Решение № 280 от 23.12.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №238

№ 280 гр. Самоков, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело № 20241870100948 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Д.З.” АД, ЕИК ...., против А.П.И.“, с която е предявен иск регресен иск с правно основание чл. 410 ал. 1, т. 1 от Кодекс на застраховането за сумата 1056 лева главница, претендирана като дължима от ответника, за това че ищецът застраховател „Д.З.” АД изплатил по застраховка „Каско“ обезщетение за имуществени вреди на л.а. „Ш.С.“, с рег. № СВ .... СК, настъпили вследствие ПТП, за което в ИМ се твърди че се е осъществило на 18. 02. 2023 год. вследствие находящо се на пътя третокласен път III-627, в района на 14.000 км. (с. А.) несигнализирано и необезопасено препятствие дупка на пътното платно.

В исковата молба, като факти на които се основава иска се твърди че на 18.02.2023 г., при движение по третокласен път III-627, в района на 14.000 км. (с. А.), водачът на л.а.

„Ш.С.“, с рег. № СВ .... СК, внезапно бил попаднал в неравност на пътното платно несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на това били нанесени повреди по ходовата част автомобила - предна дясна гума, десен праг. Твърди се в ИМ, че причината за настъпването на произшествието е било наличието на точно това необезопасено препятствие на уличното платно, което водачът не е могъл да забележи своевременно и да избегне, съответно се твърди, както и че ПТП е настъпило поради неизпълнение на задълженията от страна на служители на А.П.И.“ за обезопасяване на пътното платно. В исковата молба се твърди, че за регистриране на пътнотранспортното произшествие, от органите за контрол на пътното движение е съставен Протокол за ПТП № 1778833/18.02.2022 г., на който се позовава ищецът за твърдението си, че причина за настъпването на ПТП била наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Твърди се в ИМ че за този автомобил л.а. „Ш.С.“, с рег. № СВ .... СК е бил налице договор за застраховка “Каско” № 0320210855003460, със срок на валидност от 24.02.2021 г. до 23.02.2022 г., като и че при “Д.З.” АД е образувана преписка по щета № 211105165, извършен е оглед на застрахования автомобил от експерти на дружеството, описани са повредите, причинени при пътнотранспортното произшествие, след което 1 повредите са отстранени в сервизни условия. В исковата молба се твърди, че обезщетението - стойността на ремонта е заплатена от ищеца застраховател по следния начин: на „Е. А.” ООД, е заплатена сумата 897, 64 лева с преводно нареждане 201В1О02225101UV/ 08.09.2022 г. като стойност на ремонта на десен праг и на лизингополучателя на автомобила - "Д.С.С." ООД, е заплатена стойността на ремонта на предна дясна гума - 143, 43 лв., с преводно нареждане 963FTRO22063AQ25/ 04.03.2022 г., след като е извършена контролна експертиза и е коригирана стойността на платената от лизингополучателя сума по фактура № 2000002569/ 22.02.2022 г., общо в размер на 1041, 07 лв. и били направени разноските за неговото определяне, които са 15 лв. и така сумата изплатена от застрахователя като обезщетение възлизала общо в размер 1056, 07 лв.

В исковата молба се съдържа претенция, че доколкото произшествието е настъпило поради наличие на препятствие на пътното платно, като А.П.И.“ не е положила дължимата по закон грижа за ремонт и поддръжка на пътното платно и във връзка с изплатеното обезщетение по силата на чл. 410, ал. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ), с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата и че „Д.З.” АД придобива право на регрес срещу отговорното за настъпване на вредата лице - А.П.И.“, за сумата от 1056, 07 лв. Твърди се в исковата молба, че с покана с изх. № 310001130/ 03.02.2023 г., „Д.З.” АД е предявило вземането си пред А.П.И.“. Твърди се в ИМ, че поканата е получена от А.П.И.“ на 06.02.2023 г., и че до настоящия момент няма отговор или плащане от ответника.

В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да осъди ответника А.П.И.“ да заплати на ищеца по реда на регреса на основание чл. 410 от КЗ сумата 1056,07 лева главница, мораторна лихва до предявяване на иска - 180,47 лева считано от 06.02.2023г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, а така също и всички направени разноски.

Ответникът А.П.И.“ представлявана от главен юрисконсулт Г.Н. - пълномощник, е дал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер, оспорва редовността на съставения протокол за ПТП и неговата удостоверителна стойност, механизма на ПТП, оспорва се основанието за заплащане на застрахователно обезщетение. Ответникът чрез пълномощника си моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно със законните последици, а именно да му бъдат присъдени направените разноски по делото. В писмения отговор се твърди, че не е имало действащ застрахователен договор, че протоколът за ПТП е нечетлив и следва да бъде изключен от доказателствата по делото.

Твърди се, че също така, че протокола за ПТП е непълен и противоречив, няма задължителни реквизити, не е описан размера на препятствието, визирано като причина за ПТП, нито особеностите на дупката, не е направен снимков материал, не се съдържа с каква скорост се е движило МПС. Оспорва се, че дупката е причина за ПТП, а също така се оспорват и самите вреди, за което се съдържа възражение, че в искането за щета се твърди само една гума. Оспорва се в отговора на ИМ и че ответникът е причинил вредите, защото това препятствие е предвидимо и е следвало да бъде съобразено със скоростта на движение на автомобила. В отговора на ИМ се съдържа възражение, че не е покрит съответния застрахователен риск, за да носи ответника отговорност по реда на регреса и че договора за застраховка не съдържа минимални реквизити. По тези съображения не е бил налице валиден договор за застраховка.

Съдът, като прецени събраните доказателства по делото, както становищата на страните, намира за установено следното:

В тежест на ищеца е на доказване, а не се установява от събраните по делото доказателства на 18. 02. 2023 година както се твърди в исковата молба да се е осъществило ПТП с твърдяните в исковата молба щети за автомобила л.а. „Ш.С.“, с рег. № СВ .... СК, които щети да са настъпили от това че този автомобил е преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.

Вярно е че за същия автомобил е сключен договор за застраховка “Каско” № 2

0320210855003460, със срок на валидност от 24.02.2021 г. до 23.02.2022г., но този договор не покрива риск за вреди от ПТП за което ищецът твърди че е настъпило на 18. 02. 2023 година.

Застрахователният договор сключен между ищеца „Д.З.” АД и собственика на увреденото МПС е материализиран в застрахователна полица “Каско” № 0320210855003460 със срок на валидност от 24.02.2021 г. до 23.02.2022г. която не покрива щети л.а. „Ш.С.“, с рег. № СВ .... СК за които се твърди че са настъпили при ПТП на 18. 02. 2023 година, както се сочи в исковата молба.

Не е доказателство за настъпило на 18. 02. 2023 година ПТП съставения Протокол за ПТП № 1778833/ 18.02.2022 г. на който се позовава ищеца като доказателство за твърдяното в исковата молба ПТП и щетите от него.

Не се кредитират от съда показанията на свидетеля Д. в частта им в която твърди че е настъпило на 18. 02. 2023 година ПТП с управлявания от него лек автомобил л.а. „Ш.С.“, с рег. № СВ .... СК. Този свидетел е заинтересуван от получаването на максимално обезщетение достатъчно да си купи нова гума и за ремонт на ударен праг, но не може да се пренебрегне, че същият в искането до застрахователя ищец за възстановяване щети от ПТП е твърдял съвсем друга дата на настъпване на пътно-транспортното произшествие.

Събраните по делото доказателства опровергават показанията на този свидетел в частта му в която описва ПТП настъпило на 18. 02. 2023 година.

Не се кредитира от съда заключението на съдебната автотехническа експертиза според което ПТП с описаните в него щети е настъпило на 18. 02. 2023 година. В тази му част заключението на САТЕ се опровергава от събраните по делото доказателства с изключение на показанията на свидетеля Д., които обаче не се кредитират от съда както поради заинтересуваността на този свидетел, така и поради това че са изолирани от събраните по делото доказателства.

Съдът намира, че събраните писмени и гласни доказателства по делото, не само че не установяват, но и опровергават по категоричен начин твърденията в исковата молба, за ПТП настъпило на 18. 02. 2023 година. Няма такова ПТП което налага извод че нито ответникът АПИ нито който и да е от служителите му е причинил такова ПТП и вредите от него.

Всеки ищец сам решава какво да претендира и на какви факти да основе исковата си претенция. Щом ищецът „Д.З.” АД град С. твърди че на 18. 02. 2023 година л.а. „Ш.С.“, с рег. № СВ .... СК попада в дупка, вследствие на което на същата дата настъпва ПТП с материални щети по автомобила, възстановени в изпълнение на застрахователна полица „Каско“ със срок на валидност от 24.02.2021 г. до 23.02.2022 г., единственото което може да направи съдът е да отхвърли иска и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК да осъди ищеца да заплати на ответника АПИ разноските му по делото.

Съдът следва да осъди ищеца „Д.З.” АД, ЕИК .... да заплати на ответника А.П.И.“ 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, С.Р.С.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „Д.З.” АД, ЕИК ...., регресен иск с правно основание чл. 410 ал. 1 от КЗ срещу А.П.И.“, ЕИК: ....., гр. С., ...., бул.

„М. № за осъждане на А.П.И.“ да заплати на „Д.З.” АД, ЕИК .... сумата от 1056, 07 лв. – претендирани като регресно вземане за изплатено обезщетение по щета № 211105165 от 21.02.2022 г. на „Ш.С.“, с рег. № СВ .... СК от ПТП, за претендирано за осъществило се на 18.

02. 2023 год., както и акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за за законната лихва върху главницата 1056,07 лв, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане, както иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата 180, 47 лв. претендирани като мораторна лихва за забава като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Д.З.” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на 3 управление: гр. С., бул. „К.А.Д. № да заплати на А.П.И.“ с ЕИК ....., адрес гр. С., ...., бул. „М.

№ сумата 150 лева като разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред С.О.С. в двуседмичен срок от връчването преписа на страните.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________

4