Решение № 469 от 02.09.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Велико Търново, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Драгoстинов

Членове:

Димо Колев

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20244100500493 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на ЗK „Лев инс“ АД, подадена чрез пълномощника му юк Ат. Г. срещу решение № 680/17.04.2024г. по гр.д. № 2214/2023г. на ВТРС, в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за горницата над 6000 лв. до уважения размер от 10 000 лв.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Развиват се доводи за неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД от районният съд, поради завишаване размера на присъденото обезщетение, като несъответстващ на принципа на справедливостта и константната съдебна практика. В тази връзка се изтъква, че с оглед на установените по делото травматични увреждания на ищеца – множество кръвонасядания по различни части на тялото, които имат характер на лека телесна повреда и са с оздравително – възстановителен период от 25 дни, определеното от съда обезщетение в размер на 10 000 лв. не съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените негативни изживявания. Посочва се, че по делото е останало недоказано оплакванията на ищеца в шията, гърба и поясния 1 отдел да са в причинна връзка с процесното ПТП и да имат проявление близо година след него, както и че е недоказано ищецът да е понесъл психически травми в твърдения от него интензитет. По изложените съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното решение в атакуваната му част – за сумата над 6000 лв. до уважения размер от 10 000 лв. и да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция в тази й част. Претендира разноски за двете инстанции съобразно изхода на спора, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ал. 1 изр. 1 ГПК ответникът по жалбата е подал отговор по нея, с който я оспорва като неоснователна и недоказана. Развива съображения, че с оглед на получените в резултат на ПТП травматични увреждания и търпения психически стрес, вкл. и предвид тяхното проявление към момента, определеното от районния съд обезщетение съответства на критерия за справедливост. С тези доводи се моли съда да остави без уважение въззивна жалба с присъждане на разноски за тази инстанция.

Решение № 680/17.04.2024г. по гр.д. № 2214/2023г. на ВТРС, в останалата си част, с която предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ е уважен в размер на 6000 лв. и отхвърлен за горницата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв., поради необжалването си, е влязло в сила /арг. чл. 296 т.ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ за присъждане в полза на ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 12000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, при настъпило на 2

03.10.2022г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.10.2022г. до окончателното й изплащане. В исковата молба са изложени твърдения, че на горепосочената дата около 12:00 часа на път III – 303, км. 50+700, в района на Община Павликени, застрахованият при ответника деликвент, при управление на л.а. „ Мерцедес ЦЛК 200“ с рег. № СВ 4959 ВВ, виновно е причинил ПТП, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и навлизайки в насрещната лента за движение блъска управлявания от ищеца л.а. „Пежо Боксер“ с рег.

№ ВТ 7785 КН. Ищецът твърди, че в резултат на ПТП е получил множество травматични увреждания по меките тъкани на главата, шията, тялото, крайниците, както и остра стресова реакция, за която посетил психиатър. Допълва, че е отправил до ответния застраховател писмена претенция за изплащане на обезщетение, получена на 17.10.2022г., по която към датата на подаване на исковата молба липсва произнасяне.

По тези съображения ищецът смята, че за него се е породило правото да претендира от ответника присъждане на застрахователно обезщетение в горепосочения размер за търпените от него неимуществени вреди.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава, че към датата на ПТП между него и водача на л.а. „Мерцедес“ е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Възразява застрахования при него водач да е виновен за настъпилото ПТП и в тази връзка оспорва твърдения от ищеца механизъм на реализиране на пътния инцидент.

Ответникът оспорва ищецът да е получил посочените от него травматични увреждания и здравословни проблеми, както и наличието на причина връзка между тях и настъпилото ПТП. Оспорват се още твърденията на пострадалия, че към момента не е възстановен от травмите и е затруднен нормалния му начин на живот. Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищецът се е движил с несъобразена и превишена скорост, поради което не е успял да избегне ПТП.

Оспорва интензитета на евентуално настъпилите неимуществени вреди и счита размера им за силно завишен. С тези доводи моли за отхвърляне на иска Доколкото предмет на въззивното производство е разрешаване на спора по отношения на уважения размер на иска за разликата над 6000 лв. до присъдения размер от 10 000 лв., то за установени със сила на присъдено нещо следва да се приемат правопораждащите отговорността на застрахователя факти – настъпило застрахователно събитие – ПТП, виновно причинено от застрахования при него водач, в резултат на което ищецът е претърпял травматични увреждания.

Предвид на изложеното и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на изслушаните съдебни експертизи следва да се приеме от фактическа страна, че на 03.10.2022г. около 12:00 часа на път III – 303, км. 50+700, в участъка от пътя между гр. В. Търново и с. Мусина е причинено ПТП от 3 водача на л.а. „Мерцедес ЦЛК 200“ с рег. № СВ 4959 ВВ, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. Същият виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като е управлявал автомобила със скорост от 68 км/ч, която е по – висока от критичната за преодоляване на кривата /десен за него завой/, поради което е допуснал страничното му приплъзване и навлизане в лентата за насрещно движение, в резултат на което е блъснал управлявания от ищеца т.а. „Пежо Боксер“ с рег. № ВТ 7785 КН. Ударът е бил неизбежен и непредотвратим за ищеца, дори да беше спрял.

Вследствие на пътния инцидент същият е получил телесни увреждания, изразяващи се в различни по размер кръвонасядания с оток на меките тъкани в теменната и тилната част на главата, на шията със силно ограничен обем на движение, на клепачите на двете очи, на лявата раменна става, на предна коремна стена, на лявата седалищна половина и бедрата отзад, на двете китки, както и охлузвания с рани по тях и по двете подбедрици, включително оток и хематом лумбално с диаметър 18 см., при срок за лечение и възстановяване около 25 дни. В периода от 04.10.2022г. до 24.10.2022г. ищецът е бил в отпуск по болест, а при прегледа му от вещото лице – съдебен лекар се е оплакал от преходни болки в шията, гърба и поясния отдел при физическо натоварване и промяна на климата, за които не приема болкоуспокояващи, но прави процедури с вендузи. ПТП е причинило на ищеца психически стрес и дискомфорт, като същият е бил диагностициран от психиатър с остра стресова реакция и му е предписано медикаментозно лечение. От показанията на водените от ищеца свидетели се установява, че след ПТП същият изпитвал болки и трудно се придвижвал, като след връщане на работа продължил да се оплаква от болки във врата. Бил уплашен след ПТП и се страхувал да шофира, за което посещавал психиатър, които му давал да пие лекарства. Посещавал физиотерапевт за масаж на врата и по гърба, при който му поставяли вендузи.

С подадената по делото въззивна жалба ответникът е пренесъл пред въззивния съд съществуващия между страните по делото правен спор относно справедливия размер на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с противоправното поведение на застрахования водач на МПС.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. 11 от ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Такива са характерът на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е извършено, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания, социално – икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и установените застрахователни лимити.

Съобразно константната практика на ВКС, за да удовлетвори критерия за справедливост обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съответно 4 съизмеримо с техния действителен размер т.е. да е онзи своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот на пострадалия. В тази връзка размерът на определеното обезщетение е справедлив когато е адекватен паричен еквивалент на претърпените от деликта неимуществени вреди.

Безспорно се установи по делото, че на ищеца е причинена съчетана лека телесна повреда, изразяваща се в различни контузии по главата /теменна и тилна област/, врата, тялото /предна коремна стена, лумбалната област и седалище/ и крайниците /ляво рамо, китки, бедра и подбедрици/, които са довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота. Според заключението на СМЕ срока за възстановяване и лечение на тези травматични увреждания е 25 дни, в който период ищецът е бил в отпуск по болест. Естествено в първоначалния етап на възстановяването си същият е изпитвал по интензивни болки и страдания, които след това са намалели и постепенно отшумели. Уврежданията в тилната област и шията са довели до болезнени и ограничени движения в тази част на тялото и в гърба /СМУ и показания на свид. Б /, както и до съпътстващи болки, които са продължили да се проявяват и след завръщането му на работа /показания свид. Б/. Безспорно това се е отразило негативно върху трудовата дейност на ищеца и е създало съответните затруднения в ежедневието му. Наложило му се е да посещава физиотерапевт и да се подлага на масаж с вендузи /показания свид. Б/, за който е общоизвествен факт, че облекчава симптомите на болки в гърба, врата и раменете. Според показанията на същия свидетел ищеца все още ходи на такива масажи, което е в унисон с заключението на вещото лице за наличие и понастоящем на остатъчна болка в областта на гърба и врата при физическо натоварване или промяна на времето.