Решение № 2989 от 02.07.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…............../02.07.2019 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15193 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Д.В.К., ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1, чл. 10а, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството - ищец съществуват вземания против ответника в размер на слените суми: сумата от 515,03 лв., представляваща непогасен остатък от главница по договор за потребителски кредит № ********* от 26.08.2015 г., сключен между ответника и „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК ***, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2018 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от

101,58 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по кредита за периода от 18.12.2015 г. до 21.10.2016 г.; сумата от 21,45 лв., представляваща такса за оценка на досие, начислена за периода от 18.12.2015 г. до 21.10.2016 г.; сумата от 407,55 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“, начислена за периода от 18.12.2015 г. до 21.10.2016 г.; сумата от 53,54 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 19.05.2017 г. до 30.04.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6111/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.

По твърдения в исковата молба, по силата на договор за потребителски кредит № ********* от 26.08.2015 г. „П.Ф.Б.“ ООД е отпуснало на Д.В.К. кредит за лични нужди в размер на 700 лв., която сума ответникът се задължил да върне, ведно с договорна лихва в размер на 138,06 лв., при фиксиран за целия срок на договора лихвен процент, такса за оценка на кредитно досие в размер на 35 лв. и такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 548,08 лв. за предоставена допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по местоживеене на кредитополучателя и услуга по седмично събиране на вноските по кредита, също по неговото местоживеене. Посочените такси са платими при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие същите да бъдат включени в погасителните вноски. Така, общата дължима сума по договора възлиза в размер на 1421,14 лв., платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 23,69 лв. (включваща главница, договорна лихва и такси), при падеж на първата погасителна вноска – 04.09.2015 г. и краен срок за издължаване на всички задължения по кредита – 21.10.2016 г.

Твърди, че ответникът е извършил плащания по договора в общ размер на сумата от 372,50 лв., с която са погасени частично задълженията му, като непогасени са останали следните суми: 515,03 лв. – главница, 101,58 лв. – договорна лихва, 21,45 лв. – такса за оценка на досие и 407,55 лв. – такса за услуга „Кредит у дома“. Излага, че всички вноски по кредита са падежирали с изтичане крайния срок на договора и ответникът дължи също обезщетение за забава в размер на 53,54 лв. за периода от 19.05.2017 г. до 30.04.2018 г.

Заявява, че вземанията по договора са цедирани от първоначалния кредитор - „П.Ф.Б.“ ООД, в полза на ищеца с договор за цесия от 19.05.2017 г., като едновременно с това е ищецът е упълномощен от цедента да извърши уведомление по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД.

Посочва, че са изпратени две уведомителни писма до ответника за извършената цесия, но същите са се върнали в цялост, ведно с отбелязване, че получателят не може да бъде намерен, поради което счита, че уведомяването е извършено с връчването на препис от исковата молба.

Твърди, че за дължимите суми по кредита ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По същество моли да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника за неизплатените суми за главница, договорна и мораторна лихва и такси по кредита.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително депозира молба, в която поддържа исковата молба и направеното в нея искане и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в които излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва активната материална легитимация на ищеца с твърдения, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия преди сезирането на съда. Счита, че уведомяване с връчването на препис от исковата молба не може да бъде извършено, доколкото ответникът се представлява от особен представител. Релевира възражение за недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като към същия липсва приложен погасителен план, съдържащ разбивка на погасителните вноски по пера.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, намира, че ответникът следва да върне само чистата стойност на отпуснатия кредит. Прави възражение за нищожност на клаузите, в които е уговорено заплащането на такса за оценка на досие и такси за услуга „Кредит у дома“. За нищожна поради противоречие с добрите нрави счита и клаузата за договорна лихва в размер на 31,82 %. Оспорва усвояването на кредита, както и дължимостта на начисленото обезщетение за забава.

По изложените съображения по същество формулира искане за отхвърляне на предявените искове.

В отрито съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба и формулираното искане по същество.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Положителните установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК. Последните се установяват от материалите по приобщеното ч. гр. д. № 6111/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, от които е видно, че въз основа на подадено на 30.04.2019 г. заявление от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу Д.В.К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителните искове, предмет на настоящото производство.

Основателността на предявените искове е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между „П.Ф.Б.“ ООД и ответника по договор за кредит, изпълнението на поетите от кредитора задължения по договора, тоест предоставянето на заемната сума и допълнителните услуги, настъпила изискуемост на задълженията в претендирания размер и неизпълнение на същите, както и сключването на договор за цесия между „П.Ф.Б.“ ООД и ищеца и уведомяването на длъжника за това. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания.

По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.

Доколкото ищецът черпи активната си материалноправна легитимация от договор за цесия, съдът намира, че на първо място следва да обсъди събраните в тази връзка доказателства, респективно да се произнесе по наведените от ответната страна възражения, касаещи валидността на прехвърлянето и неговото действие по отношение на длъжника.

От съдържанието на представения договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г. (л. 10 и сл.) се установява, че цедентът

- „П.Ф.Б.“ ООД, е прехвърлило в полза на цесионера -

„А.з.с.н.в.“ ЕАД, вземанията, произтичащи от договорите за кредит, заедно с всички привилегии, начислени лихви и други принадлежности, ако има такива, индивидуализирани в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора (арг. от чл. 1, ал. 2, т. 1 от договора). По делото е представено въпросното приложение № 1 (л. 20), в което под № 637 е посочен договор № *********/26.08.2015 г. с длъжник Д.В.К. и са описани всички вземания за непогасена главница, договорна лихва и такси по кредита.

Съдът намира, че така описаният договор е валиден и същият е породил правно действие между съконтрагентите. На основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие по отношение на длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Според разпоредбата на чл.

99, ал. 3 ЗЗД и съдебната практика по нейното приложение, която настоящият съдебен състав напълно споделя (напр. решение № 137 от 02.06.2015 год. по гр.д.

№ 5759/2014 год., III г.о. на ВКС), уведомяването на длъжника следва да се осъществи от цедента, като няма пречка същият да упълномощи изрично цесионера за това действие. Освен това, доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 год., II т. о., ТК, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС и др.).

В конкретния случай ищецът (цесионер) е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършената цесия с изрично писмено пълномощно (л. 23). В същото е посочено, че „П.Ф.Б.“ ООД упълномощава „А.з.с.н.в.“ ЕАД да го представлява, като уведоми по законовоустановения ред длъжниците за сключения на 19.05.2017 г. договор за прехвърляне на вземанията, с право да извърши всички необходими правни и фактически действия във връзка с уведомяването.

Ищецът, действащ в качеството му на пълномощник на кредитора, е изпратил до ответника два броя уведомителни писма (л. 24 и 26) за извършеното прехвърляне на вземанията. Във връзка тяхното връчване по делото са представени известие за доставяне (л. 25), ведно с отбелязване, че пратката е непотърсена, както и обратна разписка към товарителница № ********* (л. 27), в която е отразено, че на посочения адрес не е открит никой. От тези документи не може да бъде направен обоснован извод за получаването на съобщението от длъжника преди завеждане на делото, поради което и с оглед цитираната по-горе съдебна практика, съдът намира, че уведомяването е надлежно осъществено с получаването на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, тоест на 26.02.2019 г. (л. 66).

Отделно от гореизложените съображения, според съдебната практика длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Подобни твърдения не са наведени от ответника в хода на процеса, нито са представени доказателства в тази насока, поради което съдът счита за неоснователни възраженията на особения представител за ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия.