Определение № 14670 от 17.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕ.ИЕ

№ 14670 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20241110167654 по описа за 2024 година Подадена е искова молба /озаглавена „Жалба“/ с вх. № 364035/13.11.2024 г. от Е. Д. М. срещу Апелативен съд – София, с която се иска осъждане на ответника да му заплати сумата от 24 999 лв.

В изпълнение на задължителните указания, дадени с ОпредЕ.ие № 560/13.01.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 14825/2024 г. по описа на СГС, са дадени двукратно указания на ищеца за отстраняване на нередовности в исковата молба, включително за насочване на иска срещу надлежен ответник.

С молба с вх. № 104761/02.04.2026 г. и молба с вх. № 104772/02.04.2026 г. ищецът /чрез служебно назначения му адвокат/ в крайна сметка поддържа осъдитЕ. иск за обезщетение в общ размер на 24 999 лв., като изрично заявява, че претендира обезщетението единствено за неимуществените вреди, произтичащи от факта на незаконното му задържане под стража за исковия период, както и че го насочва към Апелативен съд – София в качеството му на правоприемник на Апелативен специализиран наказатЕ. съд, който е постановил окончателния съдебен акт, по силата на който ищецът е бил незаконно задържан.

Излага, че при задържането не е имало фактически основания за това и не е съобразено правото на Европейския съюз.

За да достигне до извод относно правната квалификация на предявения иск, съдът съобрази, че предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричаното от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска, като дадената от ищеца цифром и словом правна квалификация не е обвързваща за съда.

В случая от изложените фактически твърдения и заявения петитум е видно, че ищецът е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за 1 неимуществени вреди, претърпени в периода от 16.11.2015 г. до 26.09.2024 г., в резултат от задържане под стража като мярка за неотклонение. Заявеното от него, че при постановяване от закрития Апелативен специализиран наказатЕ. съд на акта за задържането му под стража не е било съобразено правото на Европейския съюз, не сочи на извод за предявен иск по чл.

2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, защото нарушенията в случая се сочат не като основание на такъв иск, а единствено като аргумент за ищцовата теза за незаконност на задържането, т.е. те касаят въпроса дали е имало в действителност основание за задържането му под стража.

Съдът счита предявения иск за недопустим, на първо място, защото и след изричните съдебни указания да го насочи срещу надлежен ответник, искът продължава да се поддържа срещу Апелативен съд – София. Съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ – ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание, и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. Съдът обаче не е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди от задържане под стража като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание, нито когато задържането под стража е било потвърдено от съдебна инстанция, в който случай мярката е била наложена не в нарушение, а в съответствие с изискванията на процесуалния закон, и уврежда непозволено задържания, само когато обвинението е неоснователно. В тези случаи легититимиран да представлява държавата е органът, инициирал наказателното производство, т.е. Прокуратурата на Република България. След като съдът като процесуален субституент не е легитимиран да представлява държавата по иск за обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, производството по делото, образувано срещу Апелативен съд – София, следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК като недопустимо.

На второ място, съдът намира, че с предявяването на настоящия иск ищецът не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 КРБ и чл. 17 ЕКЗПЧОС /по аналогия от чл. 35, т. 3, б. „а“ от Конвенцията/ и само на това основание искът се явява недопустим.

Съгласно член 35, т. 3, б. „а“ ЕКЗПЧОС съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на индивидуална жалба. Понятието „злоупотреба“ се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v. Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно 2 неоснователни жалби до съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима /в този смисъл M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece – и двете решения на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на съда да разглежда поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията /в този смисъл Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy; Simitzi-Papachristou and Others v. Greece/.

На 11.04.2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета. Същата има за цел да предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие, спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява – било то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно, като тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне на производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството, започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само относно граждански и търговски дела с трансгранично значение и установява минимални правила, като по този начин дава възможност на държавите – членки да приемат или запазят разпоредби, които са по-благоприятни за лицата, ангажирани в публично участие, включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални гаранции. Принципно предявяването на един иск за цели, различни от разрешаването на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, следва да бъде третирано като недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват, Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета предлага следните индикации за производства, с които се злоупотребява: а) непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него, включително прекомерната стойност на спора; б) наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси; в) сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или паралелни дела; г) недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например забавяне на производството, търсене на юрисдикция чрез злоупотреба или измама или недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството.

Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната съдебна практика. Например в Разпореждане № 321/04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772 / 2018 г. на ВКС, е посочено, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалби, когато те са процесуално недопустими, не води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС нееднократно /например в ОпредЕ.ие № 761/30.11.2012 г. по ч. т. д. № 497/2012 г. и ОпредЕ.ие № 376/10.05.2010 г. по ч. т. д. № 350/2010 г./ е посочвал, 3 че последователно създаваната верига от частни жалби съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в Решение № 257/14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/2009 г. на ВКС, превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланс между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

В настоящия случай следва да се посочи, че ищецът е един от т. нар. „масови ищци“, който със завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на гражданскоправен спор. Към настоящия момент ищецът има заведени общо множество дела в Софийски районен съд според данните в Единната информационна система на съдилищата, а в частност за периода от 01.05.2021 г. до 10.07.2024 г. той е завел в Софийски районен съд следните дела :

Гр.д. 29869/2021 г. 176 с-в;

Гр.д. 43357/2021 г. 174 с-в;

Гр.д. 47497/2021 г. 159 с-в;

Гр.д. 54380/2021 г. 154 с-в;

Гр.д. 57014/2021 г. 39 с-в;

Гр.д. 57017/2021 г. 125 с-в;

Гр.д. 57019/2021 г. 85 с-в;

Гр.д. 63684/2021 г. 118 с-в;

Гр.д. 65380/2021 г. 88 с-в;

Гр.д. 65381/2021 г. 31 с-в;

Гр.д. 65954/2021 г. 175 с-в;

Гр.д. 66830/2021 г. 143 с-в;

Гр.д. 66831//2021 г. 150 с-в;

Гр.д. 71463/2021 г. 42 с-в;

Гр.д. 71465/2021 г. 166 с-в;

4

Гр.д. 71467/2021 г. 142 с-в;

Гр.д. 71998/2021 г. 166 с-в;

Гр.д. 85/2022 г. 30 с-в;

Гр.д. 1877/2022 г. 49 с-в;

Гр.д. 3194/2022 г. 128 с-в;

Гр.д. 3196/2022 г. 85 с-в;

Гр.д. 3197/2022 г. 38 с-в;

Гр.д. 3200/2022 г. 50 с-в;

Гр.д. 3201/2022 г. 88 с-в;

Гр.д. 3304/2022 г. 45 с-в;

Гр.д. 3306/2022 г. 169 с-в;

Гр.д. 3307/2022 г. 90 с-в;

Гр.д. 5047/2022 г. 26 с-в;

Гр.д. 5048/2022 г. 169 с-в;

Гр.д. 5050/2022 г. 125 с-в;

Гр.д. 5052/2022 г. 34 с-в;

Гр.д. 9521/2022 г. 127 с-в;

Гр.д. 9522/2022 г. 33 с-в;

Гр.д. 9523/2022 г. 143 с-в;

Гр.д. 9525/2022 г. 42 с-в;

Гр.д. 9529/2022 г. 36 с-в;

Гр.д. 9559/2022 г. 39 с-в;

Гр.д. 9594/2022 г. 28 с-в;

Гр.д. 11791/2022 г. 28 с-в;

Гр.д. 14565/2022 г. 36 с-в;

Гр.д. 14567/2022 г. 50 с-в;

Гр.д. 14849/2022 г. 30 с-в;

Гр.д. 15335/2022 г. 165 с-в;