Определение № 1734 от 21.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1734 гр. Варна, 21.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20223100900460 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от С. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез процесуалния си представител адв. С. С., срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София – 1407, р-н „Лозенец“, ***Д.

По допустимостта на исковете:

Изложените в исковата молба твърдения обуславят извод за редовна искова молба, обективираща осъдителни искове, предявени от и срещу правосубектни страни. Сезиран е родово и местно компетентен съд в хипотезата на чл.115 ГПК. Предвид наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо. Представени са доказателства и за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл.380 КЗ, обуславящи допустимост на предявените искове в хипотезата на чл.498, ал.3 предл. посл.

КЗ.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявеният главен иск включва установяването на застрахователно правоотношение, което съставлява абсолютна търговска сделка, претенцията следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

Размяната на книжа, предвидена в чл.367 – 373 ГПК е приключила. На основание чл.374, ал.2 ГПК, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните се съобщи настоящото определение, ведно с проект за доклад на делото, както и да бъдат напътени към процедура по медиация за доброволно уреждане на спора.

По доказателствата:

Представените от ищеца писмени доказателства – надлежно заверени по реда на чл.183 ГПК преписи от документи, са допустими, необходими за установяване на релевантните за спора факти и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане.

1

Следва да бъде задължен ответникът да представи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица, валидна до 23.10.2021 г. на МПС „Мерцедес“, модел „Е320“ с рег. № В * ВТ.

Съдът намира, че към материалите на делото следва да се приложат и тези по НОХД № 1066/2022 г. по описа на РС Варна.

Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ищеца за разпит на двама свидетели при условията на довеждане за установяване на посочените в исковата молба факти и обстоятелства, свързани с твърдените неимуществени вреди – претърпените болки и страдания, вследствие на процесния инцидент.

Направените от ищеца искания, впоследствие допълнени от ответника, за назначаване на експертизи следва да бъдат уважени, тъй като поставените задачи са относими към предмета на спора и целят установяване на основанието и размера на претенциите.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”.

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 20.01.2023г. от 09:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

НА ДЕЛОТО, на основание чл.374, ал.2 ГПК:

Предявени са от С. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез процесуалния си представител адв. С. С., срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София – 1407, р-н „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д, искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 л в . обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания и негативно психическо отражение от получените вследствие на ПТП травми – счупване на тяло на лява лакътна кост, обусловило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период от около 4,5 – 5 месеца, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2021г. до окончателното изплащане, както и на сумата от 1657,86 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи, направени за лечение и възстановяване, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2021г. до окончателното изплащане, при твърдение всички вреди да са претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 11.07.2021г. по вина на водача К. Д. Р., ЕГН **********, управлявал л.а.

„Мерцедес", модел „Е320“ с рег. № В * ВТ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" при ответника.

В исковата молба се твърди, че на 11.07.2017г., не междуселищен път 19, гр. Варна – гр. Бургас, в землището на с. Горица, обл. Варна, Кирил Дмитриевич Риферт, при управлението на лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е320“, с рег. № В *ВТ, нарушил правилата на ЗДвП – чл. 42, ал. 2, т. 1; чл.

21, ал. 1 от ЗДвП, като по този начин по непредпазливост причинил на 2 возещата се в МПС „Мерцедес“, модел „МЛ“ с рег. № В*РК С. К. С., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тяло на лява лакътна кост, обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 4,5 – 5 месеца. След инцидента С. С. е била приета за лечение в Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, гр. Варна, като на 15.07.2021 г. й е извършена оперативна интервенция с поставяне на реконструктивна плака със седем отвора на лява ръка в областта на лакътната кост. На 28.07.2021 г. е претърпяла оперативна интервенция на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на ниво китка и длан вляво. По случая е било образувано ДП № 4040/2021 г. по описа на 4-то РУ при ОД на МВР Варна. Наказателното производство приключило със Споразумение № 182/24.03.2022 г. по НОХД № 1066/2022 г. по описа на РС Варна, 29-ти състав, с което на подс. Риферт е приел да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, отложено с изпитателен срок от три години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца. Ищецът посочва, че с оглед извършените медицински интервенции и проведено лечение е направила разходи по лечение на обща стойност 1657,86 лева, както следва: 1500 лева за медицински изделия – плака по талон и фактура № 0000045131/14.07.2021г., 25 лева за митела мрежа по фактура № 0000006878/14.07.2021г., 46,46 лева за медикамент „Ксарелто“ по фактура № 4005207073/20.07.2021г.; 46,40 лева потребителска такса по фактура № 0000045201/21.07.2021г., 40,00 лева по касова бележка от 02.08.2021 г. за преглед. Посочва се, че вследствие на травмата, С. С. претърпяла силни болки и страдания за един продължителен период от време, които продължават и до настоящия момент. Наред с това, преживяла и силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън – често сънувала кошмари, липса на апетит, страх да пътува в превозни средства. Към момента на ПТП-то за причинилия вреда лек автомобил, управляван от К. Д. Р., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със „Застрахователна компания Лев Инс“ АД по застрахователна полица, валидна до 23.10.2021г. Посочва, че с молба с вх. № 12271 от 29.10.2021г. е отправена застрахователна претенция до ответника, като до момента обезщетение не е изплащано. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „Мерцедес“, модел „Е320“ с рег. № В*ВТ по силата на ЗП № 22/120002960383, валидна до 23.10.2021г., сключена с „Лев Инс“ АД. Оспорва посочения механизъм на ПТП, връзката между него и телесните травми и направените разходи за лечение, както и изключителната вина на водача К. Д. Р.. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата С. С., с твърдение, че пострадалата е била без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а ЗДвП.

Оспорва наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, твърдението, че ищцата е получила телесни увреждания с дълъг възстановителен процес и че е претърпяла силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични преживявания вследствие на настъпилото ПТП. Навеждат се твърдения за това, че ищцата не е провеждала рехабилитация и физиолечение, както и че не е посещавала психиатър. Ответникът възразява срещу размера на претендираното 3 обезщетение за неимуществени вреди, който счита за прекомерен, тъй като не съответства на реално настъпилите болки и страдания. Оспорва се пълният размер на претенцията за имуществени вреди, тъй като според ответника извършените разходи по представените фактури и касови бонове не са в причинна връзка с възникналото ПТП. Излага се становище за завишен размер на претендираното обезщетение, което се мотивира с несъответствие на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост“, визирани от ВС, както и с вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл.

Посочва се, че при телесните увреждания от значение са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелства, при които е извършено, времето за възстановяване и др., за които следва да се установи, че са действително претърпени. При евентуална доказаност на исковите претенции ответникът счита, че определеното от съда за справедливо обезщетение следва да бъде намалено, като се отчете приносът на пострадалата. В заключение се настоява за отхвърляне изцяло на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца, в случай, че надвишава законоустановените минимални размери.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва наведените от ответника възражения. За неоснователно намира възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като заявява позиция, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача К. Р., след като е предприел неправомерно навлизане в лентата, по която се е движел автомобилът, в който на предна дясна седалка се е возила ищцата с поставен обезопасителен колан. Посочва, че механизмът на настъпилото ПТП е доказан и водачът в наказателното производство е признал своята вина. Твърди, че са налице всички елементи на непозволеното увреждане и че всички имуществени и неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с ПТП. Оспорва възражението относно интензитета на претърпените неимуществени вреди, както и това направено спрямо претендирания размер за обезщетяването им, тъй като при определянето му са съобразени принципът за справедливост, конкретиката на случая и практиката на съдилищата.

В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът не е депозирал допълнителен отговор на исковата молба.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Ищецът следва да проведе доказване на следните предпоставки: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено ПТП от водача К. Д. Р., управлявал л.а. „Мерцедес“, модел „Е320“ с рег. № В*Т/, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдяните неимуществени и имуществени вреди в заявения размер. Ищецът следва да установи и твърдението си, че е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответното дружество.

4

В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително направеното възражение за съпричиняване, като установи, че пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.