Решение № 458 от 29.07.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Враца, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500467 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 3821/12.06.2023г. и допълнителна такава, подадени от П. М. Г., ЕГН:

**********, от гр.Враца, чрез адв. Ц. М. АК-Враца, против решение № 227/21.04.2023г., постановено по гр. дело № 1289/2022г. на Районен съд Враца, в неговата цялост, с което е признато за установено по предявения от Р.

Й. С., ЕГН: ********** против него иск с правно основание по чл. 26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, че сключеният помежду им договор за продажба на наследство от 12.06.2020 година с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията - гр. Враца с вх. рег. № 2538/15.06.2020 г., в частта, касаеща продажба на наследство, оставено от П. А. С., б.ж. на гр.Враца, е нищожен, поради накърняване на добрите нрави от страна на П. М. Г.; отменен е, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 80, том I, рег. № 1131, дело 65/22 г. на Нотариус Р. С., с район на действие Районен съд - гр.Враца; отхвърлен е предявения от него иск за делба срещу Р. Й. С. по отношение на следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/ 16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, п.к. 3000, ***, с площ по кадастрална карта от 1170 кв. м., а по документ за собственост - 1165 кв. м., с трайно предназначение на 1 територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план: 84, квартал 3, парцел 4, при граници и съседи на имота:***,

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***., както и на находящите се в имота: Сграда с кадастрален номер № ***, със застроена площ от 40 кв. м., а по документ за собственост 39 кв. м., на един етаж, с предназначение - жилищна сграда еднофамилна, Сграда с кадастрален номер №***, със застроена площ от 16 кв. м., на един етаж, с предназначение - друг вид сграда за обитаване, а по документ за собственост - паянтова кухня от 15 кв. м., при квоти: 7/8 ид. части за П. М. Г. и 1/8 ид. части за Р. Й. С., като неоснователен и недоказан; осъден е да заплати държавна такса в размер 80,00 лева и да заплати на Р. Й. С. сумата 850,00 лева сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на PC - Враца е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място поддържа, че PC - Враца не е изложил мотиви относно възраженията и доводите в отговора на насрещния иск, не е обсъдил всички приети по делото от него гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и е оставил без уважение доказателствено искане, направено с отговора на насрещния иск за разпит на помощник нотариус К. Г., което е довело до необоснованост на съдебния акт, представляващо съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва също, че съдебният състав не е разгледал основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищцата порок в поредност от най-тежкия през по-леките и се е произнесъл по заявения порок противоречие с морала и добрите нрави без да разгледа другия сочен такъв по чл. 27, вр. чл. 29 ЗЗД. На следващо място изтъква, че съдебният състав не е съобразил, че договора за продажба на наследство е алеаторен, поради което счита, че е налице начална обективна невъзможност да се доказва неравностойността на престациите по тези договори и да се твърди противоречието им с морала и добрите нрави на това основание. Твърди, че липсват каквито и да било преки доказателства, че е бил недобросъвестен при воденето на преговори и че в съдебното решение не става ясно кои категорични и преки доказателства са формирали вътрешното убеждение на съда в тази насока. Поддържа, че в проведените разговори и уговаряне на цена С. сама е предложила да му прехвърли цялото наследство, останало от П. А.

С. и сама е определила цената, срещу която желае това да се случи, както и че предвид обстоятелството, че не са събрани доказателства, същата да е заблудена по някакъв начин от него, счита, че не би могло да се приеме за доказана и твърдяната недействителност - измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД.

Посочва, че при безспорни доказателства, че сделката е осъществена по волята и желанието на С. и при цена и условия, определени от последната, не е ясно защо съда приема, че е имал неетично поведение /без да е посочил в 2 какво се изразява то и въз основа на кои доказателства това е прието/, при сключване на договора да продажба на наследство. По-нататък в жалбата и в допълнителната такава се излагат теоретични постановки и се цитира практика на ВКС относно противоречието на сделките (и конкретно продажбата на наследство) с добрите нрави и проявлението му като нееквивалентност на престациите, като основание за нищожност. Изтъква също, че съдебният състав в нарушение на материалния и процесуалния закон, е отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 94, т. 4, дв. вх. рег. № 1319/22.03.2022 г. по описа на Агенция по вписванията – Враца, тъй като се е произнесъл по непредявен иск и е отменил неговата собственост, придобита чрез продажба на наследство от Г. С., равняваща се на три осми идеални части от наследството. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на PC - Враца и да постанови друго, с което като отхвърли предявения от Р. С. насрещен иск и приеме, че страните са съсобственици на процесните имоти, да допусне делба на същите при квоти 7/8 за него и 1/8 за Р.

С., както и да му присъди направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Р. Й. С., чрез адв. М. Г.

АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба, респективно допълнителната въззивна жалба, и счита процесното решение за допустимо, правилно и законосъобразно. Счита, че правилно решаващият съд е обсъдил доказателствата по делото, като се е съобразил и със задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК и се е произнесъл с цитираното решение. Счита също, че доводите в жалбата относно неизпълнение на съществени процесуални задължения на съда, както и неправилното приложение на материалният закон не са основателни, напротив - съдът е допуснал всички относими и допустими доказателства и ги е обсъдил едни с други, като въз основа на това обсъждане, както и на доводите и възраженията на страните, е приел правилното разрешаване, като е приложил правилно и материалният закон. Твърди, че в мотивите на съдебното решение са обсъдени и общо известни факти, поведение на страните по сключеният договор за продажба на наследство, обичаите и морала. Позовава се и на Тълкувателно решение № 50 от 1.VI.1956 г., ОСГК на ВС на НРБ. Поддържа, че само от хронологично подредените писмени доказателства е достатъчно да се направи извод, че купувачът на наследствените права, задължения и фактически отношения е целял резултат, различен от смисъла на договор за продажба на наследство. Посочва, че показанията на свидетелите на въззивника, че Р. С. се е договаряла с него за сумата над 1400 лева при срещи пред дома й, като е посочвала различни имоти за продажба и е получила и 5000 лева, както и направените в допълнителната въззивна жалба изчисления недвижимите имоти в парична равностойност според размера на данъчната оценка, са признания от страна на купувача на наследството, че именно е целял този противоправен резултат от сключеният договор за наследство - да получи освен идеални части от наследствени земеделски земи и единственото жилище на продавачката Р. С., 3 без утежненият режим на продажба по реда на чл.18 от ЗЗД и без да заплаща действителната еквитвалентна цена за всеки един недвижим имот. Изтъква, че липсата на намерение за продажба на единственото си жилище се извежда и от показанията на разпитаните нейни роднини, които общуват с нея, на нейните години са и същите посочват, че тя е разбрала за факта, че П. П. е станал собственик на нейната къща, след като е отишла да си заплаща дължимият данък за недвижим имот, който е плащала редовно и в 2020 и 2021 година.

Моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, а двете въззивни жалби да остави без уважение като неоснователни, като й присъди разноски.

По въззивната жалба първоначално е образувано в.гр.д. № 259/2023г. по описа на ОС-Враца, по което съдът е отделил, на основание чл. 211, ал. 2, изр.2 от ГПК, предявените от Р. Й. С. против П. М. Г. главен насрещен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за продажба на наследство от 12.06.2020г., в частта за продажба на наследството на П. А. С., б.ж. на гр.Враца, поради накърняване на добрите нрави, и евентуално съединения с него иск за унищожаване на договора, в посочената част, поради измама с правно основание чл.29 ЗЗД , от производството по предявеният иск за делба на недвижими имоти, като е образувано отделно производство по жалбата срещу решението на РС-Враца по насрещните искове - настоящото дело.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява; в молба и в писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли за нейното уважаване; въззиваемата лично и чрез процесуалния си представител, поддържат изразените в отговора на въззивната жалба и становища и искания, като представя и писмена защита.

Във въззивната инстанция в съдебно заседание на 13.09.2023г. по в.гр.д.

№ 259/2023г. по описа на ОС-Враца, приобщено към настоящото дело, са събрани нови доказателства – показанията на свидетеля К. Г..

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Враца е образувано въз основа на искова молба, подадена от П. М. Г., ЕГН: **********, от гр.Враца против Р. Й.

С., ЕГН: **********, от гр.Враца, с която е предявен иск за делба на 4 съсобствени недвижими имоти с правно основание чл.34 ЗС, като в срока по чл. 131 ГПК от ответницата са предявени насрещни искове при условията на евентуалност за прогласяване на нищожност на част от договор за продажба на наследство, поради накърняване на добрите нрави с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД, респ. за унищожаване на част от този договор поради измама с правно основание чл.29 ЗЗД.

В исковата молба ищецът П. М. Г. твърди, че с ответницата Р. Й. С. са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/ 16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, п.к. 3000, ***, с площ по кадастрална карта 1170 кв. м., а по документ за собственост - 1165 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план: 84, квартал 3, парцел 4, при граници и съседи на имота: ***, ***, 1259.1003.264,

***,

***,

***,

***, ***, ведно с находящите се в имота: Сграда с кадастрален номер № *** със застроена площ 40 кв. м., а по документ за собственост 39 кв. м., на един етаж, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, Сграда с кадастрален номер № *** със застроена площ 16 кв. м., на един етаж, с предназначение - друг вид сграда за обитаване, а по документ за собственост - паянтова кухня от 15 кв. м., както и на всички други подобрения в имота. Посочва, че Р. Й. С. е собственик на 1/8 идеална част от имота по силата на дарение, обективирано в нот. акт № 139, том II, peг. № 5634, нот. дело № 313 от 24.10.2018 г. на нотариус № ***, действащ в района на PC - Враца, с който акт нейната дъщеря е дарила 1/4 от притежаваните от нея по наследство 1/2 идеални части, а той е собственик на останалите 7/8 идеални части от посочения имот, които е закупил като наследствени права от Р. С. и Г. С., което му право на собственост е констатирано с нот. акт № 80, том I, per. № 1151, нот. дело № 65 от 22.03.2022 г. на нотариус № 026, действащ в района на PC - Враца. Поддържа, че предприетите от него опити за доброволно прекратяване на съсобствеността не са дали резултати, а същевременно съсобствеността не е прекратявана по друг начин, което налага извършването на съдебна делба. Иска от съда да допусне делба на горепосочените имоти при дялове: 1/8 идеална част за Р. С. и 7/8 идеални части за него.