Определение № 5002 от 04.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5002 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20251100113028 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Ц. В. К. срещу „Топлофикация София“ЕАД за установяване несъществуване на облигационно правоотношение между ищеца и ответника за доставка и заплащане на топлинна енергия относно недвижим имот, представляващ гараж №9, находящ се в гр.София, ж.к.“********“, ул.“********“ №17, който е собственост на ЕТ „Ц. К.“.

Излага съображения, че предявява иска си, за да докаже, че в периода на издадената срещу него Заповед №25825/12.05.2022г. по чл. 410 от ГПК, въз основа на непроверена от съда информация, съдържаща се в заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №20221110145716/2022г., не е имал валидни и съобразени с нормативната уредба на РБ облигационни отношения със заявителя, които да отговарят на изискванията на ЗЕ на РБ, на наредбата по ЗЕ чл. 125 ал. 3 и на Правото на Европейския съюз в областта на защита на потребителите, нито по нормативната уредба, действаща през процесния период, нито на принципа на завареното положение.

С разпореждане рег.№ 31214/03.12.2025г. е указано на ищеца да посочи новооткритите обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК по ч.гр.дело 20221110145716/2022г. на СРС или с които не е могъл да се снабди в същия срок, както и да посочи деня, в който са му станали известни посочените обстоятелства или писмени доказателства.

1

В молба-уточнение от 29.12.2026г. са изложени съображения, че срещу него не е издаден изпълнителен лист, но е налице неприключило гр.дело №20241100510959/2024г. на СГС, по което е възразил срещу съществуването на законни облигационни отношения, но не е предявил там насрещен иск за такова несъществуване. Конкретното вземане е оспорил с възражението в заповедното производство, като разрешаването на предявения отрицателен установителен иск ще има значение за законосъобразното провеждане на заповедното производство. Твърди, че с настоящата искова молба не е заявил оспорване на което и да е конкретно вземане, тъй като в тази връзка е образувано производство по чл.422 от ГПК, което следва да бъде спряно до приключване на настоящото.

В молба–уточнение от 23.01.2026г. ищецът заявява, че между страните е налице неприключило гражданско дело№ 53118/2025г. на СРС 173 състав.

След служебна справка съдът констатира, че посоченото дело на СРС, 173 състав не е приключило и има за предмет иск с правно основание и чл.422 от ГПК за установяване, че ищецът дължи на „Топлофикация София“ АД суми за доставка на топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ гараж № 9а, находящ се в гр.София, ул. ******** 17.

Съдът приема, че исковата молба е процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК установителният иск е допустим само при наличие на правен интерес от предявяването му. В случая е предявен иск за установяване несъществуване на облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия, като се твърди че правният интерес от предявяване на този иск е свързан с решаване на правен спор между страните относно дължимостта на суми за доставка на топлинна енергия, за разрешаване на който са налице две висящи граждански дела, с предмет искове по чл.422 от ГПК, а именно в.гр.дело№ 959/2024г. на СГС и ч.гр.дело№ 53118/2025г. на СРС, 173 състав.

Следователно от съдържанието на исковата молба и молбите уточнения не се установява правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като евентуалното му уважаване няма да доведе до разрешаване на правния спор между страните. Разрешаване на възникналия между страните спор ще бъде реализирано в рамките на друго производство, а 2 именно исковото производство по чл.422 от ГПК.

Правният интерес при предявяване на всеки установителен иск следва да бъде конкретен и обоснован, а обуславянето му с възможност възникналия правен спор да се разреши в рамките на друго производство не е признат от закона правен интерес.

В настоящото производство се установява, че между страните е налице по-рано образувано дело, в рамките на което по заявление на кредитора е издадена заповед по чл.410 от ГПК за събиране на суми, произтичащи от договор за доставка на топлинна енергия, съществуването на който е предмет на настоящото производство. Ищецът , като длъжник, е подал възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед, в което са изложени съображения за недължимост на сумите, за които е издадена, поради несъществуване на облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия. Въз основа на подаденото възражение е указано на кредитора да предяви иск по чл.422 от ГПК, в рамките на който да установи вземането си и такъв е предявен, а образуваното въз основа на него производство не е приключило.

Следва да се има предвид, че е установен специален ред за защита на длъжник, срещу когото е издадена заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подаването му съдът е длъжен да даде указания на заявителя з а предявя в а н е срещу длъжника н а специалния установителен иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземанията, които са предмет на издадената заповед за изпълнение. В хода на този исков процес длъжникът следва да направи всички възражения, които има срещу правото, установено с издадената заповед, включително и тези за несъществуване на облигационно правоотношение, от което произтичат вземанията, за които е издадена заповед. Образуваното по възражението исково производство приключва с решение, с което съдът се произнася по всички възражения на длъжника за това, че претендираното от кредитора вземане не е възникнало или се е погасило и разрешава спора относно съществуване на вземането.

В рамките на посоченото производство наличния между страните правен спор относно съществуване на вземането по договора за доставка на топлинна енергия и съответно преценката за основателността на възраженията и правните последици от това ще намери разрешение в рамките на исковото производство по чл. 422 от ГПК.

3

Съгласно съдебната практика по чл. 290 от ГПК, обективирана в решение № 66 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1766/2013 г., II т. о., ТК, осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл. 410/чл. 417 ГПК, е допустим само след обезсилване на заповедта по предвидения в закона процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за изпълнение защитата на вземането е възможна единствено чрез уредения в чл. 422, ал. 1 от ГПК специален установителен иск.

Посоченото разрешение по прилагане на закона е относимо и към установителните искове с оглед чл.424, ал.1 от ГПК, който предвижда процесуална възможност за длъжника да оспори вземането, за което е издадена заповед по чл.410 или чл.417 от ГПК, по исков ред, но когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражение. Иск с посоченото правно основание може да бъде предявен едва след приключване на исковото производство по чл.422 от ГПК.

Не е допустимо длъжникът да предяви самостоятелен установителен иск за установяване несъществуване на договор за доставка на топлинна енергия, от който произтича вземането, при положение, че е подадено възражение по чл.414 от ГПК, в което се съдържа идентично възражение, по което не е налице произнасяне в исковото производство по чл.422 от ГПК.

Следва да се направи извод, че в разглеждания случай с предявяване на иск за установяване несъществуване на договор за доставка на топлинна енергия се цели заобикаляне на регламентирания специален ред за разрешаване на възникналия спор относно дължимостта на суми по договор за кредит, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК и е проведено заповедно производство.

Поради изложеното предявеният иск е недопустим както поради липсата на правен интерес, доколкото не е обосновано каква промяна в правната сфера на ищеца ще настъпи при неговото уважаване, както и поради наличието на специален ред за защита при спазване на реда по глава чл.37 от ГПК, който се заобикаля чрез предявяване на отделни искове с предмет възражения, заявени в производството по чл.422 от ГПК.

Съдът е длъжен да следи служебно за допустимостта на предявените 4 искове, поради което исковата молба следва да бъде върната на основание чл.130 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на Ц. В. К., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу „Топлофикация София“ЕАД за установяване несъществуване на облигационно правоотношение между ищеца и ответника за доставка и заплащане на топлинна енергия с предмет недвижим имот, представляващ гараж №9, находящ се на адрес гр.София, ж.к.“********“, ул.“********“ №17, който е собственост на ЕТ „Ц. К.“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5