Решение № 70 от 27.08.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Бургас, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Петя Ив. П. Дакова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600276 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 24/15.10.2025г. по НОХД № 509/2025г., Окръжен съд – Сливен е признал подсъдимата С. Р. Р., ЕГН:**********, за виновна в това, че в периода от 06.12.2024г. до 10.12.2024г. в гр.Сливен, в условията на повторност и продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у И. П. С., ЕГН ********** и Д.

А. В., ЕГН **********, двамата от с.Блатец, общ.Сливен и с това причинила имотна вреда на И. П. С. в размер на 890 лева и на Д. А. В. имотна вреда в размер на 2 188.39 лева, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.210 ал.1 т.4, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.58а ал.1, вр.чл.54 от НК я осъдил на лишаване от свобода за срок от две години.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимата С. Р. Р. /със снета самоличност/ за виновна и в това, че в периода от 06.12.2024г. до 10.12.2024г. в гр.Сливен, в условията на продължавано престъпление, използвала 2 бр. платежни инструмента без съгласието на техните титуляри, както следва:

- на 06.12.2024г. използвала кредитна карта „Бяла карта“ № .., издадена от „Аксес Файнанс“ АД, без съгласието на титуляра И. П. С., ЕГН **********, като извършила 2 бр. картови трансакции на АТМ устройство на ОББ, намиращо се в гр.Сливен, чрез които изтеглила сума в общ размер на 700 лева;

- на 09.12.2024г. и на 10.12.2024г. използвала кредитна карта „Бяла карта“ № .., издадена от „Аксес Файнанс“ АД, без съгласието на титуляра Д. А. В., 1

ЕГН **********, като на 09.12.2024г. извършила 10 бр. картови трансакции, от тях 7 бр. трансакции на АТМ устройства на ОББ и на Инвест Банк, намиращи се в гр.Сливен, чрез които изтеглила сума в общ размер на 1000 лева и 3 бр. трансакции на ПОС устройства, монтирани в търговски обекти в гр.Сливен, за сумата от 590.42 лева, а на 10.12.2024г. извършила една картова трансакция на АТМ устройство на ОББ, чрез която изтеглила сума в размер на 100 лева, в общ размер на получената сума 1690.42 лева, и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.58а ал.1, вр. чл.54 от НК я осъдил на лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца и глоба в размер на 2 400 лева.

На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимата С. Р. Р. едно общо наказание, в размер на най-тежкото от определените й за отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца, което постановил да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, като към него е присъединил и наказанието глоба в размер на 2 400 лева.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимата С. Р. Р. е била задържана и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 11.12.2024г.

С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото /подробно изброени/, постановявайки да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимата С. Р. Р. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР-Сливен, направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 346,97 лева, както и на частния обвинител Д. А. В. – сума в размер на 600 лева, направени от последната разноски за адвокатско възнаграждение.

В предвидения от закона срок присъдата е обжалвана от подсъдимата С. Р. с единствено оплакване, че отмереното й наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода е прекомерно завишено. Без излагане на конкретни аргументи в горната насока в жалбата е направено искане за намаляване размера на санкцията до минимума, предвиден в закона за съответните престъпления, алтернативно – редуциране на отмереното наказание до размера от две години лишаване от свобода. В допълнителна писмена молба, вх.№12370/17.12.2025г. подсъдимата е направила искане да и бъде върнат иззет в хода на разследването мобилен телефон „Samsung A 35“, за която вещ твърди, че е чужда собственост.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че присъдата е постановена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство по Глава 27 от НПК чл. 372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, както и че фактическите обстоятелства са правилно изяснени, а деянията - законосъобразно квалифицирани по чл.210 2 ал.1 т.4, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК. Отмерените на подс.Р. наказания за отделните престъпления намира за справедливи и съответни както на степента на обществена опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимата. Сочи, че в случая се касае за посегателства, отличаващи се с висока степен на обществена опасност, извършени в условията на продължавано престъпление, като подчертава, че подсъдимата е осъждана многократно, включително и за измами, които деяния попадат извън обхвата на присъдите, обуславящи квалификацията „повторност“. Счита, че при отмерване на наказанието на Р. първостепенният съд е подходил твърде благосклонно, като не е приложил чл.24 от НК.

Направеното от подсъдимата признание по фактите на обвинението намира, че не може да се отчита повторно като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като същото е отчетено при прилагането на чл. 58а НК, както и поради това, че обвинението срещу Р. е доказано и без нейните признания. Относно претенцията на подс.Р. за връщане на иззетия като веществено доказателство по делото мобилен телефон прокурорът поддържа, че наведените в тази насока твърдения на последната, че вещта е чужда собственост, са изцяло голословни и неподкрепени с никакви доказателства. Отбелязва, че по отношение на посоченото веществено доказателство, съдът е постановил отнемането му в полза на държавата, който подход намира за правилен.

Изтъква също, че ако трето лице претендира да е собственик на вещта, то този въпрос може да бъде разрешен от първоинстанционния съд в производство по чл. 306, л.1, т.4 от НПК. С горните аргументи прокурорът пледира присъдата на ОС-Сливен да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.

Частните обвинители И. П. С. и Д. А. В., както и повереникът на последната – адвокат Е. Д. от АК-Сливен, редовно призовани, не се явяват пред въззивната инстанция и не ангажират становище по подадената жалба.

Пред въззивния съд подсъдимата С. Р. Р. се явява лично и със служебно назначения й защитник – адвокат С. П. от АК-Сливен.

В съдебно заседание защитникът - адвокат П. поддържа жалбата и оплакването, направено в нея, за явна несправедливост на наказанието, наложено на подсъдимата. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието, като е наблегнал основно на генералната превенция. Поддържа, че съдът е акцентирал върху завишената степен на обществена опасност на деянията, без да анализира персоналната обществена опасност на Р., като не е отчел също и наличието на смекчаващи отговорността на обстоятелства – направеното признание, оказаното от нея пълно съдействие на органите на разследването, допринесло за изясняване на фактите по казуса, ниската й правна култура, както и влошеното й здравословно състояние. По този начин сочи, че съдът необосновано е изключил приложението на чл.55 от НК, което противоречи също и на хуманната идея на наказанието. Намирайки, че определеното на подсъдимата наказание е явно несправедливо, несъответстващо на личната й обществена опасност, на смекчаващите и 3 отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието по чл. 36 НК, защитникът моли за изменение на постановената присъда и намаляване на неговия размер.

В личната си защита пред съда подсъдимата Р. заявява, че се придържа изцяло към становището на своя защитник. Моли наложеното й наказание лишаване от свобода да бъде намалено.

Въззивната жалба, изходяща от подсъдимата Р., като подадена от лице с право на жалба съгласно чл.318, ал.3 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за неоснователна.

Производството пред окръжния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Окръжен съд-Сливен е приложил стриктно установените правила на диференцираната процедура по НПК.

Въззивната инстанция не констатира допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е основание за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане.

В рамките на проведеното по инициатива на служебния защитник на подс.Р. и на самата подсъдима предварително изслушване на страните, последната е признала пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразила съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Волеизявленията на подсъдимата в горната насока са направени в условията на устност и непосредственост пред ОС-Сливен, при спазване на процесуалните изисквания, изпълнението на които гарантира, че отразяват свободната й воля и пълното съзнаване на съответните правни последици, като в производството същата е била компетентно защитаван от професионален защитник - служебно назначен адвокат. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, съдът е проверил доказателствата от досъдебното производство, направил е извода, че те подкрепят самопризнанието на подсъдимата, приобщил ги е към материалите по съдебното дело и е обявил, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си.

След извършен внимателен анализ на доказателствената съвкупност по делото, въззивният съд не намери основание за упрек към първата инстанция в преценката й по чл. 372 ал.4 от НПК за приложимост в случая на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК. По делото са налице достатъчно по обем, тежест и относимост доказателства, събрани по реда на НПК, които обезпечават признатите от подсъдимата факти по обвинителния акт и същевременно позволяват правилното формиране на вътрешното 4 убеждение за доказаност на предявеното й обвинение.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата С. Р. Р. е родена на .. г. в гр. Сливен, българска гражданка, завършила средно образование, многократно осъждана за извършени измами, кражби, както и за подаване на неверни повиквания за злополуки и помощ към ЕЕН 112. Подсъдимата не упражнявала трудов дейност, вместо което системно извършвала измами, със средствата от които играела хазарт.

С присъда по НОХД № 714/2019г. по описа на Районен съд гр.Бургас, влязла в сила на 08.04.2019г., Р. била осъдена за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, с наложено й наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от три години.

Спрямо подс.Р. били постановени също присъда .№ 9/29.05.2025г. по НОХД № 229/2025г. по описа на СлОС, влязла в сила на 16.06.2025г., с която при условията на чл. 23, ал.1 от НК и е наложено наказание от една година и осем месеца „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим и глоба в размер на 1200 лева за извършени три престъпления - по чл.210 ал.1 т.4, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, чл.248а ал.1 от НК и по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, както и присъда № 10/02.06.2025г. по НОХД № 193/2025г. по описа на СлОС, влязла в сила на 18.06.2025г., с която при условията на чл. 23, ал.1 от НК и е наложено наказание от две години „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим и глоба в размер на 700 лева за извършени две престъпления - по чл.210 ал.1 т.4, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.