Решение № 1670 от 14.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1670 гр. Пловдив, 14.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330106634 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД срещу Х. Д. Д..

Ищецът твърди, че ответната страна е потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в гр. П., ул. ****. Твърди, че за процесните периоди имал задължения за ползвани от ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 756.79 лева и обезщетение за забава в размер на 119.03 лева, които не били заплатени. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. на ПРС. Иска да бъдат установени задълженията на ответната страна за главница, обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на ИМ.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените доводи, намира за установено следното:

Относно допустимостта на исковете:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № ***г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на 1 парично задължение за процесните вземания и за разноските.

Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК със събрани сведения, след което съд е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок (предвид пощенското клеймо), поради което са допустим и подлежат на разглеждане по същество.

По същество на спора:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.

Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ***. Правото на собственост върху имота за нуждите на настоящото производство се установява от представения нотариален акт от 2006 г. и справката за вписвания по партидата на ответника.

Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Общите условия на “ВиК” ЕООД- гр.***също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че начисляването е извършвано по измереното количество за един водомер, като е налице подпис на потребителя за отчета на ***г. От 2 събраните гласни доказателствени средства се установява, че за отчета не винаги е осигуряван достъп, като са правени служебни записвания и след това са извършвани уравнявания. На*** г. бил осигурен достъп и била направена подмяна на водомера.

Редица отчети били извършвани със съобщаване на данните по телефон или чрез оставяне на бележка на вратата. Отчитането на водомера чрез оставени от ползвателя бележки е отразено и след смяната на разпитания инкасатор отговарящ за адреса.

Свидетелят установява и ползването на имота през периода.

Макар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява полагането на подпис от лицето ползвало обекта, осигуряването на достъп и периодично съобщаване на показателите на водомера от ползвателя. В карнетите е посочено за коя година се отнасят данните, дати и месеци на проверките. Въвеждането на показателите на водомера е последователно, което гарантира правилното отчитане на общото количество използвана вода, дори при неосигуряване на достъп всеки месец. Тук следва да се отбележи, че допускането на инкасатора и полагането на подпис са задължения на ответника като притежател на имота и неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите.

Имотът е бил собствен от ответника, ползван е през процесния период (с голямо прекъсване между 2014 г. и края на 2019 г., за който няма потребление), имало е монтирано измервателно устройство и периодично е било отчитано от служител на ищеца, включително за подмяна на водомера и чрез съобщаване на данните.

Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани по основание за периода. По несъмнен начин се установява, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.

Относно размера е ангажирано заключение на ССЕ. Според експерта отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за периода. Счетоводството на ищеца е водено редовно, като всеки месец са издавани фактури за дължимата цена, с прекъсване за посочени по-горе период.

В чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К 3 оператора. По делото не се установява плащане на задълженията, поради което е ответникът е изпаднал в забава. Размерът на обезщетението се установява от приетата ССЕ и се равнява на претендираната с исковата молба сума.

Предвид горното претенциите се явяват основателни за пълните предявени размери и следва да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящото и заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на – 100 лева за ДТ, 160 лева за депозит ССЕ и 30 лева за свидетел, като следва да се определи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящото и 50 лева за заповедното производство. Общият размер на разноските е 440 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х. Д. Д., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми:

756.79 лева– главница, представляваща неплатена сума за доставена питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. ***, ул. *** за периода 02.12.2013 г.– 19.08.2022 г.; 119.03 лева - обезщетение за забава за периода 28.02.2014 г.- 31.08.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на *** г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от **** г. по ч.гр.д. № ***г. на ПРС.

ОСЪЖДА Х. Д. Д., ЕГН **********, да плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: бул.

„Шести септември” № 250, сумата от 440.00 лева - разноски за настоящото производство и за заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 4