Решение № 616 от 23.05.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1588/2022
- Вид
- Решение № 616
- Подписан
- 23.05.2023
- В сила
- 29.10.2024
- Състав
- Нейко Симеонов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Семеен кодекс
- чл. 29, ал. 3 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 616 гр. Варна, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. С. като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20223100101588 по описа за 2022 година
Предявен е иск от М. Т. Х. срещу П. Д. М. за определяне на по-голям дял: в размер на 9/10 от общото им имущество, в което се включват: два апартамента, находящи се в гр. Варна ******, а именно: ид.
***, с площ по документ 89.33 кв. м, ведно с избено помещение № 38 с площ 7.30 кв. м и 2.3136 % ид. ч. от общите части на сградата и ид. ***, площ по документ 42.40 кв. м, ведно с избено помещение № 39 с площ 5.12 кв. м и 1.1246 % ид. ч. от общите части на сградата, двата ид. по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК и два леки автомобила - Фиат ********, основан на твърдение, че приносът на ищеца в придобиването значително надхвърля приноса на ответницата, по чл. 29, ал. 3 СК.
Ответницата оспорва иска.
Предявява възражения за собствен принос в отглеждане на децата и в домакинството и че е получавала средства от трудова и търговска дейност в ЕТ "Дивема Манцаров" и от трудова дейност в дружеството на ищеца, че страните са спестили разноски за отглеждане на децата, заради помощта от майка й и разноски за издръжка на домакинството, със средства, предоставени от баща й.
Възраженията за спестяване на разноски са за периоди, както следва: четири месеца през 1992 г. след раждането на детето А. и четири месеца през 1998 г. след раждането на детето Т., когато ответницата е била издържана от родителите си, при които е живяла в гр. Бургас – в статистическия размер на необходимата издръжка и е получавала от тях помощ за отглеждане на децата – в размера на минималната работна заплата; по един месец всяко лято до 2006 г., в който децата били издържани и 1 гледани от родителите на ответницата – съответно в статистическия размер на необходимата издръжка и в размера на минималната работна заплата; по шест месеца през 1994 г. и 1995 г. детето А. било издържано и гледано от родителите на ответницата – в горните размери; по една седмица всеки месец майката на ответницата помагала за отглеждането на децата в дома на страните – в размер 1/4 от МРЗ; при навършване на пълнолетие всяко дете получило от родителите на ответницата по 2000 евро; по 4 пъти годишно родителите на ответницата подарявали продукти на стойност поне 200 щ. д. или 400 деноминирани лв. всяка година до края на 2006 г.; всяка година майката на ответницата придружавала децата на летни почивки, като заплащала и половината от разходите за почивката (обикновено в Котел за по две седмици) – в размер по 300 щ. д.; бащата на ответницата предоставял всеки месец от раждането на първото дете през 02.1992 г. поне 500 щ. д. на семейството до смъртта си през 2006 г.; на всеки празник – Коледа, Великден, първи учебен ден, рожден ден, всяко дете получавало по 50 щ. д., а след деноминацията – по 50 евро; през есента на 2006 г. бащата на ответницата подарил на семейството пет хиляди лева за екскурзия в чужбина; бащата на ответницата подарил на семейството вещи на стойност към момента на подаряването: през 1992 г. лек автомобил, 1000 щ. д. или 2000 деноминирани лв. и видеокамера на стойност 500 щ. д. или 1000 деноминирани лв. (л. 481), а през 1998-1999 г. – съдомиялна машина, на стойност 1000 лв.
Сочи (л. 37), че след 2006 г. ищецът влагал голяма част от доходите си в извънбрачна връзка.
Ищецът оспорва възраженията.
Сочи, че първото жилище е закупено с негови лични средства.
Предявява реплики, че майка му също е помагала и са били ангажирани детегледачки и домашни помощници в периода от м. май 1999 г. до средата на 2008 г., както и че в производството по ликвидация на ЕООД, фактически правоприемник на ЕТ, са били установени значителни публични задължения, после платени.
Ответницата оспорва репликите. Предявява след изтичането на срока за отговор, възражение, основано на твърдение, че майка й е дала на децата по 5 000 евро за образованието им (л. 374). Сочи, че сумата, получена от ищеца от майка му е вложена в търговската дейност, а не в семейството.
Ищецът признава, че тъща му е дала на децата по 5000 евро, но сочи, че те са още по сметките им (л. 407). Твърди, че със сумата, получена от фирмата на баща си, ответницата е купила жилище т.е. тя не съставлява принос (л. 430).
Ответницата сочи, че е разполагала със средства от продажбата на 1/2 2 ид. ч. от жилището на баща й на ул. "Гладстон" (л. 442).
Ищецът моли към неговия принос да бъде включена също стойността на ремонта на жилището, извършен от съпруга на майката на ищеца (л. 475).
Ответницата оспорва този принос. Сочи, че ремонтът е продължил дълго и затова са направили допълнителни разходи за наем (л. 489).
Ищецът сочи, че автомобилът не е бил подарен, а продаден (л. 508).
По същество страните поддържат становищата и претендират разноски.
Ищецът представя подробни бележки (л. 544 и 549).
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:
По основанието на иска:
В учебната литература се приема, че основанието на иска по чл. 29, ал. 3 СК варира: ако не е предявен иск за отричане на приноса или иск за трансформация, искът по чл. 29, ал. 3 СК може да се основе и на твърдението за фактическа раздяла или за преобразуване на лично имущество (Марков, М.
Семейно и наследствено право. Помагало. С.: Сиби, 2014, с. 103).
В съдебната практика също се е приемало, че ако не е предявен иск за трансформация, твърдението за влагане на лични средства трябва да се изследва, независимо дали са изразходени за придобиване на имуществото или за осигуряване бита на семейството и отглеждането на децата (решение № 50122 от 6.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4989/2021 г., II г. о., ГК).
Исковете за установяване имуществените последици от развода по СК се намират в система т.е. на твърдението за определен факт, може да се основе само един иск. Съдът приема, че на твърдението за фактическа раздяла може да се основе само иск за отричане на приноса, на това за влагане на лични средства в придобиването на вещ – само иск за трансформация, а искът по чл. 29, ал. 3 СК може да бъде основан само на твърдението за влагане на лични средства в осигуряване бита на семейството и отглеждането на децата.
Цитираното решение е основано на разбирането, че искът по чл. 29, ал.
3 СК представлява позоваване на вещно право.
Всъщност, ако решението обвързва страните, дори да е била пропусната вещ, искът не е позоваване на вещно право.
Съдът приема, че предмет на делото е потестативното право на промяна в квотите на бившите съпрузи в общото имущество. Вещните права, в които трябва да бъде внесена правна промяна и самата промяна, не са предмет на делото (Сталев, Ж. БГПП. С.: Сиела, 2000, с. 221). Затова значение за спора имат само приносите т.е. сравнението на доходите и на грижите, положени от двамата съпрузи за дома и децата. Решението, с което искът се уважава, определя съотношението на приносите на бившите съпрузи, но не и това на дяловете им в конкретни вещи (Цанкова, Ц. и др. Семеен кодекс. Приложен коментар. С.: ИК Труд и право, 2015, с. 206; обратно в горецитираното решение № 50122 се приема, че то преклудира иска по чл. 23 СК).
След като предмет на иска е определянето на по-голям дял от цялото имущество, а не от една вещ или група от вещи, не твърденията за вещите, а твърденията за източниците на доходи, имат значение (обратно ТР № 63 от 3
IX.1984 г., ОСГК).
Ищецът не е задължаван да посочи изчерпателно източниците на доходи в исковата молба. За хипотезата, в която ищецът не е бил задължен да посочи вещите, в цитираното ТР се приема, че която и да е от двете страни може да ги посочи. Това е отклонение от принципа, че само ищецът посочва основанието на иска.
Съдът приема, че в производството по чл. 29, ал. 3 СК обстоятелствата, на които се основава искът, се уточняват от двете страни, тъй като фактите са се осъществявали в продължение на целия им семеен живот и процесуалният закон допуска това (чл. 143, ал. 3 ГПК), макар и по изключение. Становището на всяка от страните зависи и от виждането на другата за същото обстоятелство. Обратното, би означавало, че нормата на чл. 143, ал. 3 ГПК няма приложно поле, а такова тълкуване е неприемливо.
Дори да се приеме, че това не е допустимо, в настоящото производство следва да се приложи, поради съдържателното сходство, разрешението по цит. ТР т.е. всички искания, възражения и реплики на страните са предявени в срок.
Репликата на ищеца, че първото жилище е закупено с негови лични средства е безпредметна, тъй като в настоящото производство се сравняват приноси, без оглед на вещите, които са в общността.
Искът и възраженията са допустими и надлежно предявени.
По същество:
От показанията на свидетелката В. М. (майка на ответницата) се установява, че ответницата е живяла в дома на родителите си в гр. Бургас четири месеца през 1992 г. ок. раждането на детето А. и три месеца през 1998 г. след раждането на детето Т. и е била издържана от родителите си и е получавала от тях помощ за отглеждане на децата (л. 406); през лятото и трите внучета им гостували в Бургас за повече от месец. Спестените разноски следва да бъдат добавени към приноса на ответницата.
Свидетелката сочи, че идвала във Варна всеки месец поне за седмица, за да помага за отглеждането на децата, както и че със съпруга й носели често продукти на семейството; шест месеца през 1994 г. или 1995 г., докато ищецът бил в казармата (документите не са запазени – л. 541 и л. 542), А. била при тях в Бургас. Спестените разноски следва да бъдат добавени към приноса на ответницата.
Излага, че ходила с децата на почивки в Котел три пъти за по около две седмици, за което плащали мъжете. Не може да бъде определен конкретен принос.
Свидетелката заявява, че със съпруга й не са правили дарение на суми при навършването на пълнолетие от децата и че не знае съпругът й всеки месец да е давал пари на семейството; за всеки празник правели подаръци, а през есента на 2006 г. бащата на ответницата подарил на семейството сума за екскурзия в чужбина; лек автомобил, видеокамера и съдомиялна машина за сватбата.
Съдът приема, че към приноса на бившия съпруг може да бъде 4 включено безвъзмездното подпомагане с парични суми или продукти и дом, за посрещане нуждите на семейството (Венедиков, П. Въпроси на съпружеската имущестВ. общност. С.: Сиби, 1994, с. 112, определение № 129 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2742/2017 г., II г. о., ГК). Даренията обаче не се правят с такава цел и при развод не са основание за признаване на принос. Подаръците на децата и тези от сватбата не следва да бъдат включвани в приноса на ответницата.
Същата свидетелка излага, че ответницата ходела на търгове с ищеца, работела за баща си само по няколко часа на ден, но инцидентно, а при ищеца работила само 2-3 месеца. Доказването на трудови доходи със свидетелски показания е недопустимо. Не може да бъде определен конкретен принос.
Ищецът признава, че майката на ответницата е дала на децата по 5 000 евро, когато навършили пълнолетие, но сочи, че тези пари са още по сметките. Съдът приема, че изявлението означава, че не са използвани за образование. За включването им в приноса обаче е достатъчно да са дадени за образование. Сумите следва да бъдат включени в приноса на ответницата.
В показанията си (л. 408, гръб) свидетелката М.Ж. (майка на ищеца) излага, че гледала две от децата от 01 май 1998 г., през 1999 г. най-късно до м. септември 2000 г. На вещото лице не е постаВ. задача да определи спестените разноски за този, а за друг период: от 2003 до 2006 г. Не може да бъде определен конкретен принос.
Въпреки това, съдът приема, че полагането на грижи от майката на ищеца е установено и с него следва да бъде намален нематериалният принос на ответницата.
В показанията си (л. 408) свидетелката С.С. (братовчедка на ищеца) сочи, че гледала децата и почиствала дома на страните от началото на зимата през 2000 г. до края на 2002 г. и после няколко месеца през 2003 г.
Разпечатката съдържа 50 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/28224900-e405-4fe3-aa51-f67dd685d06d