Решение № 2338 от 09.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2338 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110101510 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от „Е.К.“ ООД, ЕИК *** срещу „С.И.“ ЕООД, ЕИК *** кумулативно обективно съединени главен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

286, ал. 1, вр. чл. 288 ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата о т 1440 лева, равняваща се на 736,26 евро, представляваща неплатено годишно възнаграждение за 2020 г. и 2021 г. по договор за счетоводно обслужване от 09.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.01.2025 г., до окончателното плащане, и акцесорен осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 527,65 лева, равняваща се на 269,78 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 09.01.2022 г. до 09.01.2025 г.

Ищецът твърди, че на 09.01.2013 г. между страните е сключен договор за счетоводно обслужване, като съгласно чл. 14, ал. 1 от договора възложителят заплащал на изпълнителя годишно възнаграждение в размер на 600 лева в срок до края на текущата година, а съгласно чл. 16 от договора, цената по договора била без ДДС, т.е. общата дължима годишна сума била в размер 720 лева. Сочи, че съгласно чл. 15 от договора цената по договора е според текущия обем на работа към датата на сключване на договора и при промяна на обема на работа, страните са договаряли допълнителна цена и са издавани съответни фактури за дължимите суми. Излага, че за периода на действие на договора ищецът е изпълнявал изцяло, в срок и качествено задълженията си 1 по договора, а ответникът от всички издадени фактури в периода от 01.12.2013 г. до 01.09.2021 г. не бил заплатил главница в размер на 1440 лева, представляваща възнаграждение за предоставените по договора услуги за 2020 г. и 2021 г. Поддържа, че на 23.11.2020 г., 13.10.2021 г. и 13.04.2022 г. ответникът е погасил задължения за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., като останали непогасени дължимите възнаграждения за 2020 г. в размер 720 лева и за 2021 г. в размер 720 лева. Навежда твърдения, че тъй като ответникът е посочвал грешни основания в преводните нареждания, по договорка между страните били погасявани най-старите задължения, поради което към настоящия момент дължимата сума от ответника към ищеца възлизала на 1440 лева, неплатено възнаграждение за 2020 г. и 2021 г. Върху тази сума ищецът претендира и мораторно обезщетение в размер 527,65 лева за периода от 09.01.2022 г. до 09.01.2025 г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника „С.И.“ ЕООД е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Признава, че между страните е сключен договора от 09.01.2013 г., по силата на който е възложил на ищеца да извършва счетоводно обслужване срещу годишно възнаграждение в размер 720 лева, дължимо до края на текущата година. Излага, че е заплатил всички издадени и приети фактури на обща стойност 5190 лева, с която бил заплатен целият обем на договорени и фактурирани услуги, издадени от ищеца и приети за плащане от ответника. Излага, че фактура 2497/02.01.2020 г. за дължимото възнаграждение за 2020 г. е платена с платежно нареждане от 12.10.2021 г., а фактурата за 2021 г. с платежно нареждане от 12.04.2022 г.

Счита, че дори да не се приемат за платени, то претенциите на ищеца били погасени по давност. Излага съображения, че са налице данни за манипулиране на счетоводен резултат във връзка с издавани фактури за 2017 г. и 2018 г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

286, ал. 1, вр. чл. 288 ТЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на действителен договор за счетоводно-консултантско обслужване от 09.01.2013 г., сключен между страните, чието съдържание включва задължение за предоставяне на услуги по организиране на счетоводството на „С.И.“ ЕООД по договора от страна на изпълнителя „Е.К.“ ООД при условията и в срока по договора; надлежно и точно в количествено, качествено и времево отношение изпълнение на задължението на изпълнителя да предостави уговорените счетоводни услуги в рамките на процесния период; приемане на извършените услуги от възложителя „С.И.“ ЕООД без възражения; настъпване на изискуемостта на вземането на изпълнителя за уговорения размер на възнаграждение, както и че поради посочвани от ответника грешни основания в преводните нареждания, по договорка между страните с плащанията са погасявани най-старите 2 задължения на ответника към ищеца.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявеното вземане в това число твърдението на ищеца, че давността е прекъсвана с признаване на вземането от длъжника.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за счетоводно обслужване от 09.01.2013 г. с посоченото в исковата молба съдържание и действал през процесния период; надлежно и точно в количествено, качествено и времево отношение изпълнение на задължението на изпълнителя да предостави уговорените счетоводни услуги в рамките на процесния период – 2020 г. и 2021 г.; приемане на извършените услуги от възложителя „С.И.“ ЕООД без възражения, уговорено годишно възнаграждение в размер 720 лева с ДДС, с падеж до края на съответната текуща година.

Спорни между страните са въпросите погасено ли е вземането на ищеца към ответника за възнаграждение по договора за 2020 г. и 2021 г. с извършените от ответника плащания, както и налице са договорки между страните с плащанията да се погасяват най-старите задължения на ответника към ищеца поради посочвани от ответника грешни основания в преводните нареждания. Спорен е и въпросът погасени ли са по давност вземанията на ищеца срещу ответника за възнаграждение по договора за 2020 г. и 2021 г., както и налице ли е признаване на вземането от длъжника, с което да е била прекъсвана давността за съдебно предявеното вземане по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД.

За установяване на посочените обстоятелства по делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и е допуснато изслушване на заключение на ССчЕ.

От приетия като писмено доказателство по делото договор за счетоводно обслужване от 09.01.2013 г. се установява, че между страните е постигнато съгласие ищецът като изпълнител да извършва посочените в чл. 1 от договора писмени и устни счетоводни и консултантски услуги – текущо ежемесечно счетоводно обслужване, годишно счетоводно обслужване и консултантски услуги срещу годишно възнаграждение в размер 600 лева без ДДС респ. 720 лева с ДДС, дължимо от ответника като възложител до края на съответната текуща година.

От приетите като писмени доказателства по делото фактури – фактура № 0000002497 от 02.01.2020 г. се установява, че същата е издадена от ищеца като доставчик и с получател ответника за възнаграждение за счетоводни услуги за 2020 г. в размер 720 лева с ДДС, а от фактура № 0000002971 от 01.09.2021 г. се установява, че същата е издадена от ищеца като доставчик и с получател 3 ответника за възнаграждение за счетоводни услуги за 2021 г. в размер 720 лева с ДДС.

От приетите като писмени доказателства по делото преводни нареждания – преводно нареждане от 13.10.2021 г. се установява, че от ответника на ищеца е заплатена сума в размер 720 лева по фактура 2497, а от преводно нареждане от 13.04.2022 г. се установява, че от ответника на ищеца е заплатена сума в размер 720 лева отново по фактура 2497.

От заключението на приетата ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на ищеца и ответника, отразени са в документите по ЗДДС, подадени от ищеца и ответника в НАП, като ответникът е ползвал данъчен кредит по тях. В счетоводството на ищеца извършените от ответника плащания на 13.10.2021 г. и 13.04.2022 г. са отнесени за погасяване на задълженията съответно за счетоводни услуги за 2017 г. и за счетоводни услуги за 2018 г., като така непогасени са останали задълженията за счетоводни услуги за 2020 г. и 2021 г. в размер 1440 лева.

Установява се още, че за 2017 г. първоначално е фактурирана сума от 2400 лв. за годишна такса без ДДС, а впоследствие е извършена корекция през 2019 г. и остатъкът от дължимата годишна сума е 720лв. с ДДС. За 2018 г. първоначално е фактурирани суми от 200 лева на месечна база без ДДС за 12 месеца, а впоследствие е извършена корекция през 2019 г. и остатъкът от дължимата годишна сума е 720лв. с ДДС.

За установяване на твърдението на ищеца, че поради посочвани от ответника грешни основания в преводните нареждания, по договорка между страните с плащанията са погасявани най-старите задължения на ответника към ищеца, са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.Н.К., счетоводител в „Е.К.“ ООД, чийто показания съдът цени при условията на чл.

172 ГПК. От показанията на свидетеля не се установява твърденият от ищеца факт, доколкото същата не възпроизвежда свои лични възприятия за факти, осъществили се в обективната действителност, на които е била свидетел, а споделя казаното й от управителя на ищеца, че последната се е разбрала с управителя на ответника, че при плащания ще се покриват най-старите задължения, на който разговор свидетелят К. не е присъствала, видно от дадените пред съда свидетелски показания. С оглед на изложеното и при липса на други данни за постигнати такива договорки между страните, не може да се възприеме тезата на ищеца, че с извършените от ответника през 2021 г. и 2022 г. плащания следва да бъдат погасени задълженията на последния за 2017 г. и 2018 г. като най-стари. Впрочем твърдението на ищеца се оборва и от факта, че от писмените доказателства и ССчЕ се установява, че с плащане на ответника от 23.11.2020 г. е погасено задължението за 2019 г., а не най-старото – това за 2017 г., което към датата на плащането – 23.11.2020 г., все още не е било погасено, видно от счетоводните данни на ищеца, което свидетелства за това, че подобни уговорки между страните не е имало.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 27 март 2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по 4 чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случая, съдът намира, че между страните липсва уговорка за реда на погасяване на задълженията и доколкото в преводно нареждане от 13.10.2021 г. ответникът е посочил, че погасява задължението по фактура № 0000002497, издадена за възнаграждение за счетоводни услуги за 2020 г. в размер 720 лева с ДДС, то този избор обвързва ищеца, поради което съдът намира, че с посоченото плащане ответникът е заплатил дължимото по договора възнаграждение за счетоводни услуги за 2020 г. в размер 720 лева с ДДС. Доколкото в преводно нареждане от 13.04.2022 г. отново (навярно поради грешка) е посочена фактура 2497, то съобразно правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, погасява се найобременителното за ответника задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото – в случая това е задължението за 2017 г. С оглед на изложеното, съдът намира, че ответникът не е заплатил дължимото по договора възнаграждение за счетоводни услуги за 2021 г. в размер 720 лева с ДДС с плащането от 13.04.2022 г.

Разпечатката съдържа 27 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2816ad4d-ea37-44d1-b5b4-a5d01336d703