Определение № 1226 от 04.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1226 гр. Благоевград, 29.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20231200501138 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 9239/08.11.2023г., подадена от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. **, представлявано от А.В.Д.- Главен изпълнителен директор и М.М.- Изпълнителен директор, чрез адв. Л. Р. срещу Определение № 1176/26.10.2023 г. по ч. гр. д. № 1264/2022 по описа на РС- Р., както и по частна жалба с вх.№ 8288/16.12.2022г. срещу Разпореждане № 1614/06.12.2022г. по ч.гр.д.№ 1264/2022г. на РС Р..

Твърди се в частната жалба срещу Определение № 1176/26.10.2023г., че заповедният съд незаконосъобразно е върнал подадената частна жалба вх.

№ 8288/16.12.2022 срещу разпореждане № 1614 от 06.12.2022г. , като неправилно е приел, че не са били изпълнени в срок дадените указания за внасяне на дължимата държавна такса.

Твърди се, че на 09.01.2023г. жалбоподателят е получил съобщение с указания, че частната жалба е оставена без движение и задължението да внесен сумата от 15 лв., на основание държавна такса в едноседмичен срок от съобщаването.

Сочи се, че молба с приложено платежно нареждане е подадена от жалбоподателя през ССЕВ още същия ден на 09.01.2023г. в срока определен от съда. Ето защо съдът не е имал основания да върне подадената частна жалба, а е следвало да я администрира като редовна и да я изпрати за разглеждане на ОС - Благоевград по компетентност.

Предвид изложеното се иска отмяна на Определение № 1176/26.10.2023 г. по ч. гр.д.№ 1264/2022 по описа на РС- Р. и вместо него да постановите съдебен акт, с който да се разпореди РС Р. да администрира частна жалба № 8288/16.12.2022г. срещу разпореждане № 1614 от 06.12.2022 като редовна и 1 да я изпрати за разглеждане на ОС- гр. Благоевград. Поискани са разноски.

Сочат се писмени доказателства - получено на 09.11.2022 съобщение с указания, 2 броя екранни снимки от ССЕВ за датата на изпращане на молбата с платежното до съда и за статуса на писмото получено, молба с приложено платежно нареждане.

Частната жалба е процесуално допустима, а по същество основателна.

От материалите по делото се установява, че с Разпореждане № 1614/06.12.2022г. заповедният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение в полза на заявителя в частта за поисканите разноски.

Срещу това разпореждане е постъпила от заявителя частна жалба № 8288/16.12.2022г., която е оставена без движение и дадени указания за внасяне на държавна такса по сметка на БОС в размер на 15 лв. Указанията за оставяне на частната жалба без движение са получени от заявителя на 09.01.2023г. /л.31 – РС/. Видно от 2 броя екранни снимки от ССЕВ за датата на изпращане на молбата с платежното до съда и за статуса на писмото получено, молба с приложено платежно нареждане е че в същият ден на получаване на указанията заявителя е отстранил нередовността и е изпълнил указаното, като е заплатил дължимата държавна такса и е представил за това доказателства по делото. На лист 6 се намира молба, която е входирана в РС Р. с вх.№ 200 от 09.01.2023г., с която се установява, че заявителят е представил по делото доказателства за изпълнени в срок указания. Видно от положения върху молбата печат, е че същата е сканирана и докладвана на 11.01.2023г., видно от резолюцията с дата и подпис върху нея. Ето защо обжалваното определение, с което частната жалба срещу разпореждането на заповедния съд е върната като нередовна, следва да се отмени като незаконосъобразно. В посочения срок по делото жалбоподателят е представил доказателства, че е изпълнил изцяло дадените указания.

С оглед отмяна на това определение възниква процесуално основание за съда да се произнесе по другата частна жалба с вх.№ 8288/16.12.2022г., срещу Разпореждане № 1614/06.12.2022г., с което заповедният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение в полза на заявителя в частта за поисканите разноски.

В тази частна жалба се искат разноски. Такива в това производство не се дължат на жалбоподателя. Това разрешение е с оглед общия принцип за отговорността за разноски, че се понасят от предизвикалата спора страна. В случая няма насрещна страна, която да е предизвикала неоснователно правен спор, на която да се възложат направените разноски.

Не е налице основание за връщане на делото на РС Р. за администриране на тази жалба, тъй като препис от нея не се връчва на длъжника, а дължимата за разглеждането й държавна такса от 15 лв. по делото има данни, че е внесена.

Жалбата следва да се счете за допустима – подадена е в срок, отстрана, с правен интерес от обжалване.

Оспорва се извода на заповедния съд, че липсват доказателства за 2 направени от заявителя „А1 България“ ЕАД разноски. Сочи се, че в т.3 от представеното по делото пълномощно заявителят е упълномощил „ФИ“ ЕООД да заплаща всички такси и разноски във връзка с правата по пълномощното, включително и на адвокатски възнаграждения на израните като процесуални представители на „А1 България“ ЕАД адвокати. Твърди се, че фактът на направени разноски е установен, а вътрешните отношения между упълномощител, упълномощен и адвокат не са предмет на изследване.

Изтъква се, че от името и за сметка на заявителя като упълномощител по делото са представени доказателства за напраавени разноски за адвокатско възнаграждение, които се искат да се присъдят. По изложеното се иска отмяна на разпореждането, в частта, с която е отказано присъждане на разноски.

По същество:

За да отхвърли искането за присъждане на сторени разноски за адвокатско възнаграждение, съставът на РС Р. в обжалваното разпореждане е приел, че след като адвокатското възнаграждение е заплатено от третото лице „ФИ“ ЕООД и за оказване на правна защита и съдействие на това лице „ФИ“ ЕООД, то не може да се приеме, че тези разноски са действително извършени от заявителя "А1 България" и липсва основание да му бъдат присъдени.

В обжалваната част разпореждането е неправилно.

От представените със заявлението доказателства за ангажиране на правна защита чрез процесуално представителство от адвокат ценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка се установява, че „А1 България“ ЕАД е възложило и упълномощило „ФИ“ ЕООД между другото да организира и води искови, заповедни и изпълнителни производства срещу длъжници на

„А1 България" ЕАД чрез свободно избрани от него правоспособни адвокати, които да осъществяват цялостната правна защита и съдействие и процесуалното представителство на „А1 България" ЕАД по заведените дела до окончателното им приключване във всички инстанции и да извършват всички необходими процесуални и/или съдопроизводствени действия от името и за сметка на „А1 България" ЕАД, в т.ч. да заплаща всички необходими такси и разноски, включително и адвокатски възнаграждения.

Видно от съдържанието на пълномощното е че в т.3 вр. с т.1 е, че е учредена обем представителна власт на „ФИ“ ЕООД да представлява заявителя и от негово име и сметка да извършва и действия по изплащане на необходимите адвокатски възнаграждения на преупълномощените адвокати. Съгласно чл.26, ал.1 ТЗ вр. с чл. 39 ЗЗД обемът на представителната власт на пълномощника се определя от това, което упълномощителя е изявил. Във всички случи последните са за сметка на упълномощителя, а вътрешните им отношения за третите лица, нямат отношение при липса на спор и не следва да се установяват. Ето защо извършените плащания от „ФИ“ ЕООД следва да се счетат, че оза третите лица са от името и за сметка на представлявания А1 България ЕАД.

Следователно „ФИ“ ЕООД е действало като довереник и пълномощник на „А1 България“ ЕАД и това е видно от представените по делото 3 пълномощни.

При това положение съдът приема, че представеният Договор за правна защита и съдействие е сключен за сметка на доверителя „А1 България" ЕАД, съответно, платеното по този договор адвокатско възнаграждение, в т.ч. и по настоящото дело, е за сметка на „А1 България" ЕАД. Ето защо, „А1 България" ЕАД реално е извършило разноски за производството представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и има право да иска присъждането им в своя полза.

По изложеното разпореждането в обжалваната част следва да бъде отменено и в полза на заявителя да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1176/26.10.2023г. по ч.гр.д.№ 1264/2022г. по описа на РС Р., с което е върната частна жалба вх. № 8288/16.12.2022г. срещу разпореждане № 1614 от 06.12.2022г.

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1614 от 06.12.2022г. по ч.гр.д. № 1264/2022г. по описа на РС Р., в частта, с която е отхвърлено направеното със заявление по чл. 410 от ГПК искане на „А1 България“ ЕАД срещу „Сико груп“ ООД за присъждане на разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на заявителя „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес гр. София, район Илинден,ул.“Кукуш“ № 1, срещу длъжника „Сико - груп“ ООД, ЕИК 204697755, със седалище и адрес на управление: гр.**, представлявано от управителя И.Р.А. - за сумата 400,00 /четиристотин/ лв., представляваща направени в заповедното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на РС Р. за издаване на заповед за изпълнение за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4