Решение № 257 от 29.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000483 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК, вр. с чл. 613а, ал.1 от ТЗ.

Повод за започването му е изходяща от „В.Д.А.“ ООД, ЕИК *********, гр. П. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 355/ 2021 г. по описа на П. окръжен съд, Решение № 154 от 22.04.2022 г., с което е отхвърлена молбата на „В.Д.А.“ ООД, ЕИК *********, **** за откриване на производство по несъстоятелност с произтичащите от това последици по отношение на

„В . Х . “ ЕООД,

ЕИК

*********,

**** поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост и дружеството молител е осъдено да заплати на „В.Х.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. П. сумата от 1 500 лв. разноски.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на решението свързани с грешна преценка на доказателствата, поискана е отмяна на същото и постановяване на друго, с което да се открие производство по несъстоятелност на

„В . Х . “ ЕООД, ЕИК *********, гр. П. поради неплатежоспособност, евент. свръхзадълженост с всички произтичащи от това последици.

Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на 1 жалбата.

Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:

На 14.05.2021 г. в П. окръжен съд е постъпила молба от „В.Д.А.“ ООД, ЕИК *********, гр. П..

В същата се сочи, че дружеството молител се занимава със строителство, СМР, метални конструкции и т.н. То било в трайни търговски отношения с „В.Х.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. П.. На 11.09.2020 г. между тях бил сключен Договор за изпълнение на СМР № 1. По силата на същия „В.Д.А.“ ООД се задължило да извърши възложени му от „ В . Х . “ ЕООД строително монтажни работи на обект „Административна, производсвена и складова сграда“ в с. В.. Те били подробно описани в Приложение № 1 към договор. Договореното за извършеното им възнаграждение било 147 000 лв. с ДДС, от които 60 000 лв. с ДДС платени при подписване на договора. Този аванс се приспадал процентно при заплащане на свършената работа на база подписан акт обр. 19. Сочи се, че страните на етапи преглеждали свършената работа и подписвали протокол. Така от страна на молителя се твърди, че възложеното било изцяло изпълнено в периода до 26.03. 2021 г. Извършените СМР били на стойност от 147 193, 06 лв. и същите били приети изцяло от възложителя. Направено е подробно посочване на документите удостоверяващи извършването и приемането им, както и тяхната стойност.

Сочи се, че след процентното приспадане от същата на аванса се издавала за остатъка данъчна фактура.

Така се говори за издадени три данъчни фактури за сумите от 43 511, 99 лв. с ДДС, 34 309, 63 лв. с ДДС и 9 371, 45 лв. с ДДС. От тях първите две фактури били платени, а от третата с № 00001001265 от 26.03.2021 г. били платени 1 957, 76 лв. и останали дължими 7 413, 69 лв.

Сочи се че във връзка с това неплащане и клаузата на чл. 29 от договора за възложител възникнало и задължение за плащане на договорна лихва от 0, 2 % на ден за времето т 05.04.2021 г. до 14.05.2021 г. в общ размер от 6 178, 24 лв.

На база изложеното се прави извод, че общо дължимата на молителя сума била в размер на 13 591, 93 лв. и не била изплатена до момента.

2

По повод тази забава страните провели многократни разговори, но възложителят отказвал да извърши плащане, като твърдял, че задължението му било погасено чрез прихващане.

Във връзка с изложеното молителяг е изразил мнение, че поради спиране на плащанията и с оглед разпоредбата на чл. 608 от ТЗ длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.

Наред с това са направени и твърдения, че активите на дружеството длъжник не били достатъчни за покриване на текущите му задължения, което сочело, че то е изпаднало и в състояние на свръхзадълженост.

Това и факта, че молителят е кредитор с изискуемо парично вземане по търговски сделки са му дали основание да твърди, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. Посочено е, че началната дата на неплатежоспособността, евен. свръхзадължеността е 01.01.2019 г.

По делото от страна на длъжника е подадено становище. С него не се оспорва съществуването на сочения от молителя като правопораждащ вземането факт / договора за СМР/, но се твърди, че то е погасено чрез прихващане с насрещно вземане на ответника спрямо молителя за неустойка за забава по чл.28 от същия договор. Изразено е и становище и че дружеството е в добро финансово състояние, което изключва възможността да се говори, че е изпаднало в състояние на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост.

Съдът след събиране на поисканите от страните по делото и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В него на база приетата основна и допълнителни счетоводни експертизи е направен извод, че не може да се говори за състояние на неплатежоспособност, евен. свръхзадълженост и молбата на „В.Д.А.“ ООД е била отхвърлена.

Недоволен от това молителят е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В нея се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречието на направените в него изводи с разпоредите на чл. 608 ТЗ и чл. 286 от ТЗ и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Във връзка със същото се говори за неправилно разпределяне на доказателствената тежест относно оборване 3 презумпцията на чл. 608, ал.3 от ТЗ с оглед направеното оспорване от страна на молителя на произхода, наличността и ликвидността на счетоводните активи и оспорване достоверността на счетоводните записвания на длъжника.

Говори се, че съдът неправомерно е оставил без уважение доказателствените искания на молителя за повторна ССчЕ и изискване на документи. Излагат се и доводи, се обжалвания акт е постановен от съда без съобразяване с всички представени по делото доказателства. Твърди се, че изводът за платежоспособност е направен без извършване на анализ на цялостното икономическо състояние на длъжника, без съобразяване с размер и структура на активите и пасивите. Сочи се и че решението е постановено, без да се отчете обстоятелството, че определяне на коефициентите за ликвидност следва да се извърши не на база счетоводно отразените активи, респ. пасиви, но и с оглед на тяхното реално съществуване, реализируемост и ликвидност.

Сочи се, че в тази връзка съдът напълно необосновано е игнорирал констатациите във втората допълнителна експертиза, а е кредитирал тези по първата и третата такива. Така изводът за платежоспособност бил направен на база съществуването на огромни наличности на материални запаси, касова наличност и вземания, без да е установено извършването на годишна инвентаризация на активите и пасивите по чл. 28 от ЗСч и без съобразяване, че произхода на тези материални активи е оспорен от молителя и недоказан от длъжника по реда на чл. 190 от ГПК. Наред с това по отношение на наличните материални запаси е споменато, че в ДМА на длъжника не било отразена сграда или склад за съхранението им, за касовите наличности е посочено, че няма съставен акт установяващ съществуването им и т.н. По отношение на сградата /складът/ за съхраняване в с. В., за които ставало реч в приетата от ПОС трета експертиза се сочи, че нямало данни същата да е въведена в експлоатация.

В отговора на жалбата се излагат доводи за неоснователност на същата.

Изразено е и становище за неоснователност на аргумента, че липсата на удостоверение за въвеждане на базата в с. В. в експлоатация водело до извод за невъзможност за съхраняване на материалните записи и липса на такива.

В първото по делото заседание от страна на жалбоподателя са направени доказателствени искания за назначаване на повторна счетоводна експертиза, изискване на инвентаризационни описи на ответника и удостоверение за въвеждане в експлоатация.

4

Експертизата е била допусната. Искането за представяне на инвентаризационните описи е оставено без уважение, а по отношение на удостоверението за въвеждане в експлоатация е посочено съдът ще се произнесе след като длъжника индивидуализира обекта в които съхранява материалните си запаси по местонахождение и идентификатор.

В последствие произнасяне по въпроса за удостоверението не е направено с оглед липсата на исканата от съда индивидуализация.

Преценката за правилност и законосъобразност на решението на ПОС е обусловена от даване отговор на въпроса са или не са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.

В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 607а от ТЗ е посочено, че производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, както и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.

По въпроса за това що е неплатежоспособност е дадено определение в нормата на чл. 608, ал.1 от ТЗ.

В редакцията й към подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ е казано, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:

1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или

2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или

3. задължение по частно държавно вземане, или

4.задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1 / 3 от работниците или служителите, което не е изпълнено повече от два медеца.

По отношение на това що е свръхзадълженост отговор е даден в разпоредбата на чл. 742 от ТЗ, където е казано, че едно търговско дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие 5 паричните му задължения.

В чл. 625 от ТЗ от страна на законодателя е предвидено, че производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от:

- длъжника, респ. от ликвидатора,

- кредитор на длъжника по търговска сделка,

- Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

Анализът на изложеното по- горе сочи, че основният предмет на спора в производството чл. 625 от ТЗ е даване отговор на въпроса дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост, т.е. е или не е налице изпадане в състояние на невъзможност паричното вземане/задължение да бъде изпълнено от страна на търговеца – длъжник, респ. липсва ли имущество, с което да позволи покриването на тези парични задължения. При положителен отговор се дължи и установяване на момента, в който е възникнало това състояние на невъзможност.

Извършването на тази преценка обаче при молба от лице различно от длъжника задължително е обусловено от това е или не е налице парично вземане в патримониума на молителя от типа посочен в чл. 625 от ТЗ и само положителен отговор предполага обсъждане на въпросите касаещи неплатежоспособността или свръхзадължеността, т. е. липсата на вземане от този тип прави молбата неоснователна.

При преценката за това е или не е налице състояние на неплатежоспособност е нужно да се има предвид, че в разпоредбите на чл.

608, ал. 2-4 от ТЗ от страна на законодателя са предвидени презумпции във връзка с наличието му. Наред с тях обаче в чл. 631 от ТЗ е казано, че с ъдът отхвърля молбата по чл. 625 от ТЗ, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество достатъчно за 6 покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите.