Решение № 912 от 22.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 912 гр. София, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20211100902763 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „П.Г.Х.“ ООД твърди, че на 05.07.2019 г. сключил с ответника „Т. Б.“ АД договор за Б.ов кредит № 040-286-001, по силата на който получил кредит - овърдрафт в общ размер от 3 100 000 лв., срещу задължението да върне заетата сума до 20.01.2021 г. В договора било посочено, че при предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят дължал „комисионна“, чийто размер бил различен според произхода на средствата, послужили за погасяването (1 % от погасения дълг, ако средствата били собствени, и 3 % при погасяване със заемни средства). Ищецът сочи, че през септември 2020 г. погасил предсрочно кредита в резултат от генериране на приходи от търговската си дейност и поради това следвало да заплати „комисионна“ в размер от 1 % или 31 000 лв. Ответникът обаче заявил, че средствата за погасяване произхождали от договор за кредит, сключен с друга Б.а от свързано с ищеца лице, и настоял за заплащане на „комисионна“ в размер от 3 % (93 000 лв.), намалена единствено с вече платената такса за управление на кредита (9 300 лв.). Така сумата от 83 700 лв. била едностранно събрана от Б.ата от поддържаната при нея сметка на ищеца. Тъй като кредитът бил предсрочно погасен изцяло със собствени средства, ищецът счита, че плащането на „комисионна“ над 1 % било недължимо – при начална липса на основание. В хода на процеса заявява и твърдение, че ако плащането имало неустоечен характер, то клаузата, с която се уговарял различен размер на неустойката според произхода на средствата, била нищожна, тъй като евентуалните вреди от предсрочното погасяване били еднакви, независимо от това с какви средства е извършено погасяването. Въз основа на всичко изложено ищецът моли съда да осъди ответника да му върне сумата от 52 700 лв., представляваща разликата между удържаната сума (83 700 лв.) и действително дължимата (31 000 лв.), както и сумата от 3 366,94 лв., представляваща лихва за забава за периода 11.09.2020 г. (датата на получаване на недължимата сума) – 28.04.2021 г. Претендира законна лихва и разноски.

Ответникът „Т. Б.“ АД оспорва иска за главница при твърдението, че кредитът бил предсрочно погасен със заемни средства. Сочи, че фактурите, по които ищецът твърди да е 1 получавал насочените към погасяване на дълга плащания, обективирали отношения със свързани с ищеца лица, а и плащанията по част от тези фактури били извършени в отклонение от уговореното между съконтрагентите, а именно по сметката, открита при ответника и служеща за погасяване на кредита, вместо по посочената в тях сметка в друга Б.а. Свързаността на лицата създавала условия за преразпределение на паричните потоци към дадено лице от свързаната група, даване на вътрешни заеми, вземане на решения за допълнителни парични вноски и т.н. Плащанията от третите лица били с основания, формулирани общо, без посочване на конкретни фактури, както и без данни за реална размяна на стоки. Ответникът поддържа също, че преди погасяване на кредита между страните били проведени срещи, на които ищецът обявил намерението си да рефинансира процесния кредит чрез друга Б.а и с оглед на това поискал опрощаване или намаляване на „комисионната“ за предсрочно погасяване от 3 %. При извършената от Б.ата проверка по повод направеното искане било установено, че ищецът и неговият съдлъжник дали съгласие да бъдат съдлъжници по договор за кредит, сключен с друга Б.а („Б.а ДСК“ АД ) от свързано с ищеца лице, като наред с това го обезпечили и с ипотека върху имоти, служещи за обезпечаване и на процесния кредит. Така било нарушено задължението по договора да не се встъпва в нов финансов дълг без съгласието на Б.ата, както и без нейно съгласие да не се обременява имущество, служещо за обезпечението й. Не било извършено и уведомяване на Б.ата относно новопоетите финасови ангажименти към третото лице. По този начин ищецът целял да укрие механизма на своето финансиране, вместо да следва утвърдената Б.ова практика при рефинансиране за изискване на потвърждаващо писмо относно дълга и условията за погасяване и освобождаване на обезпеченията. Въпреки отправената покана ищецът не предоставил и изисканите от ответника документи, удостоверяващи сочения от него произход на средствата. Напротив, установявало се, че една голяма част от средствата за погасяване (982 328,32 лв.) постъпила именно като плащане от свързаното с ищеца лицекредитополучател по договора с „Б.а ДСК“ АД. Наред изложеното ответникът поддържа и че удържаната сума нямала неустоечен характер и спрямо нея не можело да се преценяват нито валидност, нито прекомерност по критерии, приложими за неустойката. Въз основа на всички аргументи ответникът моли съда да отхвърли исковете. Не претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Предявеният иск е за връщане на недължимо удържана сума като „комисионна“ за предсрочно погасяване на договор за кредит.

Безспорно между страните е, а и се установява от събраните писмени доказателства, че: на 05.07.2019 г. между ищеца като кредитополучател и ответника-търговска Б.а е сключен договор за Б.ов кредит – овърдрафт, по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер от 3 100 000 лв. Връщането на заетата сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва, е следвало да бъде извършено в срок до 20.01.2021 г., като съгласно чл. 4.2.d. от договора при предсрочно погасяване кредитополучателят следва да заплати 1% от размера на предсрочно намаления лимит със собствени средства или 3 % от тази база, ако погасяването е извършено със заемни средства от всякакъв вид, получени от кредитополучателя или съдлъжника. кредитополучателят е погасил предсрочно (на 08.09. и 09.09.2020 г.) кредита, като средствата, послужили за погасяването му, са постъпили по откритата на негово име при Б.ата-кредитодател Б.ова сметка в резултат от плащания на трети, свързани с ищеца, лица. на 11.09.2020 г. Б.ата е уведомила ищеца, че счита погасяването за извършено със заемни средства, получени в резултат от кредитирането на трето, свързано с ищеца, 2 лице – „П.Т.“ ЕООД по силата на договор за кредит от 26.08.2020 г., сключен с „Б.а ДСК“ АД. В резултат от това на същата дата Б.ата е удържала от сметката на ищеца вместо 1 % от стойността на погасения кредит (31 000 лв.) сумата от 83 700 лв., представляваща 3 % от тази база (93 000 лв.) след приспадане на платена такса за управление на кредита в размер от 9 300 лв.

При тези факти спорен между страните е въпросът дали средствата, с които е извършено погасяването, са собствени или заемни. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

Видно от представените отчети по Б.овата сметка, от която е извършено погасяването, на 08.09.2020 г. ищецът е получил плащания от търговски дружества и еднолични търговци в общ размер от 3 072 144,60 лв. Няма спор, че тази сума е послужила за погасяване на кредита, както и че платците са свързани с ищеца лица.

В основанията за плащане по Б.овите преводи, наредени от третите лица, е записано „плащане по фактури“, като в изпълнение на задължението си по чл. 190 ГПК ищецът е представил и фактурите, по които са извършени плащанията. Според съдържанието им платените суми съставляват цени по договори за продажба на препарати и семена, а две от фактурите на обща стойност от 1 023 776 лв. са с платетц „П.Т.“ ЕООД и обективират цена за пшеница и аванс за царевица. Фактурата за аванса е с дата 08.09.2020 г., а другата – от 20.07.2020 г. Междувременно, на 26.08.2020 г. това дружество е сключило договор за кредит с „Б.а ДСК“ АД, съгласно който по две кредитни линии има право да усвои кредит в общ размер от 15 000 000 лв. Ищецът е съдлъжник по този договор, като на 08.09.2020 г. „П.Т.“ ЕООД е направило искане за усвояване на сумата от 3 000 000 лв. от одобрения кредитен лимит.

При тези факти може да се заключи, че средствата, с които е извършено предсрочното погасяване, не са придобити от кредитополучателя в резултат от пряко заемно правоотношение – нито по силата на договор с финансова институция, нито по заемни договори със свързани лица/съконтрагенти. Формално договорите, по които са получени плащанията, са търговски сделки по продажба и преведените суми съставляват продажна цена, а не дадена в заем сума.

Твърдението на ответника, че процесните плащания от третите лица съставляват прикрито предоставяне на заемни средства, не се доказа при условията на пълно доказване. Че тези отношения са симулативни, не сочат нито преки доказателства, нито поредица от косвени с еднозначно значение. Напротив, свидетелят Д. разяснява механизма, по който е осъществявана търговската дейност на свързаните лица, като сочи, че между тях са сключвани множество сделки с цел оптимизиране на печалбата чрез генериране на отстъпки („По принцип, когато се прави търговска дейност в земеделието, е добре да можеш или да продаваш голям лот пшеница, или да купуваш много торове, защото получаваш по-висока цена за пшеницата и по-ниска цена за торовете. В „П.Г.Х.“ ООД се събира голямо количество пшеница, която се произвежда от околните големи фирми …. Свързаните фирми са производители основно на пшеница“ ). Наред с това свидетелят разяснява, че целта на създаването на „П.Т.“ ООД (първоначално ЕООД) е била да се раздели дейността на финансово-управленска (в лицето на ищеца) и чисто търговска (в лицето на свързаните дружества, вкл. новоучреденото), като по този начин се регулират финансовите потоци съобразно интересите на дружествата. Този факт, освен че е съответен на обичайната търговска практика, не насочва на извод за вътрешно кредитиране, още помалко чрез сключване на симулативни сделки за продажба, прикриващи заеми. Обратно, показанията на свидетеля допълват фактите, изводими от събраните писмени доказателства, относно наличието на множество търговски (основно продажбени) отношения между свързаните дружества, в рамките на които всяко дружество запазва своята търговска самостоятелност и съответно получава плащания или погасява задължения.

3

Съдът, противно на доводите на ответника, изложени в писмената му защита, не намира основание да не кредитира показанията на свидетеля Д., тъй като същите бяха депозирани без уклончиви отговори, с категоричност по определени факти и със заявено съмнение относно спомените за други, което сочи на безпристрастност. Посочените от ответника разминавания между част от показанията и действително осъществените факти (напр. относно точния момент на създаване на свързаното дружество-кредитополучател и момента на закриване на офиса на Б.ата) не са съществени и не могат да доведат до извод за цялостно некредитиране на показанията на този свидетел. Част от сочените разминавания не са и налице – свидетелят напр. не заявява, че Б.ата е отказала ново финансиране чрез нов кредит (в каквато насока са доводите в писмената защита на ответника), а единствено, че било отказано „увеличаване на овърдрафта“, вероятно по процесния договор („Имали сме срещи, които са били с цел увеличаване на овърдрафта, но това ни беше отказано“).

Не навежда на извод за прикриване на заемни отношения и обстоятелството, че всички плащания са извършени в един ден, както и по Б.ова сметка, различна от първоначално уговорената. Именно защото платците са свързани с кредитополучателя лица, между тях – както сочи и ответникът – лесно биха могли да се уговорят падежи и други условия на разплащането, които да удовлетворят конкретните финансови интереси на страните. Мотивирането на длъжници към изпълнение в определен ден с цел то да бъде впоследствие предназначено за погасяване на задължението към друг кредитор, не съставлява необичайно за търговската дейност между свързани лица действие. Напротив, поставяйки си за цел да погаси предсрочно кредита (каквато цел е обективирана в изходящо от ищеца писмо до Б.ата), е нормално кредитополучателят да организира така търговската си дейност, че да може да генерира достатъчни приходи, с които да извърши погасяването, вкл. като изиска от своите съконтрагенти погасяване в определен ден и по определена сметка.