Решение № 5 от 11.01.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№5 гр. К., 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска

Членове:

Васка Д. Халачева

Йорданка Г. Янкова при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20215100500177 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото възззивно производство е образувано въз основа на Решение № 60102/13.10.2021г., постановено по гр.д. №965/2021 г. по описа на І г.о. на ГК на ВКС, с което постановеното при първото гледане на делото Решение № 20194/03.12.2020 г. по в.гр.д. № 128/20 г. на КОС е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на настоящия съд.

С решение № 95/28.02.2020 г., постановено по гр. д. № 578/2019 г., К. районен съд е намалил по предявения от К.П.К.. от гр. К. против П. Н. К. от гр. К., иск по чл. 30 от ЗН, извършеното от П.Г.К., починал на 12.05.2014 г., с нотариален акт № 124, т. VII, д. № 1728/97 г. по описа на нотариус при КРС, в полза на П. Н. К. ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ апартамент № *, находящ се във втора зона на гр. К., състоящ се от: три стаи и кухня, със застроена площ от 77.72 кв. м., ведно с принадлежащите му: избено помещение № 6 със светла площ 4.66 кв. м. и 4.581% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при посочени съседи на жилището и избеното помещение, с 1/4 ид. ч., за възстановяване накърнената запазена част на К.П.К.. от наследството на П.Г.К..

С решението първоинстанционният съд е намалил по предявения от К.П.К.. от гр. К., против П. Н. К. от гр. К. иск по чл. 30 от ЗН, извършеното от Т. Н.а К., починала на 05.04.2019 г., с нотариален акт № 124, т. VII, д. №1728/97 г. по описа на нотариус при КРС, в полза на П. Н. К. ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ апартамент № *, находящ се във втора зона на гр. К., състоящ се от: три стаи и кухня, със застроена площ от 77.72 кв. м., ведно с принадлежащите му: избено помещение № * със светла площ 4.66 кв. м. и 4.581% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при посочени съседи на жилището и избеното помещение, със сумата 16 112.01 лева, за възстановяване накърнената запазена част на К.П.К.. от наследството на Т. Н.а К., и е осъдил П. Н. К. да заплати на К.П.К.. сумата 16 112.01 лева за възстановяване на запазената му част от наследството на Т.

Н.а К.. С решението си съдът е осъдил П. Н. К. да заплати на К.П.К.. и направените по делото разноски в общ размер на 2 046.68 лева.

В основата на настоящото производство стои депозираната чрез особен представител, 1 от П. Н. К. въззивна жалба, насочена срещу Решение №95/28.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 578/2019г. по описа на К. районен съд, с искане същото да бъде отменено изцяло, вместо което бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани предявените искове. Решението се обжалва като необосновано и неправилнопостановено в нарушение на материалния закон. В жалбата се излагат и доводи за допуснато от първоинстанционния съд произнасяне свръхпетитум. С нея е направено и възражение за симулативност на договора за дарение от 02.12.1997г., като прикриващ продажба. Излагат се съображения в тези аспекти. Твърди се, че в нарушение на диспозитивното начало съдът е разширил обема на търсената защита, тъй като ищецът е искал намаляване на дарственото разпореждане на баща си и възстановяване на запазената му част за 1/8 идеална част от имота, а не както е постановил съда с 1/4 идеална част от същия. Освен това ищецът поискал намаляване на дарственото разпореждане от страна на майка му за сумата от 7 862.50 лева, а съдът присъдил 16 112.01 лева. На следващо място се излагат съображения, че съдът не е приложил разпоредбата на чл. 36, ал. 1, изр. 2 от ЗН, съгласно която ако стойността на имота не надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, следва да се осъди надарения да заплати на наследника стойността на нарушената му запазена част от наследството по цени по време на намаляването. В тази връзка сочи също, че в диспозитива на решението си, решаващият съд се ограничил само да посочи, че намалява дарението на процесния недвижим имот с 1/4 идеална част за възстановяване на накърнената запазена част на ищеца от наследството на П.Г.К., но дали го възстановява или присъжда стойността му не ставало ясно. Жалбодателят счита също, че ищецът е следвало най – напред да насочи претенцията си към лицето Т. Г. Т., на която наследодателката на ищеца Т. Н.а К. е направила завещание, и да иска неговото намаляване и само ако това не попълни запазената му част да може да насочи иска си срещу надарения. В тази връзка твърди, че най – напред се намалявали завещанията и то съразмерно, а съгласно чл. 33 от ЗН даренията се намалявали само след като се изчерпят завещаните имущества (когато намаляването на завещанията не е достатъчно за възстановяване на запазената част на ищеца). Излага и съображения, че неправилно била определена масата по чл. 31 от ЗН, в която следвало да се включи стойността на дела на Т. Н.а К. от недвижимия имот, предмет на дарението, но не и завещаните на лицето Т. Г. Т. парични средства на стойност 10 009. 03 лева и движими вещи на стойност 5 000 лева. Релевира се и довод, че след като наследникът К.К. не приел по опис наследството на баща си П.Г.К., то не е налице предпоставката на чл. 30, ал. 2 от ЗН.

Въззивникът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, отговор на жалбата от въззиваемия К.П.К.., по делото не е депозиран.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, въззивникът П.К. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. В изпълнение на задължителните указания на ВКС, чрез дадените от въззивния съд указания, че той носи доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, относими към направеното от него възражение за симулативност на договора за дарение от 02.12.1997г., обективиран в Нотариален акт № 124, том VІІ, дело № 1728/1997 г. на КРС, като прикриващ продажба, същият ангажира гласни доказателства- свидетелските показания на св. Ж.К..

В съдебно заседание, въззиваемият, лично и чрез процесуалния си представител, оспорва същата. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от К.П.К.. против П. Н. К., искове с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН : - 1. за намаляване на дарение, извършено с нотариален акт за дарение № 124/02.12.1997 г. по н. д. № 1728/97 г. по описа на нотариус при КРС, от наследодателя на ищеца П.Г.К. в полза на ответника П. Н. К., на недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. К., със застроена площ от 77.72 кв. м., ведно с принадлежащите му избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с 1/4 идеална част от наследствената част на баща му или с 1/8 идеална част от целия имот и за възстановяване на запазената част на ищеца К.П.К.. в размер на 1/8 идеална част от целия недвижимия имот, и -2. за намаляване на дарение, извършено с нотариален акт за дарение № 124/02.12.1997 г. по н. д. № 1728/97 г. по описа на нотариус при КРС, от наследодателя на ищеца Т. Н.а К. в полза на ответника П. Н.

К., на недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. К., със застроена 2 площ от 77.72 кв. м., ведно с принадлежащите му избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с 1/3 идеална част от наследствената част на майка му или с 1/6 идеална част от целия имот и за възстановяване на запазената част на ищеца К.П.К.. в размер на 1/6 идеална част от целия недвижимия имот. В насроченото пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание от 23.01.2020 г. в пледоарията си по същество ищецът чрез процесуалният си представител, е поискал по така предявения му иск, същият да бъде уважен като бъде намалено извършеното от наследодателката процесно дарение със сумата 7 862.50 лв., представляваща накърнената му запазена част от наследството й.

Безспорно е по делото, че ищецът К.П.К.. (въззиваем в това производство) е наследник (син) на наследодателите П.Г.К. (баща) и Т. Н.а К. (майка), а ответникът П. Н. К.

(въззивник) е техен внук и син на Н.П.К.- брат на ищеца и син на наследодателите П.Г.К. и Т. Н.а К..

По делото не е спорно и, че на 30.12.1976 г. родителите на ищеца и негови наследодатели – П.Г.К. и Т. Н.а К., са закупили в режим на СИО апартамент № *, находящ се във втора зона на град К., бул. "Б." № **, бл. "Б.М.", вх. *, ет. *, състоящ се от: три стаи и кухня, със застроена площ от 77.72 кв. м., както и че на 02.12.1997 г. същите са дарили на техния внук – въззивникът (ответник в първоинстанционното производство) П. Н. К., притежаваните от всеки от тях по 1/2 идеални части от процесния недвижим имот.

Признато за безспорно е, че при смъртта на П.Г.К., починал на 12.05.2014 г., същият е оставил за свои законни наследници двамата си сина – ищецът К.П.К.. и Н.П.К. и съпругата си Т.Н.К., както и че след смъртта на Т.Н.К., починала на 05.04.2019 г., същата е оставила за свои наследници двамата си сина – ищецът К.П.К.. и неговият брат Н.П.К..

Установено е също, че с нотариално завещание № 1, том I, per. № 3380, дело № 3/13.03.2019 г. на нотариус с район РС – К., № 658 на НК, наследодателката Т. Н.а К. е завещала на лицето Т. Г. Т., посочена в завещанието като внучка на завещателката, всички вещи в жилището си в гр. К., бул. „Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. № *, както и всяко друго движимо и недвижимо имущество, включително пари в брой и по банкови сметки, които ще останат след смъртта й, с пазарна цена на имуществото 5 000 лева. След смъртта на наследодателката Т. Н.а К., наличната сума по нейния срочен влог в Б. ДСК от 10 009.03 лева е изтеглена на 26.07.2019 г. от заветника Т. Т. по силата на посоченото завещание и удостоверение за наследници № 429/08.04.2019 г.

По делото е назначена съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се установява, че пазарната стойност на процесния апартамент № * към 12.05.2014 г. – датата на откриване на наследството на наследодателя П. Г. К. възлиза на 61 749 лева, като 1/2 от нея е 30 874.50 лв., а пазарната стойност на процесния апартамент № * към 05.04.2019 г. – датата на откриване на наследството на наследодателката Т. К. възлиза на 66 654 лв., като 1/2 от нея е 33 327 лв.

В този ход на фактически констатации и в изпълнение на задължителните указания на ВКС, обективирани в отменителното Решение № 60102/13.10.2021г., постановено по гр.д.

№965/2021 г. по описа на І г.о., ГК на ВКС, с което постановеното при първото гледане на делото Решение № 20194/03.12.2020 г. по в.гр.д. № 128/20 г. на КОС е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на настоящия съд, този въззивен съд в настоящия си съдебен акт следва първо да се произнесе по направеното с въззивната жалба възражение за симулативност на договора за дарение от 02.12.1997г., обективиран в Нотариален акт № 124, том VІІ, дело № 1728/1997 г. на КРС, като прикриващ продажба. В изпълнение на дадените указания за доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, относими към така направеното възражение, въззивникът П.К. е ангажирал гласни доказателства- свидетелските показания на св. Ж.К.. Във връзка с изрично направеното от въззиваемия възражение за недопустимост на поисканите свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 5 000 лв., следва да се посочи, че въззивният съд го намира за неоснователно, защото разписаното ограничение на ал.2 на чл.164 от ГПК е не приложимо, ако тези договори са сключени между посочените в ал. 1, т. 3 на цитираната разпоредба роднини, какъвто е и настоящия казус. В производството е неприложимо и ограничението на разпоредбата на чл.165, ал.2, предл.последно от ГПК да бъдат допуснати свидетелски показания за разкриване на симулативност на извършеното от наследодателите процесно дарение, тъй като ищецът е наследник със запазена част, по отношение на когото е насочена сделката. В смисъла на изложеното и константната съдебна практика, обективирана и в Решение № 701/15.11.2010г. по гр. д. № 65/2010г. на I ГО, ГК на ВКС.