Определение № 3689 от 06.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3689 гр. Варна, 06.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500075 по описа за 2025 година

Производството е по чл.278 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт С. С., срещу разпореждане № 52786 от 27.12.2024г., постановено по ч.гр. дело № 16332/2024г. на Районен съд - Варна, 40-ти състав, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 601,90 договорна лихва за период 11.04.2024г. до 03.12.2024г.; 235,34 лева — възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 64,40 лева — законна лихва за забава по договора за кредит за период от 11.05.2024г. до 03.12.2024г.; 21,18 лева - законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за период 11.05.2024г. до 03.12.2024г.

Оспорва се като неправилен извода на първоинстанционния съд, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като се твърди, че в случая е посочен ГПР в размер на 21,63 %, който не противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, не се явява прекомерен и ГЛП, уговорен в договора. Неправилен според жалбоподателя е и извода, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство следва да се включи в общата сума за погасяване на кредита и в годишния процент на разходите (ГПР). Твърди се, че сключването на договор с поръчител е избор на потребителя и е предвидено като възможност, а не като задължение в приложимите ОУ на кредитора „Кредисимо“ ЕАД, поради което и доброволно поетият от потребителя разход не е нито задължителен (необходимо условие за сключване на договора или отпускане на кредита), нито пряко свързан с договора за кредит (не следва от сключването на този договор). Изложени са и съображения по доводите за спазване на изискванията на чл.

16 ЗПК от страна на кредитора – заемодател, респ. за свързаност между дружествата кредитор и поръчител, като се твърди, че това не води до извод за недействителност на договора за кредит. При тези основни оплаквания и твърдения жалбоподателят счита, че договорът за кредит е действителен и при сключването му са спазени всички изисквания на Закона за потребителския кредит, както и на действащото законодателство в областта на кредитирането, поради което липсват пречки за издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани вземания. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на заявлението в цялост. Претендира и 1 присъждане на разноски.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл.413, ал.2 от ГПК. С оглед предмета на обжалване връчване на препис от нея не се дължи (чл.413, ал.2, in fine ГПК).

При тези фактически констатации частната жалба се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна.

Производството по ч.гр. дело № 16332/2024г. на Районен съд - Варна, 40-ти състав, е образувано по заявление по чл.410, ал.1, т.1 ГПК на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. М. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в ********, за вземания, произтичащи от договор за кредит №2895043 от 29.12.2023г., сключен с кредитора „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, и договор за поръчителство от същата дата, сключен с поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД. С твърдения, че като поръчител е погасил всички просрочени задължения на длъжника, с което се е суброгирал в правата на кредитора, заявителят претендира да му бъде издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за дължимите суми по договора за кредит в размери съответно 5 422,34 лева - главница, 601,90 лева възнаградителна лихва за периода от 11.04.2024 до 03.12.2024 год., 64,40 лева - законна лихва за забава за периода от 11.05.2024 до 03.12.2024 год., за задълженията по договора за поръчителство в размери съответно 235,34 лева – възнаграждение, 21,18 лева - законна лихва за забава за периода от 11.05.2024 до 03.12.2024 год., както и за законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 23.12.2024 год., до изплащане на задължението и направените по делото разноски.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение за претендираните задължения извън вземането за главницата по договора за кредит, заповедният съд, тълкувайки императивни законови правила и прилагайки потребителска закрила, е стигнал до заключението, че сключеният договор за паричен заем не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, поради което е недействителен и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Правилно, при решаване на делото заповедният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската защита, доколкото длъжникът е с очевидно качество на потребител, и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

Трайна и последователна е съдебната практика, особено след измененията в ГПК (обн.

ДВ бр. 100/2019 г.), че още на фаза заповедно производство съдът следва да осъществи защита на потребителя като по-слабата страна в договорните правоотношения, съответно да откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство (така Решение на СЕС по дело С448/17 ).

Според твърденията в заявлението и приложените към него договори, претендираните вземания се основават на три договора, сключени на една и съща дата 29.12.2023 г. - договор за потребителски кредит №2895043, сключен между кредитора 2

– заемодател „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, и длъжника – кредитополучател В.

М. К., ЕГН **********; договор за предоставяне на поръчителство, сключен между длъжника – кредитополучател В. М. К. и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, и договор за поръчителство, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.

С първият договор кредиторът „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави длъжника В. М. К. потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора, при условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД (чл.1). В договора не се съдържат конкретните параметри на кредита. Посочено е (чл.2, ал.1), че договорът, ведно с приложенията към него, Общите условия, Заявлението (каквото не е представено по делото) и дадените съгласия от кредитополучателя чрез изрични декларации, съставляват цялостно и единно споразумение между страните с посочения в договора предмет (чл.1). В чл. 6 е посочено, че кредитополучателят погасява кредита съгласно Приложение № 1, което представлява неразделна част от договора.

Съгласно посоченото Приложение № 1, предоставеният кредит е „потребителски кредит с условие с погасителен план“, по кредитен продукт „Credissimo плюс“. Като общ размер на кредита е посочена сумата 6 000 лева за срок от 24 месеца. Посочен е фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) по кредита от 19,74% и годишен процент на разходите (ГПР) от 21,63% (взетите предвид допускания, за който са посочени в ОУ), като според т.9 общият размер на всички плащания е 7 345,99 лева. Конкретният погасителен план, включващ номер на вноските, падежната дата на всяка от тях и общият им размер, съответно размерите на главницата и лихвите, включени във всяка погасителна вноска, е посочен в т. 10 от Приложение № 1. В чл. 4, ал. 1 от договора са посочени хипотези на предоставяне на обезпечение по кредита, като в случай, че кредитополучателя избере да предостави поръчителство с избрано от кредитора лице, договорът за поръчителство следва да бъде сключен в срок до 48 часа от подаване на заявлението, съответно срокът за одобрение на заявлението е 24 часа от предоставяне на обезпечението. Според чл. 4, ал. 3, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за разглеждане на заявлението е 14 дни от подаването, като при не одобряването му договорът за потребителски кредит не поражда действие.

С договора за предоставяне на поръчителство от същата дата - 29.12.2023 г., „Ай тръст“ ЕООД е поел задължение да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по този договор. За поемането на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя (чл.1 ал.2), определено по размер и условия в Приложение № 1 към договора (чл.8, ал.1). Според Приложението (т. II) възнаграждението на поръчителя е в общ размер на 5 400,90 лв., дължимо за целия период на действие на договора за кредит и е платимо на месечни вноски, посочени в табличен вид, чиято падежна дата съвпада с падежната дата на вноските за погасяване на кредита.

С третия договор, сключен на същата дата 29.12.2023 г., Ай тръст“ ЕООД в качеството на поръчител се е задължил да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД по сключения с В. М. К. договор за потребителски кредит солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали от договора, в т.ч. и като последици от допуснатото неизпълнение по него. Тези задължения са описани подробно в раздел II, чл. 2 и включват главница, възнаградителна лихва, разноските 3 във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит, лихва за забава или друго обезщетение за неизпълнение, разноските за извънсъдебно или съдебно събиране на вземането.

Сочи се от заявителя, че на 9.12.2024г. по искане-покана на кредитора „Кредисимо“ ЕАД от 6.12.2024г. е излъчил плащане на изискуемите задължения на длъжника В. М. К. по договора за кредит в размер на 5 422,34 лева - главница, 601,90 лева - възнаградителна лихва за периода от 11.04.2024 до 03.12.2024 год., 64,40 лева законна лихва за забава за периода от 11.05.2024 до 03.12.2024 год. С изявление от същата дата „Ай тръст“ ЕООД уведомило длъжника за извършеното плащане като изискало връщане на платените суми както и заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, посочено в размер на 235,34 лева и обезщетение за забава за периода от 11.05.2024 до 03.12.2024 год. в размер на 21,18 лева.

Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква договора за потребителски кредит да бъде изготвен на разбираем език и да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

С посочването в Приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит на ГПР от 21,63% формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, като този размер не надвишава максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. За нуждите на заповедното производство обосновано може да се предположи, че този размер не е правилно определен, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „Ай тръст“ ЕООД като задължително условие за одобряване на заявлението за отпускане на кредит и което задължение потребителят е длъжен да заплаща на всяка падежна дата на кредита, независимо от това дали погасява редовно кредита си. Макар предоставянето на възмездно поръчителство да не е поставено като задължително условие за сключване на договора за кредит (чл. 3), съвкупната преценка на трите договора, уговорката, че поръчителят трябва да е одобрен от кредитодателя и факта, че същите са сключени в един и същи ден, налагат обратен извод. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от факта, че кредитодателят и дружеството-поръчител са свързани лица („Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД – общоизвестен факт, установим от справка в Търговския регистър). Именно поради това възнаграждението за посочения от кредитора предварително одобрен поръчител следва да бъде включено в общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Изрично според цитираната разпоредба в общия разход по кредита се включват „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. Насочването на кредитоискателя към учредяване на лично обезпечение от благонадежден платец (дъщерно дружество на кредитора) във всички случаи на бързо кредитиране позволява на доставчика на финансовата услуга да си спести оценката на 4 платежоспособността на клиента (чл. 16 ЗПК) като същевременно обявява цена за ползване (ГРП), която не включва цената за получаване на тези специални гаранции. С това се осуетява възможността на потребителя да извърши обоснована преценка за икономическата тежест от сделката при сравняването й с другите предлагани на пазара кредитни продукти, още повече, че препоръчваният от кредитора гарант не събира възнаграждението си предварително, а го добавя към вноските по бъдещия погасителен план. Комбинацията от условията по изискваното лично обезпечение, които не може да не са известни на кредитора – едноличен собственик на капитала на дружеството - поръчител и гарантираното с него изпълнение по договора за кредит пораждат значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 ЗПК).