Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 23.06.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 7/2023
Вид
Решение № 49
Подписан
23.06.2023
В сила
01.12.2023
Състав
Пламен Ангелов Синков, Петя Иванова Петрова Дакова, Гергана Желязкова Кондова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Бургас, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. П.а Дакова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600007 по описа за 2023 година С присъда № 63/08.12.2022 год., постановена по НОХД № 672/2022 г., Окръжен съд-Бургас е признал подсъдимия Г. Н. И., ЕГН:**********, за виновен в това, че на 29.01.2020г. в землището на с. Добромир, обл. Бургас, в местността “Капан кая”, в съучастие с П.К., род. на ... в Р. Молдова, като съизвършител, без съответно разрешение, чрез използване на техническо средство - 3 бр. къртачи и моторно превозно средство – л.а. „SANG VONG MOTOR“ с peг. номер GRZ .., търсил археологически обекти, поради което и на основание чл.277а, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5 000 лева.

Със същата присъда ОС-Бургас е признал подсъдимия Г. Н. И. /със снета самоличност/ за виновен и в това, че на 29.01.2020г. в с. Дъскотна, общ.

Руен, обл. Бургас, в стая за нощувки в „Хижата на Рали“, в нарушение на чл.

152, ал.2 от Закона за културното наследство и чл. 31, ал.1 от Наредба № Н00-0001/14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, издадена от Министерство на културата, противозаконно държал оръдие, 1 предназначено за търсене на археологически обекти, а именно 1 бр.

Металдетектор, марка GARRETT METAL DETEKTOR, модел GTI 2500, със сериен номер ..., състоящ се от 4 на брой сонди, 1 фабрично изработен, годен за употреба, поради което и на основание чл. 277а ал. 7 пр.2-ро от НК и чл.54 от НК го осъдил на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го оправдал по обвинението, че е извършил престъплението в съучастие с П.К., род. на ... в Р. Молдова.

На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Г. Н. И. едно общо наказание, в размер на най-тежкото от определените му за отделните престъпления, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим, като към него е присъединил и наказанието ГЛОБА в размер на 5 000 лева.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия Г. Н. И. по НОХД №292/2016г по описа на Окръжен съд Добрич наказание лишаване от свобода за срок от три години, което основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС постановил да изтърпи при първоначален строг режим.

С присъдата съдът се е произнесъл и относно приобщените по делото веществени доказателства /подробно посочени в присъдата/, постановявайки на основание чл. 53, ал.1, б.“а“ от НК същите да бъдат отнети в полза на държавата, а иззетото по делото веществено доказателство - 1 бр. моторен трион марка HUSQVARNA 45 с шина „Raider" 16, собственост на св.Р.Н.И. – да се върне на Р.Н.И..

На основание чл.189, ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия Г. Н. И. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД-МВР-Бургас сумата от 292,80 лв., представляваща разноски по досъдебното производство, както и по сметка на Окръжен съд Бургас - сума в размер на 95 лв., съдебни разноски.

Делото е за втори път пред настоящата инстанция, след като с решение №55/27.06.2022 год., постановено по внохд №49/22 год. по описа на БАС, е отменена присъда №31/15.10.2021г. по нохд № 1016/2020г. по описа на ОСБургас поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал.3, т.3 от НПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

2

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат В. А. от АК-Бургас - упълномощен защитник на подсъдимия Г. Н.

И.. В подадената от защитника жалба са релевирани доводи за неправилност на постановения съдебен акт поради необоснованост на фактическите констатации. Декларативно е заявено, че по делото липсват доказателства, установяващи авторството на деянието. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Г. Н. И. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършени престъпления по чл. 277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл. 277а, ал.7, пр.2-ро от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Бургаска апелативна прокуратура ангажира позиция за неоснователност на подадената жалба. Счита, че в хода на досъдебното производство по делото, както и в съдебната му фаза, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително на правилата за местната подсъдност.

Намира, че застъпените от първата инстанция фактически изводи са правилни и обосновани на база събраните по делото доказателства. Ангажира позиция за доказаност на обвинението срещу подс. И. по отношение на всяко от инкриминираните деяния - по чл. 277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл. 277а, ал.7, пр.2-ро от НК, в насока на което сочи, че са кореспондиращите показания на свидетелите Х., А., Ц., и Р.И€, както и данните, съдържащи се писмените доказателствени източници и веществените доказателства. Изтъква, че според приложената по делото справка от Министерство на културата подсъдимият и свидетелят П.К. не са имали разрешение за извършване археологически разкопки. Счита, че показанията на разпитания пред въззивния съд свидетел А. следва да бъдат кредитирани само частично, а именно по отношение на споделеното пред него, че в мястото, където е бил извършен изкоп, подсъдимият и свид. К€ са издирвали съкровище. В останалата част показанията на този свидетел прокурорът определя като „произволни и неотносими“ поради противоречието им от една страна с останалите доказателства поделото и от друга, с оглед съобщените от него сведения за времето на пребиваването му в процесната хижа - през есента на 2020 г., което не съвпада с датата на инкриминираното деяние - 20.01.2020 г. В становището си относно справедливостта на определеното по правилата на чл. 23, ал.1 и ал.3 от НК 3 общо наказание прокурорът поддържа, че същото не разкрива белезите на явна несправедливост, поради което и не е налице основание за коригирането му. Изтъква, че ненамирането от страна на подсъдимия на археологически обекти, не следва да се цени като обстоятелство, смекчаващо отговорността на последния, както е приел окръжният съд, тъй като деянието по чл.277а, ал.1 от НК е формално, а не резултатно. С горните съображения, прокурорът предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена изцяло.

Пред въззивния съд подсъдимият Г. И. се явява лично и с упълномощения си защитник - адв. В. А. от АК-Бургас, който поддържа жалбата. Представяйки собствен анализ и оценка на доказателствената наличност по делото в обхвата на предявеното срещу подс.И. обвинение по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, защитникът твърди недоказаност на обстоятелството, че деянието е осъществено в землището на село Добромир, както и че мястото, на което на инкриминираната дата 29.01.2020г. са бил установени подс.И. и свид.К€, представлява археологически обект по смисъла на закона. Сочи, че по делото не е представена справка от Националния институт за недвижимо културно наследство за изясняване на статута на местността „Капан кая“ - притежава ли тази местност статут на недвижима културна ценност с категория от национално значение и съставлява ли част от Националния регистър на недвижимите културни ценности съобразно параграф 10, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното наследство. Изтъква, че съгласно приложеното по делото писмо вх. № РД-13-68 от 03.02.2020 г. на заместниккмета на Община Руен процесната местност не е регистрирана като обект с национално значение и няма данни да е паметник на културата. Твърди също неизясненост на обстоятелството какво е археологическото значение на обектите, които са били търсени от подсъдимия. Във връзка с горното сочи, че по делото липсва каквато и да е историческа справка и информация по отношение на А.С. войвода, съществувал ли е такъв войвода и притежавал ли е същият материални ценности. Поддържа, че в случая, в желанието си да препечели средства, подс.И. е подвел останалите лица относно наличието в района на заровено злато и монети, което не води до извод, че същият е имал умисъл за търсене на археологически обекти. Счита, че няма основание показанията на свид. А. да не бъдат ценени като достоверни, независимо че същият е разпитан едва в хода на въззивното съдебно следствие. По 4 отношение на свидетелите К€ и Дереволков намира, че с оглед заинтересоваността им от изхода на делото, показанията им не следва да бъдат кредитирани.

Оспорвайки по-нататък доказателствената обезпеченост на предявеното срещу подс.И. обвинение по чл. 277а, ал. 7, предл. 2 от НК, защитникът изтъква, че по делото не се установява техническото средство да е собственост на последния, както и да е било ползвано от него. Твърди, че се касае за уред, който се продава свободно но пазара и само фактът, че е предназначен за търсене на метали не е достатъчен да се приеме, че е ползван от подсъдимия за търсене на археологически обекти. С горните доводи защитникът пледира за отмяна на постановената осъдителна присъда и постановяване на нова – оправдателна такава, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В личната си защита пред съда подс.И. заявява, че не се признава за виновен по повдигнатото му тежко обвинение за извършени две престъпления. Моли осъдителната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Въззивната жалба като подадена от лице, с право на жалба съгласно чл.

318 ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намери следното:

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. В рамките на проведеното пред ОС-Бургас съдебно следствие, съставът на съда е положил необходимите усилия при спазване на установените в НПК процесуални изисквания да обезпечи делото с доказателствен материал, с оглед правилното му решаване. Анализирайки събраните гласни, писмени и веществени доказателствени източници, както и експертни заключения, съдът правилно е изяснил делото от фактическа страна.

Извършвайки собствена преценка на всички относими към предмета на 5 делото доказателства и доказателствени средства, сред които и приобщените такива в хода на въззивното съдебно следствие – показанията на разпитания по инициатива на защитата свидетел И. П. А., настоящата инстанция не намери основание за внасяне на корекция в изводите на първостепенния съд по фактите, очертани в мотивите към атакувания съдебен акт.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Подсъдимият Г. Н. И. е роден на .. в гр.Добрич . Същият е български гражданин, завършил основно образование, неженен, осъждан, с постоянен адрес по местоживеене - гр. Добрич, ул. „Р....

През лятото на 2019г. при пътуване до гр. Варна подсъдимият Г. И. се запознал със свид.П.К., бесарабски българин от Молдова. Подсъдимият разполагал с информация, според която в местността „Капан Кая“ /Балабан дере/, находяща се в землището на с. Добромир, общ.Руен, обл. Бургас било заровено златното съкровище на А.С. войвода - български войвода, роден около 1767 г. в гр.Котел и в периода 1820 – 1828 г. предвождал дружина в Източна Стара планина и в районите между Варна и Търново. В края на 2019г. подс . Г. И. предложил св ид.К. да организират съвместно търсене на златното съкровище и ако успеят да го намерят, да си го поделят. Свид. К€, който по това време бил без работа, се съгласил, като двамата с подсъдимия се уговорили да започнат да копаят през месец януари 2020г. За целите на планираната дейност подсъдимият Г. И. осигурил инструменти и различни пособия - 1 бр. права лопата 110 см, 1бр. лопата с дължина 100 см, 1 бр. лопата с дължина 118 см, 1 бр. мотика с дървена дръжка, 1 бр. кирка с дървена дръжка, 1 бр. Тесла, 1 бр. метален чук 50 см,1 бр. метален чук 70 см,1 бр. кози крак,1 бр. метален лост,1 бр.метална тръба 150 см,1 бр. тенекиена кофа с червена ПВЦ дръжка, 1 бр. Аспел DENZEL, с бутон за включване и изключване с намотано стоманено въже и с кука,1 бр.метален варел с отворено дъно, със синджир и кука,1 бр.къртач със счупена зелена дръжка, 1 бр.къртач със зелена дръжка, електрически и черен кабел и секач към него,1 бр.къртач със зелена дръжка, 1 бр. червена метална кука BAZALIFT и 1 кука,1 бр.разклонител с 5 гнезда, 1 бр. бормашина RAIDER без щепсел, 1 бр. ъглошлайф RAIDER с диск,1 бр. кабел 12м. с 2 крушки и фасунги в двата края,1 бр. червен кабел с крушка и фасунга, с дължина 4 м,1 бр.кабел и щебсел с разклонител с 3 гнезда, 1 бр. удължител 30 м. и разклонител с 3 6 гнезда, 1 бр.лампа ,светлина" ЕООД 1500 ,1 бр.бензинов агрегат 2,5 к w DAEWOO, 1 бр. черен кожен колан BIOTECH USA,1 бр. метална сива количка с гумено колело, 1 бр. оранжево въже с надпис P&OFER, 2 бр. метални кафяви триони със синя и кафява дръжка.