Решение № 260651 от 14.05.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260651

14.05.2021г., град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански състав

На 15.04.2020г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Валентина Василева като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 776 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1522 от 28.04.2020 г. постановено по гр.д.№ 4601 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, III б.с. предоставя упражняването на родителските права спрямо малолетното дете И. С. И., ЕГН: **********, на майката А.К.Н., ЕГН: **********, като определя местоживеене на детето при майката;

ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата С.И.И., ЕГН: **********, и детето И. С. И., ЕГН: **********, както следва: всеки първи и трети петък от месеца, от 9,30 до 12ч., в сградата ОЗД Пловдив, в присъствието на социален работник.

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН: **********, да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете И.С. И. ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител А.К.Н., ЕГН: **********, в размер на 250 лева, начиная от 14.10.2019 г. занапред, до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга причина, водеща до промяната или отпадането на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от падежа до окончателното и изплащане, като отхвърля иска в частта му за периода от депозирането на насрещната искова молба пред съда – 14.05.2019 г. до 14.10.2019 г. Издръжката ще се заплаща до 15то число на месеца, за който се отнася.

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН: **********, да заплати издръжка на малолетното си дете И. С. И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А.К.Н.

ЕГН: **********, в размер на по 200лв месечно, за изминал период от време - за периода 05.10.2018 г. до 31.03.2019г.

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН: **********, да заплати по сметка на ПРС сумата от 430лв., представляваща държавни такси за производството.

ОСЪЖДА А.К.Н. ЕГН: **********, да заплати по сметка на ПРС сумата от 30лв., представляваща държавни такси за производството.

Недоволен от решението е останал С.И.И., ЕГН: **********, в частта на определения режим на лични отношения с малолетното дете И. С. И., ЕГН **********, както и в частта на присъдената издръжка, поради което е депозирал въззивна жалба, чрез пълномощника си по делото адвокат А.И. срещу посочените части от решението.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваната част от решението. Поддържа се, че бащата е бил възпрепятстван от майката да осъществи контакт с детето си, която е връщала изпратените от него подаръци, храни и консумативи за детето. Посочва, че никога не е имал агресивно поведение към детето като липсата на хармонична връзка с майката обосновава с това, че същата не позволявала да има контакт с детето. Оспорва определения режим на лични контакти като ограничителен и неопределен във времето. Възразява, че некореспондира с доказателствата извода на районния съд, че има месечен доход от 2000 лева като сочи, че при приключването на устните състезания е имал трудово възнаграждение от 600 лева, а останалите суми са били за командиравачни. Освен това посочва, че считано от 26.02.2020 г. трудовото му правоотношение с „Кристина Транс 2001“ ООД било прекратено, а към настоящия момент работи в „А. 93 - Г. П. 06“ЕООД, където получава чисто трудово възнаграждение в размер около 500 лева. Същевременно оспорва нуждите на детето като посочва, че същото е на две години. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново, с което да бъде определен режим на лични отношения с детето, посочен в исковата молба, както и да се определи издръжка в размер на 180 лева месечно за целия исков период. Представя следните писмени доказателстват: Заповед № 1/26.02.2020 г. за прекратяване на трудово правоотношение изд. от „Кристина Транс 2001“ЕООД; Трудов договор № 900/03.04.2020 г. с „А. 93- Г. П. 06“ЕООД;

Удостоверение изх.№ 241 от 29.05.2020 г. за изплатено брутно трудово възнаграждение изд. от „А. 93- Г. П.06“ЕООД“.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адвокат Д., поддържа въззивната жалба и претендира разноските по делото по представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.К.Н., ЕГН: **********, чрез пълномощниците адвокат Е. М. и адвокат Г.Д., с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни доводи срещу оплакванията във въззивната жалба и такива за правилността и законосъобразността на обжалваната част от решението. Поддържа се, че определеният режим на лични контакти е съобразен с доказателствата по делото.

Излагат се доводи, че бащата има агресивно поведение към майката и нейните близки, която негова агресивност потиска бащинските му чувства.По отношение на храните и консумативите, които е осигурил бащата се сочи, че същите не са съобразени с възрастта на детето. Поддържа се, че бащата има високи доходи като международен шофьор, както и че същият сам се е поставил в неблагоприятна позиция с прекратяване на трудовото си правоотношение по взаимно съгласие с „Кристина Транс 2001“ЕООД, която е семейна фирма. Излагат доводи, че издръжката на детето е съобразена със здравословното състояние на детето, нуждаещо се от постоянна медицинска грижа, изследвания и съобразен хранителен режим. По изложените съображения в отговора се поддържа решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждането на разноските по делото.

В съдебно заседание въззиваемата, чрез пълномощника си адвокат Д., оспорва въззивната жалба и поддържа отговора си, както и искането си за присъждането на разноските по делото по представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 127, ал.2 от СК и по чл.149 СК.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от С.И.И. против А.К.Н. за определяне на режим за лични отношения на ищеца и малолетното дете И. С. И., родено на *** г, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и на официалните празници – Великден, Коледа и Нова година, за Рожденият ден на детето и Рождения ден на бащата.

За да обоснове предявения иск ищецът излага твърдения, че с ответницата са родители на малолетното дете И., като са живели на съпружески начала от декември месец 2017 г. до есента на 2019г. Посочва, че работи като международен шофьор и работата му е свързана с пътуване в чужбина. Излага твърдения, че на 27.09.2018 г. са имали конфликт с майката на детето, поради което същата е потърсила закрила по ЗЗДН. Независимо от издадена й Заповед за незабавна защита, ответницата настоявала да се виждат и често идвала в дома му. Посочва за влошаване на отношенията между него и ответницата, поради което същата препятствала срещите му с детето, като независимо от това той продължавал да се грижи за детето, като непрекъснато купувал дрехи, храна, играчки, заплащал издръжка. Заявява желание да се грижи за детето и да участва живото му. Поведението на майката създавало риск за отчуждение между него и детето. Приема, че липсва перспектива страните отново да заживеят като семейство.

С насрещна искова молба, подадена от А.К.Н. против С.И.И., са предявени насрещни искове с правна квалификация по чл.127, ал. 2 от СК и чл.149 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето И. С. И. с определянето на следния режим за лични контакти на детето с бащата: всяка първа и трета седмица от месеца ,за един час в работен ден, в присъствието на социален работник, а след навършване на шест годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота от месеца от 11,00ч. до 17,00ч.; за присъждане на месечна издръжка на детето в размер на 250лв., считано от подаване на исковата молба, до навършване на пълнолетие или настъпване на причини водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка; за присъждане на издръжка в същия размер за изминал период от време от датата на фактическата раздяла 05.10.2018 г.- до подаване на исковата молба в съда.

В отговора на исковата молба и насрещна искова молба ответницата изразява несъгласие с изложените от ищеца по първоначалния иск обстоятелства. Твърди, че ищецът има агресивен и сприхав характер, както и че същият я е малтретирал, ревнувал и ограничавал контактите й с роднини и приятели. Посочва, че детето се е родило с диафрагмална херния, за която ищецът я е набедил, че е виновна. Заплашил я, че ще да запали нея и детето. На детето била извършена успешна операция 20 дни след раждането му. Подробно излага обстоятелства за агресивното поведение от страна на ищеца както по отношение на нея по време на бременността й и след раждането на детето, така и относно трето лице, заради което е бил подведен под наказателна отговорност и осъден за престъпление по чл.325 от НК. Посочва за нанесен телесен побой от ищеца по отношение на собствената му майка, поради което същата подала молба за защита по ЗЗДН, но след упражнен натиск от страна на сина си, прекратила производството. Твърди, че в края на септември 2018 г. по повод искане на ответницата да посети своя братовчедка, която била родила, ищецът отново се вбесил под претекст, че ,,не трябва да харчи пари за подарък,,. Обадил се на родителите й да я приберат, които дошли в общото им жилище, но не били допуснати вътре от ищеца. При опит на баща й да говори с ищеца, последният му отправил цинични думи, при което баща й бил притеснен и шокиран. До този момент ответницата криела от родителите си конфликтите в дома им, за да не ги притеснява. След като ищецът заминала на курс към Белгия, същият продължил да я притеснява по телефона, да я заплашва, че ако го напусне ще запали нея и родителите й. Уплашена до крайност, ответницата разказала всичко на баща си, който й помогнал да си събере багажа и на 05.10.2018г. напуснала семейното жилище, след което последвал денонощен тормоз по телефона със заплахи от ищеца.

Излага и твърдения за агресивно поведение от страна на ищеца на 23.11.2018 г., когато отишла с детето в жилището на ищеца. След като влезли в жилището, ищецът побеснял и заявил, че е напуснат заради друг мъж, заключил вратата, прибрал ключовете и счупил телефона на ответницата. Заявил й „че няма файда от ограничителната заповед“, скъсал пердетата в хола, счупил корниза, извадил нож и крещял, че ще я заколи. Всичко това се случвало пред очите на детето им. Настоявал да пренощуват при него. Ответницата успяла да убеди ищеца да излезе, при което извикала полиция. Едва след като вуйчото на ищеца пристигнал, то същият успял да склони И. да отвори врата.

Излага твърдения за последващи заплахи от страна на ищеца, , както и че социалните мрежи се появявали профили на ответницата, които предлагали секс услуги за пари, с които обстоятелства обосновава страха, в който живее. Посочва, че понастоящем сама отглежда детето с помощта на родителите си. Ищецът не участвал в грижите и разходите за детето, а същевременно получавал месечни доходи от 3 000 лева като международен шофьор.

С отговора на насрещните искове, С.И. оспорва изложените в тях обстоятелства и претендирания размер на издръжката като силно завишен. Не възразява родителските права да се предоставят на майката.

С постановеното решение първоинстанционният съд е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Иванина на майката и е определил местоживеенето на детето при нея, както и е отхвърлил иска за издръжка за периода 14.05.2019 г. до 14.10.2019 г., в които части решението не се обжалва и е влязло в сила като необжалвано.