Определение № 493 от 04.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 493 гр. София, 04.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20248002104361 по описа за 2024 година

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 260223/29.08.2024 г. по регистъра на Районен съд – Левски (РС – Левски), подадена от Е. П. И. чрез адв. П. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 122 от 09.06.2021 г. по гр. д. № 72/2021 г. на Окръжен съд – Плевен (ОС – Плевен). С последното след отмяна на решение № 260014 от 08.10.2020 г. по гр. д. № 551/2019 г. на РС – Левски, е признато за установено на основание чл. 422, ал.

1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на вземане на „МБАЛ-Белене“ ЕООД от Е. П. И., произтичащо от акт за начет № 11-04-2/21.01.2019 г., издаден от АДФИ, за следните суми: сумата от 31 461. 38 лв. – главница (вреда), сумата от 11 827. 02 лв. – лихва върху главницата за периода от 23.01.2014 г. до 21.01.2019 г., сумата от 926. 36 лв. – лихва върху главницата за периода от 22.01.2019 г. до 07.05.2019 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК), законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 3524. 30 лв. - разноски в заповедното производство, за които вземания по ч. гр. д. № 303/2019 г. по описа на РС – Левски е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

В молбата се поддържат основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК.

Сочи се, че е налице ново писмено доказателство – присъда на наказателния съд (от 14.06.2024 г. по НОХД № 591/2020 г. на Окръжен съд - Плевен), с която Е. П. И. е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл.

26, ал. 1 НК във връзка с дадената от нея възможност едно трето лице да получи сумите, предмет на спора по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, без да има основание за това. Твърди се, че е налице идентичност във фактическата страна на двете дела (исковото за съществуване на вземането по акта за начет и наказателното), поради което с присъдата е отречено виновното 1 извършване на деянието, послужило за постановяване на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска – доколкото съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ вредата, предмет на установяване в начетното производство и съизмерима с вземането по иска по чл. 422 ГПК, следва да е причинена умишлено. Липсата на вина (при приложение на правилото по чл. 300 ГПК) изключва носенето на пълна имуществена отговорност по ЗДФИ и обуславя друг резултат по спора по чл. 422 ГПК. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се обосновава с довода, че предявеният в наказателното производство граждански иск срещу Е.

И. за връщане на суми, идентични с тези по акта за начет (за вредите, причинени на ощетеното предприятие) като изплатени без основание на трето лице, е отхвърлен. Твърди се, че предявените искови претенции – в гражданския и в наказателния процес, разкриват обективен и субективен идентитет, но по тях са постановени противоречиви решения.

С разпореждане от 19.12.2024 г. на съдията – докладчик на молителката указано в едноседмичен срок от съобщението да представи заверено копие от присъда 19/14.06.2024 г. по НОХД № 591/2020 г. на Окръжен съд – Плевен, на която се позовава в молбата си като основание на искането за отмяна на влязлото в сила решение по спора по чл. 422, ал. 1 ГПК. Съдът изрично е указал на страната преписът от документа да бъде съпроводен с надлежно удостоверяване на датата на влизане в сила на присъдата на наказателния съд.

С молба от 20.01.2025 г. (вх. № 1038), подадена по електронен път, страната чрез своя адвокат първо е заявила оттегляне на молбата за отмяна, поради невъзможност да представи такъв документ – тъй като присъдата не е получила стабилитет, а била протестирана по реда на инстанционния контрол.

В последствие, още същият ден – 20.01.2025 г., с нова молба под № 1054/21.01.2025 г. по регистъра на ВКС, отново по електронен път) адвокат – пълномощникът на молителката е променил волята й като е поискал продължаване на срока за изпълнение указанията на съда с отстраняване недостатъка на молбата. По нея съдът се е произнесъл на 21.01.2025 г. като е продължил срокът с една седмица, считано от изтичане на първоначално определения срок – 20.01.2025 г.

След изтичане на горния срок и понастоящем молбата за отмяна е останала нередовна – тъй като не е представен в определения срок препис от присъдата на наказателния съд с удостоверяване за влизането й в сила. Актът на съда за уважаване на искането за продължаване на срока (а също при отказ да се уважи тя) не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната. Ето защо са налице предпоставки по чл. 286 ГПК за връщане на молбата за отмяна и прекратяване на производството по нея.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА молбата на Е. П. И. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 122 от 09.06.2021г. по гр. д. №72/2021г. на Окръжен съд – Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4361/2024 г. на ВКС, III г.о.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му 2 на молителката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3