЪТ на Затвора-София , редовно призован, се представлява от инспектор ГЕОРГИЕВА, която представя заповед за упълномощаване.

СВИДЕТЕЛЯТ Г. К., редовно призована, се явява.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ИНСПЕКТОР ГЕОРГИЕВА: Да се даде ход на делото.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

СНЕМА самоличност на свидетеля:

Г.Н. К. – 55 г., неосъждана, без дела и родство със страните, ЕГН ****.

Самоличността е снета по представена лична карта № ****, издадена на **** г. от МВР – София.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свидетеля наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по реда на съдебното следствие.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля К.: Приблизително 20 години ръководя Терапевтична общност „Феникс“ – Център за социална работа за зависими. По образование съм клиничен психолог, аналитичен психотерапевт. Тази общност се занимава със зависими лица, от всякакъв вид зависимости.

Г-н Т. го познавам от 2014 г., януари месец. Поводът беше проблемът му с алкохола, но всъщност това, което го доведе до мен, беше голямата болка, която изпитваше и не може да се справи с тъгата, вината, включително и депресивната симптоматика, която тогава имаше. По памет това му състояние беше заради загубата на негов приятел по повод катастрофа, която той е причинил под влияние на алкохол. Сам потърси помощта, това беше много дълъг процес, години, до 2018 г., сам търсеше помощта, на приливи и 2 отливи, разбира се. Тъкмо се съвземе и започне да се вдига от събитията, които са му се случвали, но когато беше диагностициран с диагнозата алкохолна зависимост, поне нашата гледна точка е такава, че го разглеждаме само като вид симптом, а под симптома всъщност има други причини, с които той не можеше да се справи и които го водеха до тази зависимост. Нещото, което мен ме впечатляваше, защото това не беше година-две е, че никога не се отказваше. Видяла съм и няма как да не ме докосне това, дори сега като говоря настръхвам, сълзите като малко дете, които съм виждала в очите му и че нищо не може да върне назад, така че обстоятелствата да са различни. Има някои истории, които помня доживотно, защото аз съм го виждала, когато той е трезвен, и не един път, това е много дълъг процес, той е много различен, бих казала даже интровертен, и много дълбоко го преживява всичко това.

Мисля, че тази болка ще я носи доживотно.

На въпроси на адв. Р.: Считам, че това деяние, което е станало, е една много дълбока травма така, както като дете преживява всеки един от нас травмите си, макар че той тогава беше към 34 годишен. Мисля, че този белег много трудно ще зарасне, според мен. Във всичките години на приливи и отливи, колкото и да се мъчеше да забравя, това просто стоеше като един човешки провален акт и морал. Почти се опитвам да го цитирам, не съвсем.

Невербалният му език нямаше как в такива моменти да те подведе, дори нещо друго да се опитва да дефинира, тъгата и болката му бяха изписани на лицето му. Дълбока травма, която не се забравя и той ще трябва да се научи да живее с тази травма.

Самият процес на работа е свързан, за да може да разберат и осъзнаят причинно-следствените връзки, за да се стигне до последствията. Аз нямам никакво колебание, че той е разбрал и осъзнал сериозната тежест на проблема, който всъщност сам си го е докарал. Това не го оправдава алкохола. Аз съжалявам, че се прекъсна пътят му, защото това е един много дълъг и сериозен процес, за да може да отиде в дълбочина, за да може да се справи с болката, тъгата и чувството му за вина. Когато говорим за чувство за вина, това веднага ни дава много дълбока информация, че той изстрадва нарушаването на собствените си правила като индивид и човек. Ценностната му система не е такава, ако той не чувстваше вината, вече по различен начин можеше да се погледне, но всъщност вината му, болката му, е нещото, което 3 той давеше с алкохола, за да може да се справи с това страдание. Това беше основната му проблематика, невъзможността да преодолее болката, невъзможността да се справи с чувството за вина и да продължи напред.

Основното, което се опитвахме да постигнем в терапията, е един себеконтрол, което всъщност е в основата на проблематиката. Когато разбираше тежестта на проблема и вината му, независимо че сълзите му често се стичаха, разбираше че той трябва да продължи, и то да продължи така, че да може да даде перспектива на живота си, да може да се изправи и това деяние да бъде като един житейски, незабравим урок, докато е жив. Тъжното беше, защото този процес в една съществена фаза той се прекъсна. Прекъсна се, поради присъдата му и считам, че това оказва сериозно влияние за психичната му дейност и стабилизираност. Всяко прекъсване това е, все едно си го представете, ще дам един пример – заболели сте от хипертония или имате някаква астма, доктора изписва медикамент за тази хипертония, обаче в един момент този медикамент се спира. По същия начин е и психотерапевтичният процес, който наистина е дълъг, особено когато говорим за алкохолна проблематика, защото, за да се стигне до тази зависимост са нужни години работа, за да може да се изправи на крака и когато се стига до присъда, това хапче в един момент се отнема. Отнема се дори и да може сам да се усъвършенства, това не е достатъчно, защото 80% от цялостното ни поведение е неосъзнато и е необходимо някой да може да провокира осъзнатостта, за да продължи работата си. Проблемът, според мен е, не толкова, че той е пиел и е развил зависимостта, а проблемът е, че не е могъл да се справи с тази травма на болка и вина в следствие на това, което е допринесъл и, разбира се, е получил своята присъда. Аз считам, че той се потопи в терапевтичния процес.

Относно нагласата му - никой не го е карал на сила. Той винаги е казвал: „Имам нужда от помощ, не мога да се оправя сам, помогнете ми и кажете как да го направя“. Аз мисля, че личността му е, че има достатъчно ценни качества и развити добродетели, които обаче изчезват под влияние на алкохола. Когато е трезвен, и той е бил такъв, преди да се развие тази проблематика, е изключително отговорен, честен човек, който държи на ценностите, даже бих го определила като изключително срамежлив.

На въпроси на прокурора: Работата с него продължи от януари 2014 г.

4 до август-септември 2018 г. Моделът на терапевтичната общност – те са в затворена среда. Имаше на моменти отпуска, той имаше и здравословни проблеми, за които се налагаше извеждането му, за да бъде в болница. Той непрекъснато е бил пред очите ни. Той постъпва за лечение на зависимостта, но това, което е различното като наша философия е, че неговата зависимост е вид симптом на личността, а под това стоят причините, които го водят и една от основните причини, заради които се стига до тази тежест на проблема му това касае въпросното събитие, което допринася за зависимостта му към алкохола. Процесът основно е групов, а не индивидуален. Във фазата му на адаптация беше важно той да приеме правилата на терапевтичната общност.

Има определени правила, които е нужно да се спазят, и той още във фазата на адаптация, където даже има възможност да ги нарушава, да си взима привилегии, поради състоянието му, защото има абстинентен синдром, той никога не се е възползвал да иска сам привилегии, които има правото в този период да получи. Никога не отсъствал от групата. Имаше няколко повода за отсъствието му, но това беше по медицински причини, заради които се налагаше да го изведем в болницата.

На въпроси на инспектор Георгиев: Откакто Т. е в местата за лишаване от свобода той не е потърсил връзка с мен, за да сподели как е, или да каже, че не се чувства добре.

На въпроси на съда: За да се сложи диагноза зависимост, той е имал злоупотреба, преди да се диагностицира. Като всеки човек в ранна възраст е имал употреба по купони, на 18-20 години, и в един по-късен етап е имал злоупотреба и тази злоупотреба много бързо се разгръща. Може би, но не съм много сигурна, може би в рамките на около година-година и нещо. Ние нямахме данни да е имал зависимост преди това. Ние вече го приемаме със зависимостта, но от свалянето на анамнезата нямаме данни в задната му история, че е имал зависимост, а че е имал сериозна злоупотреба, и в един момент влиза в запойно пиене, което е било ежедневие и което се разгръща в зависимост. Аз смятам, че тази зависимост се е развила по-интензивно след ПТП-то. Тогава вече драстично му се променя поведението относно употребата на алкохол. Считам, че това събитие оказва много силно влияние.

Разбира се, не мога да кажа, че това е единствената причина, защото това касае и самата му личност, но съм склонна да мисля, че ако това не му се 5 беше случило, просто щеше да остане на фаза злоупотреба. Здравословният му проблем със стомаха, който имаше, и той е доказан, е по същото време, когато се влошава рязко, след този пътен инцидент. Не си спомням колко време след инцидента ни е потърсил, но може би около месец-два. Не мисля, че за месец-два може да се развие зависимост към алкохола, но във фазата му на злоупотреба, която е имал, от 2014 година той е с тази диагноза, която диагноза не я поставям аз, а психиатър. След като му поставяме диагнозата зависимост, тази зависимост се е развивала във времето. Тази алкохолна зависимост е възможно да е съществувала и преди инцидента, но не е бил диагностициран. Причините да се стигне до тази зависимост са комплексни, но винаги има на върха нещо, което взима превес, като човешко страдание и като стресови фактор. Един от високия стрес, който човек преживява, на първо място в класификацията на стреса, стои загубата на близък на човек, на второ място е изневярата, а на трето място е разводът. С този стрес, който получава от това събитие, той не може да се справи. Той преди това събитие е имал и разочарование в любовта. Неговите травми са свързани с раздели и загуби. Ако говорим за диагностицираната диагноза зависимост, това е разстройство, едно увлечение на навиците и има поне 7-8 ключови критерии, за да се постави една такава клинична диагноза. Това е една клинична диагноза – човекът е болен. Независимо от нашето отношение, говоря като общество, човекът има нужда от помощ. Една от тези клинични прояви е, когато се констатира абстинентен синдром. Това е нещото, в което им е трудно да направят първата крачка за промяната, защото дискомфортът е много силен. Говоря физически. А психически, това е същото като при пушенето. Този момент, когато има тази абстиненция, и психиката страда, защото тялото боли и всъщност това е разстройството на влечението, защото няма нужния самоконтрол, и за това една от основните ни терапевтични задачи е да можем да изградим този самоконтрол, над който се надявам и вярвам да бъде постигнат. Самоконтролът е в една посока и отговорността да приема своя дискомфорт, но да не посяга към алкохола, защото последствията могат да бъдат ключови. За 20 годишната ми практика познавам трима човека, които без терапевтична помощ се справиха сами.

Един от тях е мой близък роднина и това, което му помогна, беше любовта, и детенцето, което му се роди, и, разбира се, смени държавата. Вече 15 години той е в ремисия, но когато говорим за диагностициране на тази диагноза, тази 6 борба доживотно не спира. Един мой бивш пациент казваше: „Аз съм един щастлив бивш алкохолик, защото много се научих“. Това е, което ние ги учихме в Терапевтична общност, като използваме една фраза на Чърчил: