Решение № 102 от 26.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000503234 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 4991 от 28 август 2023г. по гр. д. № 3351/2023г. Софийски градски съд, I ГО, 29 състав, е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, да заплати на В. А. К., ЕГН **********, с адрес: с. ***, Община ***, ул. *** № *, и със съдебен адрес: гр. София, ул.

“Г. С. Раковски“ № 99, ет. 2, офис 28, на основание чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС сумата 9 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на висящо наказателно производство по сл. дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от 1998 година на Военноокръжна прокуратура – София, а понастоящем в досъдебно производство (ДП) № ІІ048 от 1999 г. на Военноокръжна прокуратура – София, за периода от образуването му през м. януари 1991 година до предявяване на исковата молба на 19.03.2023 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 19.03.2023г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ сумата 10 лева – разноски по производството за държавна такса, 1 като отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 9 500 до пълния предявен размер от 124 000 лева и акцесорната претенция за законна лихва за забава за периода от 19.03.2020г. до 18.03.2023г. включително.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца В. А. К. срещу решението по гр. д. № 3351/23г. на СГС, ГО, 29 състав в отхвърлителната му част по отношение на главницата. Счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД) при определяне на претендираното обезщетение, определено според него в занижен размер поради игнориране на релевантни за размера му обстоятелства с оглед характера и интензитета на търпените от него и от баща му вреди, прави анализ и на съдебната практика по аналогични случаи. Иска след отмяната на решението в обжалваната част и вместо това да се постанови уважаване на предявения иск до пълния предявен размер.

ПРБ от своя страна е подала насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с която е атакувала осъдителната му част. С доводи, че решението в тази част е неправилно, тъй като е останало неизяснено в кой момент ищецът е изявил желание да бъде конституиран като страна в наказателното производство, от значение за легитимацията му да претендира обезщетение за вреди и за периода, през който са търпени вреди, както и, че нормата на чл. 2б ЗОДОВ се прилага само за случаи, осъществили се след приемането й, и като резултат за нарушение на чл. 52 ЗЗД в светлината на особените обстоятелства по делото и многото пострадали лица – над 500; евентуално, че обезщетението в размер на ¼ от определеното като дължимо обезщетение на починалия наследодател, присъдено с решението, е завишено, иска отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на иска, евентуално частична отмяна и съответно на това частично отхвърляне на иска.

В открито заседание пред въззивния съд ответникът е уточнил, че обжалва решението само в частта му по размера на присъденото обезщетение, като счита, че то следва да се редуцира до размера от 3 000 лв. от общо дължимо 12 000 лв. на наследниците, тъй като ищецът е един от четиримата наследници.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че през 1991г. е било образувано сл. дело № 1 от 1991г., впоследствие 2 преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от 1998г. на Военно - окръжна прокуратура - гр. София, а по-късно преобразувано като досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999г. на ВОП - София, за разследване на извършени през време на т.нар. "Възродителен процес" престъпления през периода 1984г. - 1989г. за подбуждане към национална вражда и омраза. Приел е още, че, когато наказателното производство е било образувано през 1991г., разследването по него първоначално се е водило срещу петима обвиняеми по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 162, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, затова, че през периода от 1984 г. до 1988г. при условията на продължавано престъпление всеки от обвиняемите в съучастие с други лица проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза, а впоследствие по обвинение за извършено престъпление по чл. 387, ал. 2, във вр. с, ал. 1 и чл.

20, ал. 2 от НК – затова, че през периода от 1984г. до 1988г. при условията на продължавано престъпление обвиняемите в съучастие злоупотребили и превишили властта си с цел постигане на консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната. Съдебното производство е било прекратявано поради съществени процесуални нарушения и поради смърт на двама от обвиняемите производството е продължило само спрямо обвиняемия Г. А. и в хода на производството били разпитани 369 от пострадалите лица. След смъртта на единствения обвиняем наказателното производство е било прекратено, като постановлението за прекратяване е било отменено. Не се твърди, а и не се установява по делото наследодателят на ищеца да е бил разпитван като свидетел и пострадал по наказателното производство. Ищецът е подавал молби от 27.08.2018г. и от 03.02.2023г. до ВОП – София, с които е отправял искания да участва като пострадало лице в досъдебното производство в качеството си на наследник на А. К. на основание чл. 74, ал. 2 НПК. Въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпита на брата на ищеца – св. Х. К., съдът е приел за установени по делото неблагоприятни последици за психоемоционалното му състояние и социалната му реализация, които онагледяват значението на производството за ищеца. Във връзка с легитимацията – процесуална и материалноправна на ищеца да предяви иска, 3 съдът се е позовал на практика на ВКС, че наследник на починала страна, производството по която е продължило извън разумния срок, е легитимиран да иска и да получи обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС за цялата продължителност на забавеното производство, като в случая встъпването в производството се е осъществило чрез подаване на молба. СГС е приел още, че за наследодателя на ищеца е възникнало качеството на «жертва» по см. на практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС от момента на образуване на досъдебното производство, откогато следва да се изчислява разумната продължителност на производството за ищеца като непряк и пряк след смъртта на своя наследодател – пострадал. Продължилото производство, висящо пред ответника за срок, надхвърлящ 31г., до датата на подаване на исковата молба, като делото се характеризира с фактическа сложност, която обаче не може да обоснове тази продължителност на производството и не може да се възприеме за оправдано забавянето на досъдебното производство поради необходимост да бъдат разпитани като свидетели всички пострадали от престъплението, което е негов предмет, съдът е обобщил, че е повлияло неблагоприятно върху неимуществената сфера на наследодателя и на самия ищец, т.е. правото му на разглеждане на делото в разумен срок е накърнено и като един от четиримата наследници на своя баща и в лично качество и въз основа на оборимата презумпция, необорена от ответника, за причинени вреди от допуснатото нарушение, ищецът има право на обезщетение в размер на 9 500 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Жалбоподателят – ищец е изразил недоволство от атакуваното решение конкретно поради неотчитане на възрастта му и тази на баща му по време на т.н. «Възродителен процес», както и невземане предвид на процесуалното му поведение по време на наказателното производство и невъзможността да защитят накърнените им фундаментални права, не е отчетен и залогът от развитието на делото и изхода му; не е взет предвид и периодът, през който баща му е бил лишен от свобода, както и поведението на органите по разследване и на другите пострадали, не е отчел и социално-икономическите условия и стандарта на живота и не е взел предвид, че в случая вредите му надхвърлят обичайните, както и не е анализирал съдебната практика по сходни случаи и определянето на по-големи обезщетения.

Жалбоподателят – ответник е релевирал от своя страна доводи за 4 неправилност на обжалваното решение, обсъдени по-горе, с които, с оглед процесуалното му поведение във въззивното производство, иска частичната отмяна на обжалваното решение и съответно на това частично отхвърляне на иска поради прекомерния размер на присъденото обезщетение.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото за правилно по следните съображения :

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

2б ЗОДОВ срещу ПРБ, разгледан и от първоинстанционния съд. Ищецът В. А.

К. претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като наследник на един от пряко пострадалите от престъпленията, които се разследват 30 години по сл. дело №1/1991г., впоследствие преобразувано в сл. д. №780-П/1998г. по описа на ВОП- София, а накрая в ДП №11-048/1999г. по описа на ВОП- София, известно в публичното пространство като делото за т.н.

„Възродителен процес“, разследването по което още не е приключило.

Поддържа, че баща му е починал на 25.01.2006г. и на основание чл. 74, ал. 2 НПК правата му на пострадало лице преминават върху него. Поддържа още, че е пострадал и в лично качество, тъй като още на 33г. възраст били засегнати правата му на личен и на семеен живот, наред с насилствената асимилация.

Баща му бил задържан и лишен от свобода в рамките на периода 19.02.1985г. – 19.03.1986г. в затвора и лагера на остров Белене при крайно деградиращи условия и без семейството му да знае в продължение на 6 месеца къде е местонахождението му и в периода 19.03.1986г. до 22.06.1988г. с. Крива бара, обл. Монтана, където той бил принудително заселен, при положение, че не е извършил престъпление и не е бил осъден, а е бил подложен на физическо и психическо малтретиране и на мъчения. Дали на баща му принудително други имена – А. А. К. и А. А. К.. През 1989г. баща му бил принуден да напусне страната и да се установи в Турция, където се установил да живее, където и починал. Въпреки колективни постъпки на баща му и други пострадали, насочени към разследване на нарушените им права по време на т.н. «Възродителен процес», те не били информирани за хода на разследването, вкл. и под предлог, че делото е секретно. В Република Турция 5 баща му заедно с други пострадали образували сдружение с цел търсене на отговорност от виновниците за упражнената от тях репресия, на което станал член и ищецът. Баща му, доколкото ищецът знае, е разпитван като свидетел и формално са му разяснени правата на пострадало лице. След частично прекратяване и спиране на наказателното производство, с постановление от 17.02.2000г. то било прекратено и спрямо последния обвинаем, като това постановление било отменено. На 11.01.2012г. НС приело декларация, с която осъдило опитите за насилствена асимилация на българските мюсюлмани и призовало правосъдието да направят необходимото за приключване на делото срещу виновниците за т.н. „Възродителен процес“. По искане на пострадали, след като възникнала легална възможност за това, били постановени мерки за ускоряване на производството, което обаче било спряно с постановление от 04.10.2018г. за изчакване на отговор по молба за правна помощ, каквато фактически не е била изпращана. Последното постановление за прекратяване на наказателното производство било отменено от съда и делото е върнато за продължаване на процесуално – следствените действия. Изложени са съображения, че необоснованото забавяне и прекомерната продължителност на производството по делото е равносилно на отказ от правосъдие и нарушава правото на ищеца като наследник на пряк пострадал от деянията и като пострадал в лично качество по чл. 6, §1 ЕКЗПЧОС, за което отговорност носи прокуратурата. Това забавяне по презумпция му причинява неимуществени вреди. Той реално изпитвал притеснения, безпокойство от резултата, фрустрация от бавеното на производството, разочарование и загуба на доверие в институциите, което било засилено поради бездействието да се преквалифицират деянията по други престъпни състави, доколкото тези, за които се водело разследването, било за деяния, за които давността била изтекла и единственият жив обвиняем се е позовал на давността, а неприключването на делото, по което наблюдаващият прокурор бил предубеден и то целенасочено било бавено, довело като резултат загуба на залога по него поради загубване на възможността за претендиране и получаване на обезщетение за вреди, за баща му и за него, което за семейството им било от огромно значение. Търсената като обезщетение за неимуществени вреди сума е 124 000 лв. ведно със законната лихва 19.03.2023г.