Решение № 3849 от 30.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3849 гр. Пловдив, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330106489 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Б. Г. С. срещу „Вива Кредит” АД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем ......................................................................., предвиждаща задължение за потребителя да заплати на кредитора такса в размер от 496, 56 лв. за експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, тъй като същата представлява такса, свързана с усвояване и управление на кредита и тъй като с включването на горепосочената сума, годишният процент на разходите по договора е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен заем ......................................................................., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сума в размер от 750 лв. Сочи се, че съобразно чл. 1, ал. 3 от договора, ищецът- длъжник следва да заплати на кредитора – ответник сумата от 496, 56 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредит. Изтъква се, че чрез посочената такса, кредиторът се стреми да капитализира допълнителен приход от присъща му дейност. Изтъква се, че дължимата по договора такса не е включена при формиране на ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя, предвид условията, при които става изискуеми. Поддържа се, че с включването на горепосочената сума за такса, годишният процент на разходите по договора е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Предвид изложеното, моли се исковата претенция да бъде уважена. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на исковата претенция. Изтъква, че в договора ясно и недвусмислено 1 са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите. Поддържа се, че вземането за такса за разглеждане на документи не следва да се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същата представлява допълнителна услуга по предоставянето на кредитното финансиране, която минимизира и риска от недобросъвестност на потребителя.

Поддържа се, че потребителят изрично е изявил желание да се възползва от допълнително предоставената му услуга, както и че размерът на таксата му е бил предварително известен. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не съществува спор между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Вива Кредит” АД (като заемодател) и Б. Г. С. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем ......................................................................., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 750 лв. /л. 4- 7/. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40, 32%, годишният процент на разходите е 49. 47%, а задължението следва да се погаси на дванадесет месечни вноски.

Съобразно чл. 1, ал. 3 от договора за кредит, длъжникът се задължава да заплати на кредитора “такса за експресно разглеждане на документи” в размер от 496, 56 лв.

Съобразно чл. 4, ал. 1 от Договора за паричен заем, в тридневен срок от усвояването на сумата по договора, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) физическо лице- поръчител, което да отговаря кумулативно на следните изисквания: да е навършило 21- годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните пет години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус “период на просрочие от 0 до 30 дни”; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2) банкова гаранция с бенефициер- заемодателят, за цялото задължение по договора за кредит, със срок на валидност от 30 дни след падежа за плащане по договора. При неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на обезпечение, на основание чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, длъжникът дължи на кредитора неустойка в размер от 330, 96 лв., плащането на която е изначално разсрочено в погасителния план.

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на ищеца- заемател Б.

С. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за кредит.

С отговора на исковата молба е признато и с доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР, не се включва вземането по чл. 1, ал. 3 от договора за “такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредит”.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Вива Кредит" АД като заемодател и Б. Г. С. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 750 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез 2 публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

По отношение на таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, отразена в чл. 1, ал. 3 от договора за кредит, съдът счита, че същата е договорена в нарушение на норматата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Прочитът на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за кредит налага разбирането, че кредиторът задължава ищеца (длъжник по договора) да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност ( доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите по услугата на чл. 1, ал. 3 от договора за кредит, касаещи „експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“ са такива, свързани с усвояването на кредита и са присъщи за ответното дружество (доколкото преди да се отпусне съответният финансов ресурс, то по необходимост длъжникът следа да подаде заявка за кредитиране). Съобразно императивната норма на чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна. Предвид това, чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем ....................................................................... се явява в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК („Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“ ) и посочената клауза, на основание чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК е недействителна.

Отделно от гореизложеното, кредиторът не включва вземането за „такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“ при форамине на приложимия към договора за кредит ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 47 %, но от съдържанието на договора се установява, че в посочения размер не се включва таксата за експресно разглеждане на документи, която е пряко свързани с договора за кредит. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати такса за експресно разглеждане на документи, то същата е с характер на сигурен разход и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Тоест, изяснява се с категоричност, че кредиторът 3 неправилно формира приложимия към договора за кредит ГПР, като включва като разход единствено вземането за възнаградителна лихва, но не и това за “такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем”. Фактът, че при формиране на приложимия към договора ГПР не се включва вземането за такса за експресно разглеждане на кредитната заявка, се признава и от самия ответник с отговора на исковата молба. Предвид това, то явно е, че ГПР не само е неправилно посочен в договора, но превишава императивно посочения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.

В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Впрочем, невключването на вземането за “такса за разглеждане на кредитна заявка” към разходите по договора за кредит следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО ( директивата адресира нелоялните търговски практики ), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това положение е несъвместимо и с разписаното в чл. 3, §. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното и при това неправилно посочване на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Нещо повече- доколкото в процесния случай кредиторът неправилно и недобросъвестно посочва в договора ГПР, който драстично се различава от действителните разходи, то на практика целият договор за потребителски кредит е недействителен ( в тази връзка – постановеното по т. 2 от диспозитива на Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C 714/ 22, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд).

Разпечатката съдържа 25 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/281928df-8e52-4372-a842-751a163efa72