Определение № 499 от 17.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 499 гр. Пазарджик, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500492 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и следващи от ГПК. С определение № 869/01.04.2026 г., постановено по гр. д. № 5210/2024 г. на Районен съдПазарджик е оставено без уважение искането на ответника „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 за изменение на решение № 176 от 17.02.2026 г. по гр. д. № 5210/2024 г. в частта за разноските.

В срок срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, в която се излагат подробни съображения за неправилност и се иска неговата отмяна.

В срок е постъпил писмен отговор от Й. К. чрез адв. Д. М. от АКПловдив, в който се поддържа неоснователност на жалбата.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Производството по 5210/2024 г. на Районен съд-Пазарджик е образувано по искова молба от Й. С. К. против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, Районен съд Пазарджик е сезиран с установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за обявяване нищожността на Договор за потребителски кредит №1001934, сключен на 18.01.2024 г. между страните. В условията на евентуалност се иска прогласяване за нищожна на клаузата на чл.

18 от договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2283.39 лева при непредставяне на обезпечение в двудневе срок от сключването на договора поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и неравноправност.

1

С Определение № 1822/08.06.2025 съдът е приел за съвместно разглеждане с първоначалния иск предявения насрещен иск с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД.

По делото ищецът е представляван от адв. М. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

С решение № 176 от 17.02.2026 г. районният съд е приел за установено в отношенията между Й. С. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. М., ул.

„Т.“ №4, обл. Пазарджик и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представляван от управителя Н.П.П., че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 1001934 от 18.01.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Осъдил е Й. С. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. М., ул. „Т.“ № 4, обл. Пазарджик, да заплати на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представляван от управителя Н.П.П., на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.23 от ЗПК, сумата от 1150.00 лева, равняваща се на 587.99 евро, представляваща неизплатена чиста стойност по Договор за потребителски кредит №1001934 от 18.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпването насрещната искова молба в съда – 04.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението Осъдено е „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представляван от управителя Н.П.П. да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик такса в общ размер на 388.00 лева, равняваща се на 198.38 евро, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Осъдена е Й. С. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. М., ул. „Т.“ №4, обл. Пазарджик , да заплати на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представляван от управителя Н.П.П., сумата от 530.00 лв., равняваща се на 270.98 евро, представляващи сторени съдебно-деловодни разноски по делото.

В срока по чл.248 ГПК е депозирана молба от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските., в която са изложени съображения за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния пълномощник на първоначалния ищец.

С обжалваното в настоящото производство определение

869/01.04.2026 г. искането по чл.248 ГПК е оставено без уважение.

2

№

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изложените доводи и възражения в частната жалба са идентични с тези в молбата по чл.248 ГПК относно критериите и основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение с оглед вида и броя на предявените искове.

Налице са предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ по смисъла на чл.38, ал.2, т.2 ЗА. На въззивния съд е известно, че по този въпрос е налице противоречива практика на състави на ВКС, поради което е образувано и тълкувателно дело, по което все още няма произнасяне. При това положение настоящия състав на въззивния съд поддържа, че за присъждането на разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно да се предостави договор за безплатна адвокатска помощ, като обстоятелството, че клиентът е материално затруднен, не се нуждае от доказване. Тъй като договор за безплатна адвокатска помощ е представен, адв.М. има право да му бъде определено възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

Неоснователно е възражението, че определеното възнаграждение в размер на 499,53 евро с ДДС е прекомерно. В първоинстанционното производство са разгледани два иска – първоначален и насрещен, поради което не може да се приеме, че спорът е елементарен от фактическа страна.

Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл.633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да се приеме, че размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда за всеки конкретен случай с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са предметът на спора, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, а не само материалният интерес, който се защитава. Ето защо въззивният съд не се съобразява с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а се ръководи от обективни критерии при определяне на дължимото възнаграждение, каквито са правната сложност на спора, необходимата професионална квалификация за защита по предявения иск и инвестираните време и труд за осъществяването, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

3

При съобразяване с фактическата и правна сложност на спора, очертана от предмета на предявените искове, спорните факти и обстоятелства, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, фактическите действия по осъществяване на възложената защита, изразяващи се в изготвяне на исковата молба, становище и писмена защита по делото, настоящият съдебен състав на съда приема, че определеното от районния съд адвокатско възнаграждение в размер на 499,53 евро с ДДС за защита по иска срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.

Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 869/01.04.2026 г., постановено по гр. д. № 5210/2024 г. на Районен съд-Пазарджик.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4