Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 08.01.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 3497/2019
Вид
Решение № 20
Подписан
08.01.2020
В сила
08.01.2020
Състав
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА, СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА, АЛЕКСАНДРА ДРАГОМИРОВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.15, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.80 · Закон за движението по пътищата
  • чл.88 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.11 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.11, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 343, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 104 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 105 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 106 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.282 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.322 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ гр.София, .…01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, IX въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесeти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Зоя Пандурска и в присъствието на прокурора Ангел Попколев, като разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНОХД 3497 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 25.10.2017 г. по НОХД №

12122/2015 г. по описа на СРС - НО, 14 състав, подсъдимият А.Ц.П. е признат за невиновен в това, на 13.07.2014 г., около 10.40 ч. в гр. София, по ул.

„Безименна“ с посока на движение от село Желява към вилна зона на село Желява и на 1600 метра след село Желява при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксфаген“, модел „Голф” с регистрационен номер СО *******, да е реализирал пътно-транспортно произшествие с насрещно движещия се велосипед марка “RAM” модел “XCTWO”, управляван от Г.Р.У., при което да е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в закона за движение по пътищата, а именно: Чл. 15.(1) от Закона за движение по пътищата: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента”, като предната лява зона на автомобила, управляван от водача П., се е намирала в средната част на пътя, в резултат на което по непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на Г.Р.У., изразяваща се в счупване на дясната ключица, което е довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник /за период повече от 30 дни от датата на травмата/ като след деянието деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, пр.6, б. „а“, пр.2 вр. ал.1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Софийска районна прокуратура протестира присъдата като излага доводи за нейната неправилност поради нарушение на материалния закон. Представителят на държавното обвинение се позовава на повторната комплексна медико-автотехническа експертиза, след което прави задълбочена ретроспекция на заключението на вещите лица и набляга на неговото кредитиране. Подчертава обстоятелството, че тази експертиза е била необходима, поради особеното мнение на специалиста по техническа механика в първоначално назначената тройна КМАТЕ. Застъпва се тезата, че подсъдимият П. е разбрал, че се движи срещу колона от велосипедисти, което е следвало да изостри вниманието му и го е задължавало да управлява МПС-то си така, че да не създава опасност за никого. В заключение се прави препратка към показанията на приятелката на подсъдимия, която е твърдяла, че автомобилът се е движел със скорост не по-малка от 25 км/ч., което съвпада и с мнението на експерта П.П.. Претендира се отмяна на оправдателната присъдата и постановяване на нова осъдителна такава.

Въззивният съд е сезиран и с жалба от частния обвинител Г.У., в която се декларира, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и постановена без обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен.

В срока по чл.322 НПК е постъпило възражение срещу въззивния протест от адв. П. – упълномощен защитник на подсъдимия. Сочи се, че протестът е необоснован, бланкетен и съдържащ ограничено формулирани правни аргументи. Изтъква се, че районният съд е подложил на детайлен анализ всички събрани по делото доказателства в съответствие с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 НПК. Намира за правилен извода, че създадената пътна ситуация от правна страна представлява „случайно деяние“. Подробно се излагат твърдения за провеждането на дуатлона в нарушение на чл.88 от ЗДвП и липсата на издадена заповед от кмета на Столична община за обезпечаване на безопасността на движението по трасето на спортното мероприятие. Уточнява се, че подсъдимият П. не е имал задължението да се съобрази с поставените от организаторите указателни табели, представляващи ламиниран бял лист-формат А4, тъй като същите са били за улеснение единствено на състезателите. Направено е позоваване и на показанията на частния обвинител, в които е споменал, че пътят не е бил затворен за други участници в движението.

Изразено е съгласие с частичното възприемане на повторната КМАТЕ, където скоростта на велосипедиста е определена на 40км/ч и на първоначалната КМАТЕ досежно обстоятелствата, при които са получени травматичните увреждания на пострадалия. Отбелязано е, че показанията на свидетелката У. и на пострадалия, касаещи причинените от падането на велосипеда върху предния капак на автомобила щети, са достоверни и логични. Допълнено е, че по делото липсват доказателства, въз основа на които прокурорът е констатирал, че подсъдимият е бил предварително уведомен за състезанието, както и такива, установяващи нарушение на правилата за движение от последния. Според защитника на подсъдимия изначално отсъства престъпно деяние, което обосновава правилността на присъдата и същият желае нейното потвърждаване.

В речта си в съдебните прения прокурорът при СГП поддържа протеста и изразява становище за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилото увреждане. На следващо място обобщава, че подсъдимият, управлявайки автомобила си, е осъществил действие в насрещната лента за движение, в резултат на което е ограничил максимално възможността за разминаване с насрещно движещия се колоездач. Претендира за постановяване на осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода около средния размер, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66 НК.

Повереникът на частния обвинител счита, че делото пред първата инстанция е проведено при извършени редица процесуални пропуски. Освен стартирането му при незаконен състав, частично са повторени съдебно-следствените действия и три от протоколите на съдебните заседания не са подписани от членовете на състава, а само от председателя. Твърди се, че съдията при районен съд избирателно е кредитирал елементи от различните експертизи като преимуществено се е придържал към повторната комплексна медико-автотехническа експертиза. Според повереника механизмът на пътно-транспортното произшествие отговаря на констатацията, че велосипедистът е паднал върху предния капак на лекия автомобил и обуславя извод за движение в насрещното платно на автомобила. Сочи се, че съдът си противоречи като е заключил, че подсъдимият е нарушил чл.15, ал.1 от ЗДвП, въпреки което е постановил оправдателна присъда. Повереникът възразява срещу довода за неуведоменост на подсъдимия за състезанието, тъй като правилата за движение по пътищата са задължителни за всички и въпреки липсата на официално издадена заповед, от обясненията на подсъдимия личало, че за същият е бил наясно, че се провежда някакъв турнир. Финално се констатира, че подсъдимият по непредпазливост е предизвикал средна телесна повреда на частния обвинител в условията на съпричиняване. Моли се за отмяна на присъдата и осъждането на подсъдимия П..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция частният обвинител се явява лично, поддържайки казаното от повереника си и заявява, че е претърпял четири операции.

Защитникът на подсъдимия дублира доводите си, изложени в писмените възражения срещу въззивния протест и прави забележка за неправилен прочит на мотивите от представителя на частния обвинител. Настоява за потвърждаване на първостепенната присъда.

При упражняване правото си на реплика повереникът изтъква, че акцентът на делото не трябва да пада върху организаторите на състезанието, а върху поведението на двамата водачи, съобразно доказателствата и експертизите.

В последната си дума подсъдимият моли за потвърждаване на присъдата.

Софийски градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях доводи, съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл. от НПК намира за установено следното:

Въззивният протест и въззивната жалба са подадени в законния срок, от надлежно легитимирани страни, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което са и допустими, но разгледани по същество протестът и жалбата са неоснователни.

Спорът пред настоящата инстанция е фокусиран и върху фактите, и върху правната им оценка. При все това обвързан от задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа всички въпроси, отнесени до правилността на присъдата.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред районен съд доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Изследвани са фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, подлагайки на анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи необходимост въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на контролирания съд.

Поради това и настоящият въззивен състав приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.07.2014 г. се провеждало състезание по дуатлон - бягане и колоездене, в гр.Бухово с обособено трасе като стартът на състезанието бил до картинг пистата, където и завършвало. През трасето минавал асфалтов път около 400 м. като на този път се намирал представител на организаторите, който насочвал участниците и при необходимост уведомявал преминаващи леки автомобили по маршрута за наличие на състезание. На същата дата подс. А.П. управлявал моторно превозно средство - л. а. „Фолксваген голф” с ДК № СО ******* и се движел в гр.София, по ул. „Безименна”, с посока на движение от с.Желява към вилна зона на с.Желява. Около 10.40 часа П. се намирал на 1600 метра след с.Желява, където реализирал пътно-транспортно произшествие с насрещно движещия се велосипедист Г.Р.У. с велосипед „RAM” модел „XCTWO”.

Пътното платно в този участък било двупосочно, без маркировка и с обща широчина 4.5 м., като подсъдимият П. се движел със скорост 24-25 км/ч., с наклон на изкачване, а велосипедистът - със скорост 40 км/ч. съответно с наклон на спускане около 4.5%. Произшествието възникнало непосредствено след остър десен завой на пътното платно по посоката на движение на лекия автомобил. Мястото било с ограничена видимост, поради завоя и растителността около платното за движение, като и двете превозни средства се движели около средата на пътя. И двамата водачи опитали да спрат, като св.У. използвал двете спирачки на велосипеда. Вследствие на това и поради наклона на пътя той се отделил от велосипеда и паднал върху предния капак на автомобила, след което паднал на пътното платно вляво от автомобила. Велосипедът му продължил пътя си неконтролирано и се ударил в предната част на автомобила. Подсъдимият П. слязъл от автомобила и заедно със св.У. опитали да окажат помощ на пострадалия. Друг участник в състезанието - св.И. се обадил на спешна помощ и уведомил организаторите на състезанието. Тъй като автомобилът бил на терен, в който се провеждало състезание, подсъдимият П. поискал телефонния номер на пострадалия и напуснал местопроизшествието. Към момента на напускането му, състезанието не било спряно и по пътя се движели участниците в него. На 14.07.2014 г. подсъдимият П. се свързал с пострадалия У. от ползвания от него мобилен телефон представил се и искал да уредят отношенията си. Св.У. предоставил мобилния номер, от който се обадил подсъдимият П. и посочил имената, с които се представил. По този начин подсъдимият П. бил установен от разследващите органи.

Вследствие произшествието Г.У. получил следните травматични увреждания: счупване на дясна ключица, довела до трайно, за повече от 30 дни, затруднение на движението на горен десен крайник, охлузвания в областта на дясната лакътна става, контузия на гръдния кош, счупване на 4-то ребро вдясно и малък десностранен пневмоторакс, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.