Решение № 149 от 10.09.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. гр.Мадан, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20265430100429 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от А. М. Г. срещу „*******“ ***, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК да бъде обявена за нищожна клаузата за неустойка по Договор за паричен заем № ********* от *******г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за паричен заем № ******* от *******г., ищцата е получила сумата от 3765.00 лева, при ГПР от 58.148%, при срок от 15 вноски. По договора ищцата трябвало да заплати и неустойка в размер на 1755.43 лева, поради това, че не е предоставила обезпечение по кредита.

Сочи се, че неустойката по Договор за паричен заем № ****** от ***** е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.с чл.21, ал.1 от ЗПК.

Според правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването па добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение №4/2009 г. по т.д.

№395/2008г., Решение № 1270/2009г. по гр.д.№ 5093/2007г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа па справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума 1 за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8. ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите прави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри прави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди се, че начислената неустойка по Договор за паричен заем № ******от *******., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея е в размер на почти равен на получената сума на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Именно и въз основа на това, така начислената неустойка по договора за паричен заем е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Ищецът твърди, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143. т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, начислената неустойка по Договор за паричен заем се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тьлк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Сочи също, че с начислената неустойка по Договор за паричен заем в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол № 44 на 2 заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.

Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС-П. по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави:

Решение № 107 от 25.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 818/2009 г., II т.о. На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С предвиждането на такива разходи за неустойка по Договор за паричен заем се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид., в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК като с начислената неустойка по Договор за паричен заем се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване, се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. По изложените съображения ищецът моли да бъде уважен предявеният иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

Ответникът сочи, че на ******** между страните е сключен Договор за паричен заем № ***** с изрично и ясно посочени параметри по договора в чл.2 от същия. Към момента на сключване на договора ищецът е издал в полза на „**********" *** ценна книга и не е предоставил гарант, който да 3 отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем. В тази връзка, в чл. 6 от договора е посочено, че в случай, че заемателят не предостави договореното обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното такова не oтговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 oт Общите условия към договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем. Заемателят се е запознал с погасителния план към договора за заем, с посочени месечни вноски и падеж в зависимост от представените обезпечения, видно от положения под същия подпис с изписване на имената на заемателя. Неразделна част от договора за паричен заем са и приложените Общи условия по договора, с които заемателя също се е запознал и съгласил, за което свидетелства положеният подпис на всяка от страните. Заемателят е запознат с активния погасителен план, по който следва да прави погасителни вноски, видно от положения подпис под съшия и собственоръчно написаните имена. От гореизложената фактическа обстановка по сключване на Договора за паричен заем се налага обоснования извод, че същия е валидно сключен. Заемателят лично е участвал и е влияел на формирането на заема със заемодателя „********" *** , запознал се е изрично и е подписал договора за заем и всички приложения към него, както и документите, свързани е отпускането му, а така също и е получил заемната сума от заемодателя. По тези съображения ответникът счита, че процесният договор е изцяло валиден и сключен в свободата на договарянето между страните, предоставена от ЗЗД, отговарящ на всички законови изисквания, и сключен с прякото влияние на потребителя. След така сключените каузални правоотношения ищецът А. М. Г. като заемател, е предприела действия по изплащане на дължимото, и към момента на подаване на исковата молба ищецът е заплатил сума, разнесена и осчетоводена по пера. Относно размера на ГПР, ищецът посочва, че съгласно чл. 3, т. 5 от договора ГПР по заема е в размер на 58,148 %. Същият размер е посочен и в предоставения на ищецът СЕФ - част III. Според законовата разпоредба на чл. 19, ал. 4 от 3ПK, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задвижения в лева и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република България. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на ГПР не следва да се включва размерът па неустойката, която по своята същност представлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора за заем. Още повече, че в разпоредбата на чл.3.3 от договора ясно и разбираемо е посочено как точно се изчислява ГПP, предвид което твърденията на ищецът в тази връзка са неоснователни. В тази връзка следва да се отбележи, че неустойката няма характера на лихва, такса или друг разход по кредита, като ГПР по процесния договор за заем е изцяло в императивно определената законодателна рамка.

Ответникът счита за неоснователни твърденията на ищеца, отнасящи се до разпоредбата на чл.8 от договора за паричен заем, като излага аргументи, че условията на клаузата на чл. 6 от договора за заем са индивидуално уговорени и това е станало с прякото влияние на потребителя, особено предвид факта, че е можел да предостави гарант, който отговаря па условията, 4 посочени в ОУ и след сключването на договора, и по този начин да не дължи заплащане на неустойка. С договорения точно определен размер на неустойката в чл.8, потребителят е преценил икономическите последици за себе си, ако се наложи да заплати тази неустойка, както и в последствие е предприел действия по заплащането й. Също така сочи, че условията, уговорени в чл. 6 от процесния договор, са абсолютно ясни и разбираеми съгласно изискването на чл.145, ал.2 от 33П. На следващо място, с конкретната клауза между страните се уговаря неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема. Конкретния размер на неустойката за неизпълнение е индивидуално определен в договора и не може да се приема за бланкетна клауза, поради следните мотиви: От една страна, клаузата на чл. 6 е договорена между страните по договора за заем, чрез която същите постигат споразумение за дължимост на неустойка при непредоставяне на гарант, отговарящ на ОУ. Това споразумение е постигнато в израз па доброволно формираната воля па страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът на неустойката е изначало определен до точно фиксирана и определена от страните сума, без от длъжникът да се търси нещо в повече. Ответникът твърди, че към момента на сключване на договора заемателят е съгласен с тази неустойка, изразил е своята воля посредством подписването на договора и е заплатил част от нейния размер. При сключването на договора за паричен заем, страните по него са действали в рамките на свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/ и като клауза, уговорена в договора, неустойката с проявление на принципа на автономия на волята в частното право. Така описаната неустойка се дължи в нейния пълен размер още от момента на настъпване на основанието за нейното начисляване.

Разпечатката съдържа 19 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2823cfef-b5bc-4568-8d01-a74f433b3d78