Решение № 7307 от 02.11.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№..... гр.София, 02.11.2017год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, т. д. № 32 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от Д.Р.И. срещу З. „Б.И.“

АД обективно съединени искове с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. с § 22 от ПЗР на КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 130000лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод ПТП възникнало на 24,09,2015год., както и за сума в размер на 1 443,80лв.- обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение- уточнителна молба от 08,04,2016год. /, ведно със законна лихва за забава върху посочените суми от датата на увреждането -24,09,2015год. до окончателното погасяване на вземането.

Излагат се доводи, че на 24,09,2015год, около

19:40 часа, на главен път I-6, на разклон за с. Г., между л.а. „Опел“, с рег.№ ********, управляван от А.Д.С., и товарен автомобил „Мицубиши“, с рег.№ ********, управляван от П.Г.П., е настъпило ПТП, вследствие на което на ищеца са причинени имуществени и неимуществени вреди, описани в ИМ. Поддържа се ПТП да е настъпило по вина и на двамата водачи. Образувано е ДП № 1141/2015год. по описа на РУП- гр. Сливен, неприключило към датата на исковата молба. Поддържа се деликтната отговорност на виновния водач да е застрахована при ответното дружество по застраховки Гражданска отговорност, валидна към датата на застрахователното събитие, поради което за пострадалия е възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.

Ответното дружество – З. „Б.И.“ АД, в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.367-373 от ГПК излага становище за недопустимост на производството поради неспазване на процедурата по чл.432, ал.1 от КЗ вр. с чл.380 от КЗ. При условията на евентуалност оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение, с което се покрива гражданската отговорност на делинквента към датата на застрахователното събитие. Оспорва наличието на деликт- виновно противоправно деяние, във връзка с което да са настъпили твърдените увреждания. При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който е нарушил -чл.137а, ал.1 от ЗДВП, като е пътувал без предпазен обезопасителен колан. Твърди да е налице независимо съпричиняване на твърдените увреждания от водачите на двете участвали МПС-та. Оспорва размера на претендираното обезщетение като завишен и несъобразен с изискването на чл.52 от ЗЗД.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото доказателства - влязло в сила на 09.11.2016год. споразумение по НОХД №1450/2016год., на районен съд гр.Сливен, е видно, че подсъдимият П.Г.П. е признат за виновен в това, че на 24.09.2015г. на път І-6, на 0.5км. от с.Г., общ.Сливен, при управление на МПС- товарен автомобил, Мицубиши Л 200, с рег.№******** нарушил правилата за движение-чл.27, т.2 от ЗДВП и чл.47 от ЗДВП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, сред които и Д.Р.И. -престъпление по чл.343, ал.3, б."а", вр.ал.1, вр.чл. 342, ал.1 от НК.

На основание чл.190, ал.2, вр.чл.161 от ГПК, съдът приема за установено между страните наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС Мицубиши, със срок на застрахователно покритие към датата на събитието.В този смисъл и отразеното в констативен протокол от 24,09,2015год., в който е отразена констатция на длъжностното лице за участник 2 товарен автомобил Мицубиши, Застрахователна полица при

ЗК„Бул И.“, със срок на валидно застрахователно покритие до 03,02,2016год. –чл.189, ал.2 от ЗДВП/ДВ, бр.37/2015год./

От изслушаното по делото заключение на съдебно-авто-техническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява механизма на ПТП, а именно на 24,09,2015год. е настъпило ПТП на път І-6, в Т-образно кръстовището с път преминаващ над път І-6, в тъмната част от денонощието при добра видимост. Лек автомобил „Опел“ се движил по пътя с посока от с.Г. към път І-6, като в същото време товарен автомобил Мицубиши се е движил по посочения път, приближавайки процесното кръстовище от ляво на дясно за посоката на лек автомобил „Опел“. Водачът на товарен автомобил без да намалява скоростта си е навлязъл в процесното кръстовище и навлизайки в пътната лента, по която се е движил лек автомобил Опел се е реализирало ПТП. Скоростта на движение на лек автомобил Опел е била около 91км.ч. Товарен автомобил Мицубиши се е движил със скорост от около 40км.ч. Съдът не кредитира заключението на автотехническата експертиза, в частта касаеща причината за реализиране на ПТП, а именно субективните действия на водача на лек автомобил „Опел“, тъй като с оглед одобреното споразумение по НОХД на Районен съд Сливен, задължително за настоящия съд се сочи на осъществено противоправно деяние от страна на водача на товарен автомобил Мицубиши.

От изслушаното заключение на съдебно-медицИ.ка експертиза неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че пострадалия е получил следните травматични увреждания:

-счупване на дясна бедрена кост средна трета с разместване на фрагментите, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, при обичаен възстановителен период от 7-8 месеца;

-многофрагментарно счупване на 2,3 и 4 дланни кости на дясна ръка, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни с обичаен възстановителен период, /без усложнения/ от 2-3 месеца;

-счупване на 3 и 4 дланни кости на лява ръка причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по –дълъг от 30 дни около 2 месеца;

-контузия на главата и мозъчно сътресение-лекостепенно от типа на зашеметеност, охлузвания на лицето и разкъсно-контузни рани на горния клепач в дясно, теменната област на главата, пунктиформена рана на дясната предмишница причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Проведено е спрямо пострадалия комплексно лечение в болнични и амбулаторно-домашни условия. По спешност е хоспитализиран диагностициран и на 24.09.15г. под местна анестезия десен долен крайник е поставен на директна екстензия, поставени са гипсови шини на двете ръце. На 28.09.16г. е извършено кръвно наместване на счупването на дясна бедрена кост и е поставена метална фиксация с плака и винтове. На 30.09.15г. е извършено кръвно наместване на счупените II и III дланни кости с по 2 Киршнерови игли и по два серклажа, поставена е гипсова шина. На лявата ръка е поставена гипсова имобилизация за период от 30 дни. От 11.12.15г.-18.12.15г. ищецът е провел рехабилитация в болнични условия по повод болки, хипотрофия и ограничени движения на десен долен крайник. Поради възникнало усложнение-костно възпаление /хронично рецидивиращ остеомиелит/ в областта на счупването на дясна бедрена кост, с фистулни ходове и гноевидна секреция е бил хоспитализиран и опериран на 09.02.16г.-в УМБАЛ„Пирогов".

Поради рефрактура на дясна бедрена костна на 29.06.16г. е опериран като е отстранен остеосинтезния материал на дясна бедрена кост, като и извършена автоостеопластика и метална фиксация с плака и винтове. На 22.11.16г. е извършено оперативно лечение-коригирана е фрактурата на III дланна кост в дясно и фиксирана с Киршнерови игли.

Активното лечение е протекло в рамките 1г. и 2м., като и понастоящем състоянието не е напълно стабилизирано. Изложено е становище, че поради възникналите усложнения - хроничен фистулозен рецидивиращ остеомиелит на дясна бедрена кост, ограничена подвижност в дясна тазобедрена става, дясна коленна става, скъсяване на десен долен крайник с 2см. и флексионни контрактури на пръстите II-V на дясната ръка с нарушен захват се налага извод оздравителния процес да не е приключил.

Извършените разходи за лечение, за които са представени доказателства по делото са в пряка причинно -следствена връзка с ПТП.

В съдебно заседание проведено на 22.05.2017год. вещото лице по СМЕ излага становище, с оглед констатираните увреждания ищецът да е бил без поставен предпазен колан. Ползването на обезопасителен колан би предотвратило травматичното увреждане-фрактура на дясна бедрена кост. Към момента на извършване на личен преглед на пострадалия през април 2017год. се констатира фистулен ход от външна страна в областта на оперативния белег на бедрена кост, със слаба секреция.

Констатирано е ново счупване на мястото на първоначалната фрактура, което е в резултат на рецидивиращия възпалителен процес на костта получен като усложнение на травмата. Възпалителния процес не е приключил, движи се с помощни средства, десен крайник е скъсен с 2 см., налице е контрактура в коленната става с ограничена подвижност-сгъването е 90градуса при норма 135 градуса.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.Ц.И., които следва да бъдат ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди. Приложени са фактура №14551/28.09.2015год. за сума 1350лв. и фискални бонове за сума от 5,35лв, 73,55лв, 10,00лв, 4,90лв. и 1,10лв., за извършени разходи в периода от 28,09,2015год. до 12,10,2015год.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.

По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събрания по делото доказателствен материал и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът разглеждащ гражданско правните последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние, виновно извършено от дееца. С оглед приложеното по делото споразумение по

НОХД №1450/2016год., на районен съд гр.Сливен, настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.

Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта.