Решение № 2106 от 14.09.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2106 гр. Бургас, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20262120101112 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Л. В. М., ЕГН **********, против Н. В. В., ЕГН **********, с която се иска допускане и извършване на делба на съсобствен между страните недвижим имот, съставляващ апартамент № 17, находящ се в гр. Б., на площ от 61,05 кв.м., ведно с избено помещение № 10, с площ от 2,50 кв.м., както и 0,52% ид.ч. от общите части на сградата, за който самостоятелен обект е отреден идентификатор ***.

Сочи се, че имота е наследствен при квоти по ½ ид.ч. за всяка от страните.

Заявява се, че от месец май 2025 г. ответникът се нанесъл и понастоящем живеел в апартамента, заедно със съпругата си. В тази връзка се претендира обезщетение за ползването на собствената на ищцата ½ ид.ч. в размер на 250 евро месечно, считано от получаване на исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който не се оспорва факта на съсобственост на имота при сочените квоти. Оспорват се твърденията на ищцата относно лишаването от ответника от правото й на ползване на имота и в тази връзка се твърди, че неоснователно се претендира обезщетение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 34, ал.1 от ЗС.

Съгласно цитираната разпоредба всеки от съсобствениците може да поиска делба на обща вещ. Нормата на чл. 344, ал. 1 от ГПК предвижда, че в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Налага се извод, че в първата фаза на производството следва да се установи наличието на съсобственост върху имота- предмет на делбата, основанието за възникване на съсобствеността, 1 както и квотите на съделителите.

От представеното по делото удостоверение е видно, че страните са низходящи наследници на Р.Н. В., ЕГН **********, и В.К. В., ЕГН **********. Последните, с н.а.

№ 82, т.III, н.д. № 1201/12.06.1972 г. на нотариус при Бургаски народен съвет, са придобили собствеността върху процесния апартамент, който понастоящем съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Б.. В този смисъл след смъртта на наследодателите двете им деца- страните, са станали собственици на имота при квоти по ½ ид.ч. за всеки един.

От страна на ищеца е направено искане, на основание чл.344, ал.2 ГПК, с решението по допускане на делбата ответникът да бъде осъден да заплаща на ищцата сумата от 250 евро месечно, считано от подаване на исковата молба. Твърди се, че Н.

В. и съпругата му понастоящем обитават и ползват целия имот, поради което дължат на ищцата сочената сума, като обезщетение за лишаване на последната от правото да ползва своята част.

Съдът намира така направеното искане за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.2 ГПК, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. В случая Л. М. твърди, че ответника и съпругата му ползват целия имот, но не ангажира доказателства в тази насока. От страна на В. се оспорват твърденията в тази насока, поради което в тежест на ищцата бе да докаже, че от страна на другия съсобственик е била лишена от възможността и правото си да ползва своята идеална част, както е било посочено в определението по чл.140 ГПК, в което е била разпределена доказателствената тежест. По делото липсват доказателства, обосноваващи извода, че имота се ползва в цялост от ответника и в тази връзка се ползва в повече от притежаваните идеални части, или че ищеца е бил лишен от правото да ползва своята идеална част, както и доказателства, установяващи размера на евентуално дължимото обезщетение за ползването, поради което искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА съдебна делба между Л. В. М., ЕГН **********, и Н. В. В., ЕГН **********, върху апартамент № 17, находящ се в гр. Б., апартамент среден, на площ от 61,05 кв.м., ведно с избено помещение № 10, с площ от 2,50 кв.м., както и 0,52% ид.ч. от общите части на сградата, за който самостоятелен обект е отреден идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж***, ***, под обектаняма, над обекта***, при квоти по ½ ид.ч. за всяка от страните- Л. В. М. и Н. В. В..

ОТХВЪРЛЯ искането на Л. В. М., на основание чл.344, ал.2 ГПК, за осъждане на Н. В. В. да заплаща на ищцата сумата от 250 евро месечно, считано от подаване на исковата молба, съставляваща обезщетение за лишаване на последната от правото да ползва собствената си ид.ч. от делбения имот.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на 2 страните, пред Окръжен съд- Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3