Решение № 125 от 28.03.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. В., 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично при закрити врати заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова в присъствието на прокурора И. Ат. Ц. като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело № 20241320200342 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение № 00416 от 29.02.2024 г. на РП - В. за задължително настаняване и лечение на лицето Н. Д. П., гр. Д., ул. „Д.“, № 16, ЕГН **********.

Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.

Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице заяви в с.з., че моли съда да постанови решение в интерес на освидсетелстваната.

Освидетелстваното лице заяви в с.з., че няма нужда от лечение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От показанията разпитаните в процеса свидетели М. В. и Л. С., се установява, че осв.П., се държи агресивно и неадекватно към околните, хвърля предмети по случайни минувачи, скандализира околните с неадекватното си поведение.

От становището на психиатъра д-р В. К.

1 се установява, че освидетелстваната страда от психично заболяване – параноидна форма на шизофрения. У нея липсва критичност към заболяването си, поради коетосе налага извършването на съдебно-психиатрична експертиза, стационарна форма, в ДПБ-К..

Освидетелстваната С.а твърди, че не е болна.

Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В., осв. П . е страда от параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ дефицит, параноиден синдром. Заболяването е от визираните в чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, в момента с определени свои действия може да представлява заплаха за околните и за себе си, с което се покриват критериите на чл. 155 от закона за здравето. Във връзка с това вещите лица предлагат на основание чл. 162, ал. 2 от Закона за здравето, същата да бъде настанена в ДПБ – К. на задължително лечение при стационарна форма за срок от два месеца. Вещите лица смятат, че при освидетелстваната не е налице способност за изразяване на информирано съгласие и е необходимо да се назначи служебно лице, което да го изразява вместо освидетелстваната.

С описаното заболяване при нея на налице трайни психически увреди в резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл.

146, ал.1, т.1 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му и за околните.

При освидетелстваната не е налице способност за изразяване на информирано съгласие и е необходимо да се назначи лице от кръга на близките и / или служебно такова, което да дава информирано съгласие вместо него.

Освидетелстваната е опасна за себе си и за околните, отказва доброволно лечение, отказва терапия държи се агресивно спрямо околните. Вещите лица д-р С. и д-р В. считат, че при болната не е налице способност за изразяване на информирано съгласие, поради което съдът намира, че е необходимо да се назначи служебно лице, тъй като не е установено лице от кръга на близките, което да дава информирано съгласие вместо П., което да дава информирано съгласие вместо нея.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на съдебно - психиатричната експертиза, която Съдът намира за компетентно извършена , поради което я кредитира.

2

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват , поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка , Съдът намира , че са налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на П..

Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечения на освидетелстваната П.. Същата страда от заболяване, посочено в чл.146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, а именно, лицето е психичноболна с установено сериозно нарушение на психичните функции. На следващо място налице е и втората предпоставка на чл.155 от ЗЗ , лицето поради заболяването си представлява опасност както за околните, така и за близките си. По делото безспорно се установи агресивно поведение околните и безкритичност към заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота на освидетелстваната и на околните.

При това положение, съдът намира, че осв. П. следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара К. за срок от два месеца.

По делото се установи, че у освидетелстваната не е налице способност да изразява информирано съгласие за лечението, поради което е необходимо съдът да назначи друго лице, а именно Е.М.О. – експерт здравеопазване към Община – гр. Л..

Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето , Съдът РЕШИ:

НАСТАНЯВА осв. Н. Д. П., гр. Д., ул. „Д.“, № 16, ЕГН **********, на задължително лечение в ДПБ-гара К., при форма на лечение – стационарно за срок от 3 (три) месеца, считано от влизане на решението в сила.

ПРИЕМА наличието на способност на лицето Е.М.О. – експерт здравеопазване към Община – гр. Л., за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелстваната П..

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като обжалването на решението не спира изпълнението му .

3

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 4