Определение № 2270 от 16.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2270 гр. Варна, 16.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20253100500987 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу частта от Разпореждане №14208/03.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. №4115/2025 г. по описа на ВРС, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя, в качеството му на заявител, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н. М. М., ЕГН **********, настоящ адрес: ******************************* за сумите, начислени по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ************* от 08.06.2020 год.: 76.75 левадоговорна лихва от 15.04.2022 год. до 15.06.2023 год.; 437.01 лева- обезщетение за забава от 16.04.2022 год. до 30.03.2025 год.,

В жалбата се отправя искане за отмяна на атакувания като неправилен акт на заповедния съд. Излага, че застрахователна премия следва да се включат в ГПР по кредита, когато сключването на договора за застраховка представлява задължително условие за кредитирането. В случая такова задължително условие за финансиране не е предвидено, а фактът на финансиране на застрахователната премия с отпуснатия кредит също не може да се определи като такова условие. Оспорват се изводите на заповедния съд за нарушаване на правилата за потребителска закрила при договарянето, като акцентира, че в съдържанието на споразумението фигурират разпоредби относно начина на образуване на ГПР. Въпросът дали при включването на премията във величината на ГПР размерът му би надхвърлил законовия лимит, намира за извън компетентността на съда в заповедното производство, тъй като предполага приложение на специални знания. Въз основа на изложеното се настоява за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване издаването на заповед за изпълнение.

Тъй като до издаване на заповедта за изпълнение производството е едностранно, насрещна страна по делото не се конституира, съгл. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

1

Заповедният съд е бил сезиран с подадено заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАДза издаване на заповед за изпълнение срещу длъжник за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, и издаване и ползване на кредитна карта № *************.

За да отхвърли в заявлението в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че договорът за потребителски кредит, на който заявителят основава правата си, е недействителен, като противоречащ на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, ЗПК, тъй като текстът по застрахователния сертификат и ОУ по застраховката е изпълнен на различен по вид и размер шрифт в сравнение с договора за кредит, като размерът е по-малък от установения от ЗПК. Обосновано е, че в договора липсват данни за начина на формиране на ГПР, поради което съдът е счел, че в полза на кредитора се следва само чистата стойност на отпуснатия кредит. Доводи относно включване на застрахователната премия в ГПР заповедният съд не е изложил, съответно аргументите в частната жалба срещу подобно произнасяне са неотносими.

Не могат да се споделят аргументите на заповедния съд, обосновали отказа, касателно вида и размер на шрифта, на които е изготвен договора. Макар да не може да се отрече служебната преценка по въпроса, то за установяване на тези обстоятелства са необходими специални знания. Останалите мотиви на първоинстанционния съд обаче следва да се подкрепят.

Годишният процент на разходите представлява част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК, като неспазване на изискването за посочването му представлява основание за недействителност на същия на осн. чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения и т,н), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От тази обща законодателна уредба се извежда ролята на ГПР като ориентир за обосноваване на информирано икономическо решение на средния непрофесионален потребител, който има възможност да избира между различни по вид и условия кредитни продукти. Именно с оглед възможността за извършване на сравнение между различни продукти, законът въвежда единна формула за изчисляване на ГПР, приложима във всички случаи на потребителско кредитиране- чл. 19, ал. 2 от ЗПК. При изчисляване на ГПР, съгласно посочената в приложение № 1 от ЗПК формула, за база се вземат разходите и допусканията, посочени в самия договор за кредит. Оттук следва извода, че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10,ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т.н) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване / Решение от 20 септември 2018 г. по дело C 448/17 на СЕС/.

В случая към заявлението е представен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ************* от 08.06.2020 год, в който ГПР е посочен само като цифрова величина ( 28,45%), без посочване на отделните компоненти, които го формират. Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C 714/22, постановено по тълкуване на Директива 2008/48, същата следва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби от Директивата допускат този договор да се счита за освободен от 2 лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

С оглед на изложеното и като е зачел приложението на чл. 23 от ЗПК,присъждайки само чистата стойност на кредита, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно разпореждане.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №14208/03.04.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№4115/2025 г. по описа на ВРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3