Решение № 52 от 20.08.2025, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Карнобат, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Административно наказателно дело № 20242130200308 по описа за 2024 година установи:

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по повод подадената жалба от К. И. И. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, със съдебен адрес: чрез пълномощник И. Г., АК- Ямбол, ул. Жорж Папазов № 14 , ет. 1, кантора 109, против наказателно постановление № 8851 от 18. 09. 2024 г. на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, с което за нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“, предл. 2 от Закон за пътищата, във вр. чл. 7, ал. 1, т.

4, б. „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 предл. 2 от Закон за пътищата му е наложено административно наказание– глоба в размер на 3500 лева.

Жалбоподателят е останал недоволен от така наложеното му административно наказание. Твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се също, че при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения относно приложението 1 на материалния закон.

Преди първото по делото съдебно заседание е постъпила молба от жалбоподателя, с която същия чрез пълномощника си твърди, че в разпоредбата чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП, по който текст е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е аналогична с разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 и санкционната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като в разпоредбата на чл. 177 от ЗДвП е използван израза „който управлява“, което показвало, че във всички случаи деянието извършено от жалбоподателя попада в приложното поле на чл. 177 от ЗДвП, защото жалбоподателя е управлявал МПС, за което е установено, че е извънгабаритно. Твърди, че разликата между двете разпоредби е адресата на дължимото поведение от една страна, вида на ППС /до 45 тона/ и установеното претоварване /до 30% над максимално допустимото/.Счита, че това е така защото административно наказателната отговорност е за непрестиране на определено дължимо поведение и именно определянето на адресата на това дължимо поведение във всеки от двата случая ще покаже приложимия материален закон. Твърди, че разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП определя задължителното поведение на всички участници в движението по пътищата и по тази причина тази разпоредба засяга единствено и само дължимото поведение на водача на МПС, което е извънгабаритно- водача не трябва да го управлява по пътищата, ако е с размери, маса и натоварване на ос, които надвишават нормите установени от МРРБ. Твърди се, че освен това двата нормативни акта уреждат различни обществени отношения и ЗП регламентира дължимото поведение на ползвателите на пътищата- превозвачите на извънгабаритни превозни средства, които от своя страна трябва да снабдят водача с всички документи за извънгабаритен товари да следят за съответствието на действителните габарити на товара и МПС с тези описани в разрешителното по чл. 11, т. 1 и т.

7 от Наредба № 11 аг 03. 07. 2001 г на МРРБ. Според жалбоподателя, превозвача следва да носи отговорност по чл. 53, респ. по чл. 54 от ЗП, в противен случай, бе се стигнало до възможността, водачът на ППС да носи отговорност за чуждо незаконосъобразно поведение. Жалбоподателят допуска все пак, че водачът на ППС също има вина, но тя били свързана с неговите задължения като участник в движението, а не на задължението му дао заплаща такси или снабдяването му с разрешително. Според 2 жалбоподателя, водачът не попада в обхвата на понятието“лица, които извършват дейност по движение на извънгабаритни ППС по ЗП. Счита, че поради тази причина законодателят е въвел санкционирането на различни правни субекти по ЗП и ЗДвП. Единственото задължение на водача било да откаже да управлява МПС, което е извънгабаритно и не му е представен документ за платена такса или разрешително, поради нарушението на това му задължение следва да бъде санкциониран по чл. 1771 ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а не по ЗП. Въвежда се и довод, че ЗДвП е специален по отношение на ЗП и по принципа на заместването, следва да бъде приложен той.

Твърди се също така, че в настоящия случай не е приложена разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН и не са взети предвид обстоятелствата смекчаващи вината. Поасочва, че е наложена санкция в размер над средния предвиден за конкретното нарушение, без да са изложени мотиви, които да го обосновават.

Желае се определяне на наказание към минималния размер или близо до него.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично,не се явява и упълномощен представител.

В съдебно заседание за АНО не се явява законен представител, явява се упълномощен представител.

Свидетелите А. М. А. и М. С. С., разпитани в съдебно заседание потвърждава изцяло обстоятелствата посочени в АУАН и придружаващите го документи.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира , че процесната жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № 0010174 от 19. 08. 2024 г. от А. М. А. на длъжност гл. инспектор в дирекция АРОК /АПИ/ гр. София, срещу жалбоподателя К. И. И. ЕГН **********, за това, че на 19. 08. 2024 г. в 17,18 часа на път АМ Тракия км. 335 на отбивна 3 площадка в посока гр. Стара Загора- гр. Бургас, водачът управлява и извършва превоз на товар /зърно пшеница/ със съчленено ППС с 5 оси. МПС с 2 оси марка „Волво“ с рег. № А 8818 РА и полуремарке с 3 оси с рег. № А 4708 ЕМ, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 / 2001 г. на МРРБ за движение на тежки ППС. Необходимостта от разрешително е доказано от направеното измерване с технически средства ел. везна PW-10 № К0200009 и ролетка за 5 м. № 1302/18, при което се констатира, че са превишени максимално допустимите норми на раздел II от Наредба № 11 / 2001 г. на МРРБ, както следва: Измереното натоварване на задвижващата 2-ра единична ос на ППС е 14150 тона при максимално допустимо натоварване на оста 11, 5 т. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата. При измерено разстояние между осите 1, 32 м., сумата от натоварването на тройната ос на ППС /полуремаркето / е 35, 150 тона, при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата. ППС е тежко., с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пред. 2 от ЗП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 / 2001 г. на МРРБ.

Със съставеният акт са били иззети като доказателства копия от свидетелства за регистрация на МПС и ППС-част ІІ, пътен лист.

За удостоверяване на извършеното измерване е приложен протокол за измерване на превозно средство № 0000064/2024 от 19. 08. 2024 г. в 17. 18 часа, от който се установяват по безспорен начин изложените в АУАН параметри на измереното превозно средство.

Така съставеният АУАН е подписан от един свидетел и връчен на същата дата на нарушителя. Нарушителят е подписал АУАН без възражения, което изрично е отразено в същия, а като доказателство за връчването му е представена разписка от 19. 08. 2024 г. подписана от нарушителят, като в хода на производството подпис му не оспорен. Не са представени и възражения по АУАН в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставеният АУАН на 18. 09. 2024 г. е издадено и обжалваното наказателно постановление № 8851 на Началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ към дирекция АРОК при АПИ- гр. София, против жалбоподателя К. И. И., с което за нарушение на разпоредбите на чл.

4

26, ал. 2, т. 1, буква „а", предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т. 4, б."а", чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата му е наложена административна санкция : глоба в размер на 3500 лева.

Към преписката са представени копия от Заповед № РД 11-247 / 31. 03.

2022 г. на Председател на УС на АПИ, която установява компетентността на актосъставителят А., както да извършва контрол и проверка по отношение на максимално допустимата обща маса, осови натоварвания и габаритни размери на ППС, така и в съставянето на АУАН съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП, във вр. чл. 167, ал. 3 и чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.

Приложено е и копие от Заповед № РД- 11- 246 / 31. 03. 2022 г. на Председател на УС на АПИ, с която В.Б.А.- Началник на отдел „Контрол по РПМ“, в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, към Агенция „Пътна инфраструктура“ е опредЕ. да издава наказателни постановления на физически и юридически лица по съставени от оправомощени служители на АПИ, актове за установяване на адм. нарушения при условията и по реда предвиден в ЗП и ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства- пътен лист, свидетелства за регистрация на МПС и ППС-част ІІ, протокол за измерване на превозно средство № 0000064/2024 от 19. 08.

2024 г. в 17. 18 часа, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а така също и от показанията на свидетелите А. М. А. и М. С. С., които съдът цени като непротиворечиви, последователни и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства.

От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице (по смисъла на чл. 21 г, т. 8 от ЗП и чл. 56, ал.3, т. 1 от ЗП). АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 21г, т. 7 от ЗП и чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.

34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като то е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото 5 във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на опредЕ.та им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Материалната компетентност на началник към отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „АРОК“ при АПИ да издава НП за нарушения по ЗП се установява и доказва от Заповед № РД-11-246 / 31. 03. 2022 г. на Председател на управителен съвет на АПИ, видно от която е налице оправомощаване да издава НП по ЗП.

Материалната компетентност на актосъставителят се установява със Заповед № РД 11-247 / 31. 03. 2022 г., на Председател на УС на АПИ представляващ администрацията управляваща пътя (АПИ).

В случая наложената от наказващия орган санкция на жалбоподателя се основава на нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности, изброени в т. 1 до т. 6. От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението по чл. 53, ал. 1 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената в чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП забрана за движение, в обхвата на пътя, на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, без разрешение. В случая като субект на административнонаказателна отговорност по тази разпоредба е посочен жалбоподателя, като водач на ППС, включително по аргумент от разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 / 03. 07. 2001 г. на МРРБ.