Решение № 22490 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22490 гр. С, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110162496 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Г. А. Н. срещу „БЕДК“ ООД с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 175,01 лв, представляваща недължимо платена сума – такса за бързо разглеждане по Договор за паричен заем № 500028946/29.04.2020 г., ведно със законната лихва от 14.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, подлежаща на връщане от ответника като получена без основание.

В исковата молба се твърди, че ищцата сключила с ответника Договор за паричен заем № 500028946/29.04.2020 г., съгласно който й била предоставена заемна сума в размер на 500 лв., която се задължила да върне на единадесет месечни погасителни вноски. Сочи, че в чл. 9 от договора се посочвало, че клиентът е заявил желанието си искането за кредит да бъде разгледано бързо, за което се дължала сума в размер на 175,01 лв., включена към погасителните вноски. Твърди, че е погасила изцяло задълженията по процесния договор, включително и начислената такса за бързо разглеждане. Посочва, че с решение № 16410/12.10.2023 г., постановено по гр. д. № 21972/2023 г., по описа на СРС е прогласена нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора, като противоречаща на закона и добрите нрави, предвид което платената такса за бързо разглеждане се явява платена при изначална липса на основание. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва, че ищцата е заплатила сума от 175,01 лв. за допълнително действие „Бързо разглеждане“ по чл. 9, ал. 1 от процесния договор.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иск с правно основание чл. 55, ал., предл. 1 ЗЗД е необходимо да бъде установено даването на сума без основание, т.е. при изначална липса на основание.

Ответникът следва да установи, че е налице валидно основание да получи сумата.

Не се спори между страните, поради което и с доклада по делото за безспорно в производството е обявено, че ищцата е сключила с ответника Договор за паричен заем № 1

500028946/29.04.2020 г., съгласно който й е била предоставена сума в размер на 500 лв., както и че ищцата е платила на ответника сумата от 175,01 лв. за погасяване на такса за бързо разглеждане.

Видно от представеното с исковата молба решение № 16410/12.10.2023 г., постановено по гр. д. № 21972/2023 г., по описа на СРС, за което не е налице спор, че е влязло в сила, е прогласена нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора, като противоречаща на закона и добрите нрави. Клаузата на чл.9, ал. 1 от договора, видно от решението, предвижда дължимост от ищцата на такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит срещу предоставяне от страна на кредитора на услуга, изразяваща се в разглеждане и произнасяне по искането в бърз срок от неговото изпращане, вместо в рамките на стандартния срок.

В тежест на ответника по предявения иск за обезщетение за неоснователно обогатяване е да установи, че е получил плащанията на сумите, чието връщане се претендира в производството, на годно правно основание. Предвид установената със сила на пресъдено нещо между страните нищожност на клаузата, дала основание за начисляване и събиране на такса в размер на процесната сума и доколкото от ответника друго основание за дължимост на плащането не се сочи и доказва, следва извод, че сумата е платена без основание и подлежи на връщане.

По тези съображения съдът намира предявения иск за основателен.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора, ищецът, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, има право на сторените разноски в размер на 50 лева – за д.т.

Ищецът е представляван от адвокат, оказал му безплатна адвокатска защита, в полза на когото следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата 200 лева, определено на основание на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.1 и чл. 36, ал. 2 от ЗА при съобразяване с фактическата и правна сложност на производството, без съдът да дължи определянето му при съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, от каквато настоящото на практика е лишено предвид установяване със сила на пресъдено нещо между страните нищожността на основанието, на което е дадена сумата.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „БЕДК“ ООД с ЕИК **** и адрес: гр. С, ул. Н №25, ет. 5 да заплати на Г. А. Н., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С, кв.

2

„В“, бл. № 519, вх. 2, ет. 6, ап. 36 сумата от 175,01 лв., представляваща недължимо платена сума за такса за бързо разглеждане по Договор за паричен заем № 500028946/29.04.2020 г., ведно със законната лихва от 14.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, подлежаща на връщане от ответника като получена без основание.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БЕДК“ ООД с ЕИК **** и адрес: гр. С, ул. Н №25, ет. 5 да заплати на Г. А. Н., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С, кв. „В“, бл.

№ 519, вх. 2, ет. 6, ап. 36 сума в размер на 50 лв, представляваща сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата „БЕДК“ ООД с ЕИК **** и адрес: гр. С, ул. Н №25, ет. 5 да заплати на адв. Д. М. М., със служебен адрес: гр. С, бул. „АС“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3 сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на Г. А. Н. по гр.д.№ 62496/2023 г. на СРС, 118 състав.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка с титуляр Д. М. М. с IBAN: BG83CECB979050C6694200.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3