Решение № 406 от 22.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000483 по описа за 2025 година

С решение № 259/09.06.25 г., постановено по т.д. № 126:23 г. на Окръжен съд Пловдив, „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на М. А. О. ЕГН ********** от обезщетение за вреди, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 02.10.2021 г. в гр.Пловдив по вина на В. С. П. при управление на МПС “Тойота Рав 4“, рег.№ ** **** **, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, както следва: сумата от 26 000 лв.

-обезщетение за неимуществените вреди - болки и страдания, търпени вследствие на получени телесни увреждания при описаното ПТП, както и сумата от 34,43 лв. - обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на описаното ПТП, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 23.11.2021 г. до окончателното им плащане.

„ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД е осъдено да заплати ДТ 1041,38 лв. и разноски в размер на 782,36 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд.

Решението се обжалва в изцяло от ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ” АД като неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се 1 доводи за неправилно прилагане на принципа на справедлИ.ст при определяне на дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди във връзка с доказаните увреждания и трайната съдебна практика по аналогични случаи.

Оспорва се като необоснован извода за липса на съпричиняване от страна на пострадалото лице, като се поддържат доводи в обратна насока. Иска се решението да бъде отменено, като вместо това се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло, евентуално, да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна М. А. О. оспорва въззивната жалба като неоснователна по конкретни съображения изложени в отговора. Иска се решението да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на процесуалния му представител „Адвокатско дружество В. и Б.“.

.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове по чл.432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Искът по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е разгледан като приетпроцесуално допустим - предявен след отправено искане от пострадалия, получено от застрахователя на 23.11.2021 г., при липса на плащане от страна на застрахователя, с което е спазено изискването на чл.432, ал.1, вр.чл.380 КЗ.

Прието е за безспорно между страните, както и документално установено с представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 557/02.10.2021 г., реализирането на ПТП на 02.10.2021 г., около 09,25 ч. в гр.Пловдив, на кръговото кръстовище на бул.Санкт Петербург и бул.Освобождение, с участници В. С. П. като водач на л.а. Тойота Рав 4 с рег.

№ ** **** ** и ищеца, управлявал велосипед.

Във връзка с ПТП е съставен АУАН № ******/******** г. от длъжностно лице при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П., за извършено от водача на лекия автомобил В. П. административно нарушение на чл.47 от ЗДвП, като не спира и не пропуска преминаващия по велоалея / 2 обозначена с маркировка/ велосипедист, като го блъска странично и допуска ПТП с пострадало лице. Въз основа на същия е издадено НП № ******-****** от 22.10.2021 г. от Началник на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР и е наложено административно наказание на водача. Същото е влязло в сила на 29.03.2022 г. / писмо на л.16 от първоинст. дело/.

Безспорно по делото е било и обстоятелството за наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на управляваното от водача МПС “Тойота Рав 4“, рег.№ ** **** **, валидно към датата на произшествието.

По отношение механизма на настъпване на ПТП по делото са събрани гласни доказателства - показанията на водача на л.а. В. П. и е прието заключение на САТЕ, изготвено въз основа на материалите по делото, в т.ч. свидетелските показания и обясненията на ищеца по чл.176 ГПК. От същите е установен от първоинстанционния съд следният механизъм на настъпване на ПТП:

Водачът В. С. П. е управлявала л.а. Тойота Рав 4 по лявата пътна лента на платното за движение на бул. „Санкт Петербург“ в посока от запад на изток, като е била спряла преди да навлезе в кръстовището с бул.

„Освобождание“. През това време велосипедистът М. О. се е движел по велосипедна алея, намираща се западно от платното на бул. „Освобождение“ в посока от юг на север. При достигане до кръстовището , велосипедистът е навлязъл на платното за движение на бул. „Санкт Петербург“, за да го пресече.

Около 0,5 сек. след това л.а. Тойота Рав 4 е потеглил с ускорително движение.

След около 2 сек. водачът на автомобила е реагирал със спиране, но въпреки това след около 1,1 сек. е настъпил удар в предната част на автомобила и в лявата страна на велосипедиста. От удара велосипедистът е паднал на платното за движение пред автомобила , а л.а.Тойота Рав 4 е спрял. Според вещото лице в анализираната пътна ситуация, водачът на л.а. Тойота е имал техническа възможност да забележи велосипедиста при навлизането му на платното за движение и съответно е имал техническа възможност да избегне произшествието , като отложи потеглянето си, за да пропусне велосипедиста.

Причината за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е това, че водачът на л.а.Тойота е потеглила от неподвижно състояние преди кръстовището по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да пропусне велосипедиста.

Заключението на САТЕ е кредитирано от съда като компетентно изготвено, обосновано и неоспорено от страните. При така установения механизъм на произшествието е мотивирал извод, че ПТП е настъпило в резултат на протИ.правно поведение на водача В. П., която не е пропуснала участник в движението, който има предимство има предимство. Прието е, че деянието е извършено виновно - непредпазлИ., тъй като водачът е бил длъжен да знае правилата за движение и въпреки,че не е предвиждал настъпването на 3 общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Против горните изводи на първоинстанционния съд по отношение установения механизъм на ПТП, както и наличие на виновно и протИ.правно поведение на водача на застрахования при дружествотожалбоподател автомобил не се излагат оплаквания във въззивната жалба.

Спорни във въззивното производство са единствено въпросите за справедливия размер на дължимото обезщетение и наличието/липсата на съпричиняване от страна на пострадалото лице.

За установяване на получените телесни увреждания и претърпените болки и страдания от ищеца по делото е представена медицинска документация, както е прието заключение на КСМЕ, изготвена въз основа на медицинските документи и след осъществен личен преглед на ищеца. Заключението е възприето като компетентно, обосновано и неоспорено от страните. От същото е прието за установено, че като пряка и непосредствена последица от произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата и лицето, счупване на костите на носа с разместване, повърхностни травми в областта на корема, долната част на гърба и таза и охлузвания в областта на двете коленни стави. Приет е в УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД, П., където е извършено оперативно лечение чрез репозиция на носните кости и тампонада. Претърпял е силна болка, кръвотечение от носа, затруднено носно дишане и силно намалено обоняние, като болките са намалявали бавно с времето, а страданията са били силно изразени поради затруднения в дишането. Степента на увреждането е средна и проблемите в бъдеще са затрудненото дишане и намаленото обоняние. Възстановителният период при носната фрактура е около 1 месец, след което болките леко и постепенно отшумяват, но може и дълго време да персистират, особено главоболие, а също и затруднено носно дишане и намалено обоняние. Най- силни са болките през първите 2 седмици.

Към настоящия момент общото здравословно състояние на ищеца според вещите лица е задоволително, но има все още силно изразено затруднено дишане и намалено обоняние, както и лека деформация на външния нос.

Разпитан по делото е свид. Ю. З. И.- близък на семейството на ищеца, който съобщава преките си впечатления от състоянието на О..

Свидетелят, заедно със сина на ищеца, посетили мястото на произшествието.

На мястото имало екип на бърза помощ, който преглеждал пострадалия. След това, около два-три дена по-късно, цялото лице на М. посиняло и се подуло.

Имал силни болки. Затова посетили болницата, където веднага го приели и била извършена операция. Постоянно го боляла главата в продължение на около 3,4 месеца, през който период постоянно искал аналгин. В продължение 4 на около 5,6 месеца имал болки и в краката, в ръцете и коремната област. На лекар ходил само за лицето, тъй като там били най-фрапиращи уврежданията.

Изпитвал вече страх да кара колело, което преди това редовно правел.

Свидетелските показания са кредитирани от съда като основани са на преки възприятия, последователни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото - медицински документи и СМЕ.

Във въззивната жалба не се съдържат конкретни оплаквания, които да са свързани с установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка относно получените увреждания, както и претърпените от ищеца болки и страдания, период на възстановяване и т.н. Направено е бланкетно оплакване за прекомерност на определеното обезщетение за неимуществени вреди от 26 000 лв., неспазване критерия за справедлИ.ст във връзка с конкретните критерии, изведени от съдебната практика, които следва да бъдат съобразени, както и несъответствие със съдебната практика по аналогични случаи.

Настоящият въззивен състав на ПАС намира горните оплаквания за неоснователни. Съобразно начина на настъпване на увреждането, характера и вида на получените травми, конкретно претърпените болки и страдания, породени от тези травми през лечебния и възстановителен период и тяхната продължителност, неудобствата и ограниченията от личен, битов и социален характер, които са претърпени от пострадалото лице през това време, възрастта на пострадалия – 62 годишен към датата на ПТП, въззивният съд приема, че определеният общ размер на обезщетението за неимуществени вреди от 26 000 лв. изцяло кореспондира с принципа на справедлИ.стта по чл. 52 от ЗЗД. Ищецът е получил счупване на костите на носа с разместване, във връзка с което е претърпял оперативно лечение, кръвотечение, силни болки, затруднено дишане. Отделно от това са били налице и контузии на главата и лицето, както и повърхности травми в областта на корема, долната част на гърба и таза и охлузвания в областта на двете коленни стави, във връзка с които е търпял допълнителни болки и неудобства, имал главоболие, продължило около три–четири месеца.

Същевременно не е налице пълно възстановяване от най-тежката травма, тъй като персистира силно изразено затруднено дишане и намалено обоняние, както е налице и лека деформация на външния нос. Т.е. налице са трайни последици, за които перспективата е да могат да продължат и дълго време, а леката деформация на носа е дожИ.тна. Освен това е налице и трайно негативно отражение върху емоционално-психическия свят на пострадалия, който след ПТП вече се страхува да кара колело. При съвкупната преценка на посочените обстоятелства въззивният съд приема, че няма основание за намаляване на размера на обезщетението, определено от първоинстанционния съд, като същият отговаря на критерия за справедлИ.ст. Оплакванията за завишеност и прекомерност на определения размер във въззивната жалба са 5 пределно общи, лишени от конкретика. Не могат да бъдат споделени и оплакванията за несъобразяване със съдебната практика по аналогични случаи, които също са бланкетни и неподкрепени с посочване на конкретни съдебни решения.