Решение № 1353 от 04.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1353 гр. Варна, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20223100501416 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

С решение № 37/18.03.2022 год., постановено по гр.д. № 1530/2021 год., ДРС – 4-ти състав е отхвърлил предявения от Териториална дирекция - Варна на Национална агенция по приходите срещу „РУДИ - 90“ ЕООД, ЕИК:

148111068 и Г. В. Г., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т.

2 от ДОПК, а в условие на евентуалност - иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 6 от ДОПК, евентуално иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 4 от ДОПК, с искане да бъде обявена за относително недействителна спрямо Държавата следната сделка: покупко - продажба на недвижим имот, обективирана в Нотариален акт № 18, том I, per. № 225, дело № 16 от 23.01.2017 г., вписан в АВ - СВ гр. Девня, вх. per. № 71, акт № 28, том I, дело 30/2017, с който Д.Н.

Г.а, в качеството си на управител на „РУДИ - 90“ООД /сега ЕООД/, прехвърля на Г. В. Г. следния недвижим имот: ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ, състояща се от магазин за зеленчуци; магазин за риба; дюнер и клуб, с площ от 250 кв.м., изградена в урегулиран поземлен имот XXI-918, в квартал 42, по плана на гр. Суворово, общ.

Суворово, обл. Варна, с площ 755 кв.м. заедно с всички подобрения и трайни 1 насаждения, при граници на имота: улица УПИ ХХ-918, УПИ XIX- 917, като е осъдил ищеца за разноски.

Недоволен от горното е останал ищеца по делото, който чрез назначен особен представител обжалва постановеното решение с доводите за неговата неправилност и незаконосъобразност. Конкретните оплаквания са, че съдът не с е произнесъл по нито един от предявените в евентуалност искове като е формирал правни изводи само по отношение на процеса относно издаване, връчване, обжалване и влизане в сила на РА, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. А законосъобразността и обосноваността на последния не е от компетентността на гражданския съд, като се аргументират и с разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК. Нещо повече, че самите ответници не спорят по връчването на заповедта, който факт е доказан и с писмени доказателства. Поради горното, счита, че е налице доказаност на хипотезите, визирани в нормата на чл.216 ДОПК и моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК, ответникът Г. В. Г. депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като счита, че решението е правилно и обосновано.

Моли за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, ответникът „РУДИ - 90“ не депозира писмен отговор на въззивната жалба.

В с.з. по същество, въззивникът, чрез представителя си, поддържа жалбата и моли за отмяна на решението, ведно сприсъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. по същество, въззиваемата страна Г., моли за потвърждаване на решението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Депозираната въззивна жалба е поставила във висящност първоинстанционното решение в осъдителната му част, което съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР №1/2013 г. на ОСГТК/.

В сезиралата настоящият съд жалба, релевираните от въззивника такива по същество са свързани с изводите на съда относно неоснователността на предявените искове, основавайки се на недоказаност на влизане в сила на ДРА, с който са установени публични задължения спрямо първия ответник по делото.

Предмет на образуваното първоинстанционно производство са съединени в условията на евентуалност искове, както следва: с правно основание в чл.216, ал.1 т.2 ДОПК, основан на твърдения за възмездно даване на права, значително надхвърлящи по стойност получената престация, евентуално с правно основание чл.216, ал.1 т.6 ДОПК, основан на твърдения за договаряне във вреда на публичния взискател със свързано с длъжника лице и евентуално с правно основание чл.216, ал.1 т.4 ДОПК, основан на извършена от длъжника сделка с намерение да се увреди публичния взискател.

Основателността им се предпоставя, на първо място, от доказване от ищеца, главно и пълно, наличието на влязъл в сила ревизионен акт, чрез който се установяват публични задължения в тежест на първия ответник „РУДИ -90“ ЕООД, редовно връчване на заповедта за възлагане на ревизия на ответното дружество, както и момента на връчване, извършване на разпоредителна сделка от ответното дружество във вреда на публичния взискател /държавата/, след датата на връчване на заповедта за възлагане на 3 ревизия. На следващо място, на доказване подлежат предвидените във фактическите състави специални предпоставки на нееквивалентност на престацията, качеството „свързано лице“ по смисъла на § 1, т.3 от Допълнителните разпоредби на ДОПК на приобретателя по разпоредителната сделка и намерението за увреда на прехвърлителя.

Общата предпоставка, предвидена в нормата на чл.216, ал.1 ДОПК сключване на договора за продажба след връчване на заповед за ревизия, приключила с установяване на публични задължения към държавата, съдът намира за установена по положителен начин чрез представените писмени доказателства.

Установява се от представените писмени доказателства, че сделката, чиято недействителност се претендира, е осъществена на 23.01.2017 год., при неоспорено от двамата ответници връчване по електронен път на заповедта за ревизия на 19.09.2016 год. Установява се също така, че в резултат от извършената ревизия са установени публични задължения за периода 2011, 2014 и 2015 година, обективирани в РА № Р-03000316006114-091001/06.04.2017 год. Цитираният РА е връчен по реда на чл.32 ДОПК, видно от съобщение № 46296-15/05.05.2017 год., като представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства - протоколи за извършена проверка № 0192245/20.04.2017 год. и № 0192361/03.05.2017 год. удостоверяват наличието на основанието за прилагане на горецитираната разпоредба.

С оглед на така представените доказателства и липса на насрещно твърдение за обжалване на РА в срок, възражението на ответника Г. за невлизането му в сила съдът преценява за неоснователно и приема, че № данъчните задължения на ответника – продавач „РУДИ – 90 ЕООД в общ размер на 44 969,71 лв, са доказани на основание чл.108, ал.1 ДОПК с ревизионния акт РА № Р-03000316006114-091-001/06.04.2017 год. на НАП – ТД Варна.

Ответникът Г. е възразил също така, че доколкото се касае за задължения от 2011, 2014 и 2015 год. същите е следвало да бъдат отписани от публичния изпълнител поради погасяването им по давност.

Действително, с отменителния иск по чл.216, ал.1 ДОПК се обезпечават само безспорни действителни публични вземания, които не са погасени към 4 момента на решаване на спора, поради което и съдът следва да разгледа и се произнесе по наведеното възражение за погасяване по давност на задълженията, установени с конкретния ревизионен акт, в тежест на дружеството-отчуждител на имотите по атакуваните разпоредителни сделки /решение № 59 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2021 г., III г. о., ГК/.

Въпреки горното, като съобрази, че не се касае за публични задължения, чието начало на давностния срок тече, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, а за такива установени с РА, вследствие на извършена ревизия, то давността започва да тече от датата на влизане в сила на същия и към датата на предявяване на исковата молба не е изтекла. Само поради горното не се налага изследване на основания за прекъсване или спиране на давността на някое от предвидените в ДОПК основания.

Първият предявен иск е основан на твърдения за възмездно даване на права, значително надхвърлящи по стойност получената престация, с правно основание чл.216, ал.1 т.2 ДОПК. С решение № 107 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 742/2010 г., I т. о., ТК, е прието, че равностойността на престациите следва да се преценява към момента на сключването на сделката, тъй като критерият "равностойност" не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката. За да е налице несъответствие по смисъла на цитираната разпоредба не е достатъчно наличието на неравностойност /несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество/, а е необходимо то да бъде „значително“. И доколкото не е налице единен критерии относно това, кое е "значително", дали неравностойността на престациите е значителна следва да се преценява във всеки конкретен случай и въз основа на всички събрани доказателства.

Както се посочи по-горе, продажната цена на процесния имот, съставляващ магазин за зеленчуци, магазин за риба, дюнер и клуб /търговски обекти/, е 9 900 лева, при данъчна оценка на същия към датата на изповядване 16 817 лева. Установява от представените доказателства, че разпореденият от търговското дружество имот е единствен такъв, респективно че същият не притежава друго имущество за удоволетворяване на публичния взискател. По делото не е проведена съдебна ексепртиза за установяване на пазарната 5 стойност на продадените обекти, но съдът съобразява обстоятелството, че същата обичайно е по-висока от определената за данъчни цели оценка. Съдът отчита, че макар и продавач по делото да е търговско дружество, към датата на сделката съдружници в същото са били двете деца и бившата съпруга на приобретателя – ответника Г., които са били и управители на дружеството – заедно и поотделно, като само седем дни след продажбата /30.01.2017 год./ са заличени като такива поради прехвърляне на притежаваните от тях дялове.

Съобразявайки отношенията между страните, липсата на друго имущество дружество, което може да послужи за удоволетворяване на публичния взискател, както и цифровото изражение на критерия

„значително“, а именно, че продажната цена е почти 50 % по-малка от данъчната оценка на продаваемите обекти, се налага извода, че е налице осъществена хипотезата на чл.216, ал.1 т.2 ДОПК и даденото значително надвишава полученото. Тук следва да се посочи и че с оглед особения предмета на правно регулиране - възпрепятстване евентуалното осуетяване на събирането на установени публични задължения, по които кредитор е държавата, не следва да се прави аналогия с нищожността на сделката поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите.

Обстоятелството, че земята, ведно със сградата, е предмет на договорна ипотека от 2008 год. за обезпечаване на вземания по договор за кредит, по която ответникът Г., след атакуваната разпоредителна сделка, е поел изплащането на вноските по кредита е ирелеватно. Предвид различието на правните субекти по договора за кредит /физическото лице Д. Г.а/ и продавача по сделката /“РУДИ-90“ ЕООД/, изплащаните след нея вноски не могат да обусловят наличието на защитим от закона интерес за отчуждаването на търговските обекти на по-ниска цена.