Решение № 823 от 05.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. Варна, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. И. като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110108925 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е образувано по предявени от „Ф. И.” ЕАД, ЕИК * срещу М. К. М., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:

1./ сумата от 3 682,49 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит с № * от 13.12.2018 г., сключен между „*“ АД, ЕИК * и М. К. М., вземането по който е прехвърлено на „Ф. И.” ЕАД по силата на Договор за цесия от 02.04.2024 г.;

2./ сумата от 563,83 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 10.01.2020 г. до 02.04.2024 г.;

3./ сумата от 545,82 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 02.04.2024 г. до 10.03.2025 г.;

4./ сумата от 70,47 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 11.03.2025 г. до 02.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 08.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение № 2647/09.05.2025 г. по ч. гр. д. № 5842 по описа за 2025 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, 5./ както и евентуално съединен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 1 895.66 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит с № * от 13.12.2018 г., сключен между „*“ АД, ЕИК * и М. К. М., вземането по който е прехвърлено на „Ф. И.” ЕАД по силата на Договор за цесия от 02.04.2024 г., която е формирана от непадежиралите вноки към датата на подаване на исковата молба, чийто общ брой е 41, а именно вноските от 79 до 120 по погасителен план, дължими за периода от 10.06.2025 г. – 10.07.2025 г. до 10.11.2028 г. – 10.12.2028 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба в съда – 09.07.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.

1

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, което е уважено и въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение № 2647/09.05.2025 г. по ч. гр. д. № 5842 по описа за 2025 г. на РСВарна, ГО, 9-ти съдебен състав, срещу която длъжникът е подал възражение. В тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.

Излага се, че ответникът е страна по Договор за банков кредит № *, сключен на 13.12.2018 г. между него и „*“ АД, по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя банков кредит в размер на 4010.00 лева. Кредитът бил усвоен еднократно чрез заверяване на сумата на банкова разплащателна сметка с титуляр кредитополучателя. Договорено било, че главницата се олихвява с годишна лихва в размер на 10.4% до 10.12.2019 г. и след това годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията за лева, прилаган от банката за лева, увеличен с надбавка от 10.1157 пункта. Към датата на сключване на договора спестяванията за лева, прилаган от банката бил в размер на 0.2843% годишно. Договорът бил подписан при ГПР в размер на 11.24%, като общата сума за връщане била 6 528.22 лева. Посочено е, че крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 120 месеца от датата на усвояването му, като издължаването се извършва посредством месечни анюитетни погасителни вноски в съответствие с погасителен план, който е неразделна част от договора, като при забавяне на плащането на месечни вноски е уговорена лихва за забава. Сочи се още, че крайният срок за изпълнение на договора за кредит е 10.12.2028 г.

Твърди се, че ответникът не изпълнявал своите задължения по договора за кредит и изпаднал в забава спрямо кредитора. Падежът на първата просрочена погасителна вноска настъпил на 10.01.2020 г.

В исковата молба е посочено, че на 02.04.2024 г. между „*“ АД в качеството му на цедент и ищеца в качеството му на цесионер е сключен Договор за прехвърляне на парични вземания, като по силата му титуляр на вземането по процесния договор станал ищецът.

Цедентът упълномощил цесионера „Ф. И.“ ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията спрямо него, като ищецът изпратил уведомление за цесия на адреса, посочен в договора за кредит чрез препоръчана пратка на „*“ ЕАД. Твърди се, че посоченият адрес е бил посетен от пощенски служител, който не е открил длъжника или друго пълнолетно лице, което да се съгласи да получи пратката, поради което е оставено уведомление с указан срок за получаването й от пощенски клон. Пратката не била потърсена в предвидения срок, поради което същата е върната на ищеца. Посочва се, че съгласно чл. 18 от процесния договор при промяна на посочения в договора за банков кредит постоянен или настоящ адрес кредитополучателят се задължава да съобщи писмено промяната на банката, като в противен случай всички изпратени на посочения в договора адрес съобщения се считат за получени и че длъжникът не е изпълнил това своя задължение. Отделно, поддържа, че ако не се сподели горното, то следва да се възприеме съдебната практика, съгласно която с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, вкл. на уведомлението за цесия, то най-късният момент за уведомяване на длъжника-ответник ще е този и той следва да бъде съобразен от съда по арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Твърди се, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 13 от договора и чл. 10.1.2. от Общите условия, с оглед на формираното просрочие. Ищецът в качеството му на цедент е изпратил уведомление за предсрочна изискуемост до ответника, но пратката отново се върнала в цялост и била непотърсена. Връчването и на това уведомомление било извършени при условията на фингирано връчване, уговорено в чл. 22.2 от договора.

Независимо от горното ищецът в исковата молба е изрично прави изявление за обявяване на всички вземания, произтичащи от процесния договор за предсрочно изискуеми, считано от датата на получаване на исковата молба, като същата се поддържа, че има значение на уведомление и се моли да бъде съобразено по чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения за неоснователност на исковете и се излагат твърдения относно тяхното погасяване по давност – петгодишна за главното вземане и тригодишна за 2 акцесорните вземания. Оспорва се материалноправната легитимация на ищеца, доколкото се поддържа, че договорът за цесия не е породил действие спрямо ответника поради липса на надлежно уведомяване съгласно правилото на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Оспорва се твърдението на ищеца, че кредитът е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем. Оспорва се валидността на клаузата на чл. 22.2 от договора, предвиждаща фингираното връчване на уведомленията до ответника, като се поддържа, че същата е неравноправна, поради което на основание чл. 146, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП е нищожна. Оспорва се валидността и на т.6.1 от ОУ към договора. Твърди се, че същата противоречи на чл. 33 от ЗПК. Оспорва се т. 13 от договора, като се излага, че същата е неравноправна, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.

По същество се моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендират се съдебно-деловодни разноски, както и адвокатски хонорар.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 09.02.2026 г. поддържа сезиралата съда искова молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, явява се лично.

Представлява се от адв. В. Т., чрез който поддържа писмения отговор и пледира предявените искове да бъда отхвърлени.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 5842 по описа за 2025 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на исковата молба, срещу която в срок е постило възражение по чл. 414 от ГПК.

Видно от представения Договор за банков кредит № *** г. от 13.12.2018 г., сключен между ответника и „*“ АД, кредитодателят се задължил да предостави потребителски кредит на ответника в размер от 4 010.00 лева. Уговорено е връщането на заетата сума да бъде разсрочено във времето за срок от 120 месеца посредством месечни анюитетни погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Констатира се още, че страните са уговорили кредитополучателят да заплаща на кредитодателя възнаграждение за ползването на заетата сума в размер на уговорената възнаградителна лихва, която до 10.12.2019 г. е във фиксиран размер от 10.4%, а след тази дата е уговорено кредитодателят да прилага годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията, прилаган от банката за лева, увеличен с надбавка от 10.1157 пункта. Към датата на сключване на договора лихвеният процент, базиран на спестяванията за лева, прилаган от банката е в размер на 0.2843% годишно. Към датата на подписване на договора ГПР възлиза на 11.24 %. Общата сума за връщане по кредита възлиза на 6 528.22 лева.

Видно е от ангажирания погасителен план към договора от 13.12.2018 г., че падежът на последната погасителна вноска е на 10.11.2028 г.

Приет е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.04.2024 г., сключен между „*“ АД като цедент и „Ф. И.“ ЕАД като цесионер, както и Приложение № 1 о т 02.04.2024 г. към процесния рамков договор за цедиране на задължения, в който са описани конкретните прехвърлени вземания, като на л. 33 от делото /гърба/ фигурира ответникът М. К. М.. От представеното потвърждение се констатира, че цедентъткредитодател е потвърдил извършеното частно правоприемство. Представено е и пълномощно /л. 36/, от което се установява, че цедентът е овластил цесионера-ищец да доведе до знанието на ответника за новия титуляр на вземананията.

По делото е ангажирано и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, адресирано до М. К.

М., както и обратни разписки, вкл. за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна изискуемост по договора за кредит от 13.12.2018 г., от които обаче не може да се констатира датата на връчването им на ответника.

3

О т експертното заключение по назначената ССчЕ се констатира, че усвоената от ответника по кредита сума възлиза ба 4 010,00 лева и същата е послужила за погасяване на задължения на ответника по друг кредитен продукт – кредитна карта и за банкови такси – 20,00 лева за поддръжка на сметка и 25,00 лева за разглеждане на искане за кредит. Сумата, която ответникът е заплатил до момента по кредита е в общ размер от 660,44 лева. С тази сума са погасени падежиралите вноски до 10.12.2019 г., включително. Първата непогасена вноска е с падеж на 10.01.2020 г., като до датата на цесията /02.04.2024 г./ ответникът не е правил вноски по кредита. Не са констатирани плащания от от датата на цесията /02.04.2024 г./ до датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК /08.05.2025 г./. Размерът на задълженията на ответника към датата на договора за цесия за главница по процесния кредит възлиза на 3 767,50 лева и представлява разлика между усвоената главница и погасената сума и включва падежиралите вноски с № от 13 до 63 в размер на 1 347,30 лева и непадежиралите вноски с № от 64 до 120 в размер на 2 420,20 лева. Възнаградителната лихва до 02.04.2024 г. възлиза на 1 432,50 лева, а мораторната лихва за периода от падежа на всяка вноска до 02.04.2024 г. в размер на 549,14 лева. Размерът на мораторната лихва, начислена върху падежиралата до 02.04.2024 г. главница в размер на 1 347,30 лева за периода от 02.04.2024 г. до 02.05.2025 г. възлзиа на 202,54 лева. Общият размер на вноските за главница за периода след 09.05.2020 г. възлиза на 3 682,49 лева, от която сума 1 262,29 лева са падежиралите вноски за главница и 2 420,20 лева – непадежиралите вноски за главница.